Забелязва се ясна тенденция на увеличаване на дела на работещите ученици от X до XII клас, като в последната година от гимназията една пета работят всеки ден или повече от веднъж седмично. 55 на сто от учениците са започнали работа още преди да навършат 18 години, но в масовия случай те са без трудови договори, в сферата на сивата икономика. Това показват резултатите от проучване на агенция "Медиана", проведено по поръчка на евродепутата Ивайло Калфин и представено вчера.
Над 90% от пълнолетните българи са на мнение, че средното образование трябва да дава и професия на завършващите. Почти същият е делът и на гимназистите - 88 на сто, които смятат, че лично за тях би било добре със завършването на средното образование да имат и занаят. По-малко от 40% от анкетираните ученици смятат, че образованието, което ще получат, ще им помогне да си намерят добра работа. На противното мнение са 26 на сто, показват данните от проучването. В случая общественото мнение отразява реалната практика - продължителната безработица е почти два пъти по-кратка сред завършилите гимназия с професионална квалификация за разлика от тези без професия, посочиха Калфин и шефът на "Медиана" Кольо Колев.
Според тях на този фон идеята за дуално образование, което съвместява учене и работа, се посреща с голямо одобрение и сред възрастните, и сред гимназистите. Според 73% от пълнолетните граждани и 62 на сто от учениците в горния курс този тип обучение е добра идея. Близо половината от анкетираните гимназисти (47%) споделят, че биха приели да се обучават по дуалната система, ако съществуваше тази възможност. Други 27% са отговорили, че не биха избрали този модел на обучение.
Гимназистите може и да работят, сигурно е така, но дали това е вярно и за онези младежи, отпаднали още в началното или прогимназиалното образование.
През 2011 г.,например, от 179 хил. заети между 15 и 24 години, около 82% са със средно образование, а 8% с висше. Значи само 10% са онези работещи, които са с под средно образование.
Тъй като в тези 10% са и работещите хиляди гимназисти - значи много малко от младежите, отпаднали от училище, работят. (Приемам, че и в двете групи част са в сивия сектор, и при двете вероятно се касае за нискоквалифициран труд.)
"Ние сме между първите страни по младежка безработица в ЕС, включително спрямо страни, които от години са в големи проблеми като Гърция, Испания, Италия. Това съобщи пред БНР зам.-председател на БСК Димитър Бранков. Над 40% от младите хора до 25 години в България са в неангажираност. Те нито работят, нито учат, посочи Бранков."
52,4% от безработните не си търсят работа, сочи проучване на Националния статистически институт.
Над 315 000 младежи у нас не правят нищо. Безработните младежи струват на България между 2.4 и 2.8 млрд. лв. Страната ни е загубила 3.3% от БВП заради младите между 15 и 29 г., които не работят, не учат и не посещават курсове. Сумата се изчислява като нереализирана производителност и социални разходи. Данните са на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд, която е структура на Европейския съюз.
По-добро професионално образование?
Българските ученици губят капацитет за натрупване на знания още в началното училище, а не в прогимназията, както беше досега. Тези данни са открити от международното проучване на уменията за четене на 10-годишните PIRLS 2011.
