|
| Френската икономика върви надолу, но президентът Франсоа Оланд показва невъзмутимост. |
Хугенотите, които наброяват около един милион до 1685 г., са смятани за работните пчели във Франция. Напускат без пари, но отнасят своите многобройни умения и знания. Франция претърпява значително изтичане на мозъци.
С идването на власт на социалистическия президент Франсоа Оланд през 2012 г. данъкът върху доходите и социалните вноски във Франция рязко се повишиха. Максималната данъчна ставка е 75% и мнозина плащат 70%. В резултат настана неистов устрем към границата точно на хора, които създават икономическия растеж - бизнес ръководители, иноватори, мислители и директори. Всички напускат Франция, за да прилагат своя талант другаде.
Това е трагедия за подобна богата държава. Както казват напускащите, проблемът във Франция е, че нямат думата за предприемачеството. Къде е френският Ричард Брансън? Къде е Бил Гейтс?
"Виждате ли мъжа в ъгъла? Ще го убия. Той съсипа живота ми!"
Този гневен изблик е на адвокат, избягал от Франция във Великобритания, за да се отърве от 70-процентния данък, който плаща. Казва, че работи като куче за нищо, за да дава пари на разточителната държава. Човекът, когото сочи в скъп японски ресторант в Шести район на Париж, е Пиер Московиси, твърде мразеният министър на финансите. Московиси изглеждаше много доволен от себе си. Разбира ли, че Рим гори?
Има много неща, заради които човек може да бъде доволен във Франция. Икономика, която се гордее с добра инфраструктура като високоскоростната железница TGV и с "Ербюс", както и с международен бизнес, развиван например от конгломерата за луксозни стоки LMVH - всичко това придава образ на френския перфекционизъм. Франция има най-доброто селско стопанство в Европа. Нейната туристическа индустрия е от най-добрите в света.
Но последните две години донесоха постоянен и значителен упадък във Франция. Тежката ръка на социализма хвърля сянка. Все по-трудно е да започнете малък бизнес, когато не можете да уволните ненужните работници и да наемете свежи нови таланти. Като хугенотите младите дипломанти не виждат бъдеще у дома си и планират да избягат в Лондон.
Официалната безработица е над 3 милиона души; неофициалната е повече от 5 милиона. Цената на живота е астрономическа. Париж превъзхожда Лондон като един от най-скъпите градове в света. Половин литър мляко в Париж например струва близо $4 - цената на галон (3,8 литра) в американски магазин.
Частично вината е на задушаващата прегръдка на държавата кърмилница. Преди 10 години напуснах дома си в Лондон, за да започна нов живот в Париж. Бях се омъжила за французин, очаквахме дете и с радост замених апартамента си в Нотинг Хил за друг край Люксембургската градина.
По това време цените бяха такива, че можех да сменя спретнат едностаен апартамент в Лондон срещу запуснато, но просторно семейно жилище в центъра на Париж. Сетне цените започнаха постоянно да растат. В края на управлението на голиста (консерватор) Никола Саркози (французите мразеха неговата напереност) дойде закръгленият уравновесен Оланд.
Почти веднага данъците започнаха да растат
В началото не мислех, че ще плащам по-високи данъци, отколкото във Великобритания, в замяна на отлични здравни грижи и на субсидирани от държавата училища, в каквото учеше моят син (Елзаското училище, основано от малцината останали хугеноти в края на XIX в.).
Като млада майка бях изненадана от многото държавни помощи, на които имах право, при условие че попълня правилно формулярите: пелените бяха безплатни, разходите за бавачка можеха да се извадят от приходите в данъчната декларация; детските домове бяха безплатни. Държавни социални работници дойдоха у дома да ми помогнат "да организирам кърмачеството си". Менюто на сина ми в училище се състои от първо, второ, трето и порция със сирена.
