Реализацията на идеята да се намали концентрацията на парите на държавните фирми в една банка е довела до точно обратния резултат. От наличните към момента данни се оказва, че част от дружествата дори са увеличили влоговете си в Корпоративна търговска банка (КТБ), която държеше основната част от парите на държавните предприятия и заради която бяха приети новите правила.

Това показа проверка на "Сега" за изпълнението на правилата за ползване на финансови услуги от големите държавни фирми с над 50% държавно участие. Фирмите имаха 6-месечен преходен срок да намалят под 25% от общите си депозити, които държат в дадена банка, т.е. да започнат да работят с поне 4 финансови институции. Срокът изтече в началото на декември.

Във вторник вицепремиерът Даниела Бобева се похвали, че в момента вече няма банка, която да държи повече от 22.67% от парите на държавните дружества и предприятия. "Към 31 март към една от българските банки нетната експозиция е била 47.05%", добави тя.

Вицепремиерът пропусна да отбележи, че падането на процента на общата експозиция на държавните дружества се дължи най-вече на един-единствен трансфер. Кредита от 500 милиона евро, близо 1 милиард лева, който бе изтеглен в средата на ноември от Българския енергиен холдинг (БЕХ) и е бил депозиран по сметка в Българската банка за развитие. Така в държавната банка за развитие се концентрират почти 90% от парите на енергийния мастодонт, показва справка на МИЕ към 30 ноември.

Сравнението на останалите налични към момента данни обаче показва, че в едни от най-големите транспортни и енергийни фирми концентрацията не намалява, а на места дори и расте. Така например средствата на Национална компания "Железопътна инфраструктура" в КТБ се увеличават от 28.2% през март на 36.7% към края на септември (последния месец, за който има данни). Докато делът на сумите в КТБ е нараснал, НКЖИ е положила усилия да ограничи концентрацията си към друга банка - ПИБ. За 6 месеца парите на държавното дружество в нея като дял са намалели от 40.9% на 25.5%.

Подобна е тенденцията и при летище София. Докато делът на средствата в КТБ расте от 29.3% през март на 34.3% през септември, концентрацията на ресурси в друга банка - ЦКБ, пада от 58.5% на 28.9%. При "Информационно обслужване", която работи преимуществено с ЦКБ, делът на парите на фирмата в банката се вдига от 88.6% на 93%. Това вероятно се обяснява с нарастването на депозитите в хода на годината. В сферата на транспорта все пак има и фирми, които са отпаднали от списъка на дружествата, които държат на едно място пари над позволените нива - като "Български пощи" и "Пристанище Варна".

Вместо да пада, концентрацията се задълбочава и при някои от големите енергийни дружества. Делът на средства на "Булгаргаз" в КТБ е нараснал от 90.8% през март на 98.5% към края на ноември. При "Енергиен системен оператор", който също работи с КТБ, процентът се е увеличил от 94.8% на 98.8%. КТБ вече е предпочитана банка и от АЕЦ "Козлодуй", като експозицията на дружеството в кредитната институция в края на ноември е 53.5%. АЕЦ "Козлодуй" е имала проблем с концентрация на средствата и през март, но към друга банка - Инвестбанк (42.5%). "Мини Марица-изток", Държавната консолидационна компания, НКК "Индустриални зони" вече са извън списъка на дружествата с нива на концентрация над позволените 25%.

От транспортното министерство в продължение на три дни не успяха да отговорят настъпили ли са промени от септември насам в данните за концентрацията на ресурсите и ще бъдат ли наложени санкции на управителите на фирмите за престъпването на правилата.

Последната актуална справка за дружествата на икономическото министерство - към края на 30 ноември, мистериозно изчезна от сайта на ведомството. Това стана само ден след като вицепремиерът Даниела Бобева обясни с логистични затруднения неспазването на правилата. От министерството не коментираха защо справката вече не е налична. В отговор на питане на "Сега" ще бъдат ли наложени санкции на фирмите, от министерството на икономиката отвърнаха уклончиво, че такива ще има само при установено виновно поведение.

Според икономическото министерство всички дружества са предприели действия за изпълнение на правилата с обявяване на съответните покани за избор на банки. Процедурата обаче се забавила, включително и по обективни причини като необходимост от стиковане на методиката с тази по Закона за обществените поръчки. Неспазването на правилата се санкционира с намаление на възнагражденията на членовете на органите на управление на фирмите с до 50%. Орязването на заплатите се допуска за срок от максимум 3 месеца.