Законодателната дейност на 42-рото НС е отбелязала сериозен ръст през зимната сесия, въпреки че капацитетът му да произвежда качествени актове остава слаб. Такъв извод може да се направи от отчета на председателя на парламента Михаил Миков. Изнесените от Миков данни показват ударни темпове в законотворчеството - през зимната сесия депутатите са приели 51 нормативни акта в сравнение с 23 през лятото. Но шефът на НС даде редица факти, които разкриват слабостите на законодателния процес. Парламентът продължава да се занимава преди всичко с ремонт на вече съществуващи закони - 33 от гласуваните проекти са изменения и допълнения, 15 са ратификации и едва 3 са изцяло новите закони. Проблемно е и едно от най-честите занимания на депутатите - приемането на евродирективи. "Механично се преписват директиви, а по-късно често се оказва, че те дори не са въведени", оплака се Миков. И посочи, че експертите често пишат законопроектите на такъв език, че са трудни за разбиране и прилагане.

За неуспех Миков призна така и несъздаденото звено за оценка на законодателството, но се оправда с липсата на качествени специалисти. По същата причина умишлено е бил отложен и обещаният консултативен съвет по законодателството към парламента, за който се очакваше да заработи от началото на ноември. По признание на Миков парламентът не извършва адекватно задълженията си спрямо други органи на държавната власт. "Все още сме длъжници на обществото по отношение на парламентарния надзор на независимите регулатори", посочи той.

Новият Изборен кодекс трябва да бъде приет най-късно до март догодина, обяви Михаил Миков. Мъчително дългата работа по изработването на ново изборно законодателство ще продължи. Вчера депутатите гласуваха създаването на специална парламентарна комисия, която да обсъди и приеме окончателен вариант на кодекса. Идеята даде още преди месец зам.-председателят на НС Мая Манолова (БСП), която оглавяваше съществувалата досега временна комисия за изработване на проект за ИК. Оглавяваният от Манолова орган се бави повече от шест месеца с изготвянето на проекта, въпреки че червената депутатка лично бе обещала да внесе готов закон още през октомври.

По принцип проектите за ИК трябва да минат през парламентарната правна комисия. БСП и ДПС обаче настояха да се създаде отделен орган, който да фокусира вниманието си единствено и само върху подготвяните от партиите предложения. Досега единствено БСП внесе закон. Заради неуспеха при преговорите между левицата и движението текстовете ще се изглаждат между двете четения.