Но някои от облагите са чисто разточителство. Френската държава плаща също на всички млади майки, включително и на мен, да ходя на преглед два пъти седмично. Това е продължение на политиката за насърчаване на раждаемостта след Първата световна война, когато толкова млади мъже са убити в окопите.
Като се огледах, забелязах хора, които незаслужено се възползват от тази система. Мой приятел, членуващ в профсъюз, си вземаше ваканция през цялото лято и получаваше 55% компенсация за безработица. Този 30-годишен оператор здравеняк работеше по пет месеца в годината, а останалите седем месеца получаваше държавна субсидия, докато се радваше на комфорт в дома си в Южна Франция. Приятелка банкерка прекара платения си тримесечен отпуск по майчинство, плавайки около Гваделупа, която е част от Франция, като през цялото време получаваше всички помощи. Друга приятелка банкерка бе уволнена и три години си търси работа, защото през цялото време държавата й плащаше обезщетение. "Защо не? Заслужавам го," каза тя, като я попитах. "Платила съм с "вноските си в системата." Разбиранията й се споделят от мнозина.
Излезете ли в пенсия, също получавате добри грижи. Има 36 специални режима за пенсиониране - които означават, например, че работничка в болница или машинист на влак могат да се пенсионират по-рано, отколкото работещите в частния сектор поради "тежки условия на труд", както и че не могат да бъдат уволнени.
Но това раздаване на пари докара държавата до фалит
Освен това Франция като нация, която се взира в пъпа си a la Жан-Пол Сартр, отказва да гледа навън, към глобалното село. Кой се вълнува от БРИКС - изгряващите пазари на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, - ние си имаме Париж? Това е философия на тунелния подход, която ще убие Франция.
На Световния икономически форум всяка година в Давос Франция винаги е представена на ниско равнище. Миналата година една младша министърка, Фльор Пелерен, дойде, защото очевидно тя е единствената говореща свободно английски в правителството. "Французите не обичат да говорят английски," се съгласи предпазливо нейна сътрудничка. "Затова не обичат да ходят в Давос."
Най-блестящите умове на Франция изтичат в Лондон, Брюксел и Ню Йорк, вместо да затъпяват у дома. Разходете се по Саут Кенсигтън в Лондон и се опитайте да чуете друг език освен френски. Във Френския лицей там има дълъг списък на деца от семейства, които са емигрирали.
Мрачно слушам своите френски приятели на тази тема
От високопоставен служител на ООН, който сега е в Африка: "Най-добрите френски мислители напуснаха страната. Останаха посредствените."
От старши консултант по юридическите въпроси на френска компания: "Франция умира бавно. Социализмът я убива. Тя е като стара богата фамилия, която не може да се освободи от слугите си. Нещо като имението Даунтън."
От френски издател: "През последните 10 години световното село стана реалност. Световната икономика стана толкова важна, че националната държава не може да играе старата си роля. Французите не бяха готови за това."
За да се събуди, Франция трябва да се освободи от старата гвардия и да се самооткрие отново.
Франсоа Оланд направи първо посещение в Китай едва след като стана държавен глава през 2012 г. - на 58 години. Правителството е толкова самовглъбено и държавните чиновници са толкова далеч от действителността, че страната запада.
Вината частично е на образователната система - големите университети - главната люпилня на елитни държавни служители. Випускници като Оланд; неговата бивша жена Сеголен Роял, която бе кандидат за президент през 2007 г.; бившият президент Жак Ширак; и почти всички бивши премиери от 1958 г. все още смятат Франция за свръхсила. Тъжната истина е, че Франция е по-близо до Испания и Италия, отколкото до Великобритания и Германия.
Обичам втората си родина. Не искам да я напусна. Искам синът ми да завърши френското си образование и не ми се ще да избяга да работи на Уолстрийт или в Лондонското сити (британския финансов квартал).
За да живее и работи във Франция, политици като Оланд трябва да оставят народа да диша. Творчеството и просперитетът са възможни само когато гражданите могат да изграждат, създават и да се развиват.(Заглавието е на "Сега".)
