Има ли някаква възможност, докато трае бракоразводното дело, да се регулират някак отношенията ни поне по отношение на децата?

Ю.Х., София





Действително много често по време на бракоразводните дела се стига до още по-голямо обтягане на отношенията. Това е време, в което има намерение, желание, иск за развод, но все още няма съдебно решение, окончателно съдебно разрешение на случая, на делото. Затова и този период е много сложен и противоречив не само от житейска и психологическа, но и от юридическа гледна точка.

Затова и не случайно е направен опит да се даде някакъв изход. При това той е даден в Гражданския процесуален кодекс. Там има дори специална рубрика "Привременни мерки". Тези мерки са събрани в чл. 323 на кодекса. Според въпросната разпоредба по молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, "определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка".

По този начин законодателят изрично изброява къде може да има такива временни мерки - само по отношение на имуществото и децата. Те могат да бъдат поискани още с исковата молба. Така например да се настоява съдът да определи, че съпругът трябва да плаща издръжка на непълнолетното дете за времето, през което ще се гледа бракоразводното дело - до определяне на окончателна. Или пък той да се изнесе от семейното жилище, докато приключи бракоразводното дело. Или автомобилът да се ползва от съпругата. Или че децата ще останат при майката, а пък бащата ще ги вижда само в събота и неделя, да речем.

Привременните мерки могат да бъдат поискани още с подаването на молбата за развод, но това е възможно и в хода на бракоразводното дело. При всички положения в молбата за привременни мерки трябва добре и подробно да се обоснове защо се иска налагането им, както и твърденията да са подкрепени с някакви доказателства. Така например, че ще е по-добре децата да останат при майката, защото бащата ги бие, или пък че веднага трябва издръжка, защото детето е хронично болно или има нужда да ходи на уроци, за да се подготвя за нещо, и т.н.

Привременните мерки действат от датата на акта на съда - в случая определение. То е в сила само до постановяването на окончателното решение за прекратяване на брака. Привременните мерки не уреждат предварително нещата от развода и те могат да бъдат решени по коренно различен начин. Например колата да отиде при мъжа, детето при бащата.

Според чл.323, ал.2 от ГПК съдът "се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства". В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок. Определението, с което се казва какви ще са привременните мерки, не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд. Тези мерки имат изпълнителна сила и с определението може да се отиде при съдебен изпълнител и той да запорира заплатата на съпруга, защото например съдът е определил той да плаща издръжка на детето, докато трае бракоразводният процес. Те обаче нямат силата на присъдено нещо. Това е така, защото, първо, те действат до окончателното решение на съда и, второ - могат да бъдат отменяни или изменяни.

За привременни мерки говори и Семейният кодекс. Там например е указано, че може по искане на родител съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция "Социално подпомагане". Това е в случай, че родителите не живеят заедно. Такива привременни мерки могат да бъдат поискани и по време на производство за ограничаване и за лишаване от родителски права. Последното може да се образува по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция "Социално подпомагане". Тук и в двата случая определението на съда за привременни мерки не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.