Просветният министър Анелия Клисарова обяви вчера смели идеи за промени във висшето образование без никакви предварителни дискусии и анализ на очакваните ефекти. Промените ще бъдат в три насоки - в степените на висшето образование, модела на финансиране и приема на студенти.

Степента професионален бакалавър ще бъде премахната от системата на висшето образование и студентите ще се обучават само в бакалавърски и магистърски програми, съобщи Клисарова по време на блицконтрол в ресорната парламентарна комисия вчера. Тя уточни, че срокът на обучение на бакалаврите ще бъде 3 или 4 г. В момента срокът на обучение на професионалните бакалаври в колежите е 3 години, а на бакалаврите във висшите училища е 4. Идеята на МОН е срокът да зависи само от кредитите за всяка отделна специалност. Лютви Местан от ДПС поиска да не се записва изричен срок за продължителността на обучението, а да се постанови, че то ще бъде минимум 3 г. В много от специалностите не е необходимо да се учи 4 г., коментира Местан. Според него много от програмите могат да се съкратят с една година.

Следващата седмица МОН ще внесе това предложение в Народното събрание, обеща Клисарова, без да е ясно как ще се прескочат задължителните срокове за обществено обсъждане и съгласуване в рамките на Министерския съвет.

От думите на министъра стана ясно, че вузовете ще загубят общо между 21 и 25 млн. лв. годишно от намаляването на тавана на таксите, което предлага БСП. За компенсация просветната шефка предложи три варианта. Според нея тези загуби ще се компенсират с 21.4 млн. лв., които бяха предвидени в бюджет 2014 г. за стимулиране на качеството във висшите училища. В изказването обаче има сериозно недоразумение, тъй като евентуалното намаляване на таксите би могло да влезе в сила от 2015/2016 г. Средствата за бонуси пък не се изплащат на всички висши училища, а само на първенците в съответното професионално направление. Клисарова обяви още, че преговаря с останалите си колеги от правителството за повишаване на издръжката на един студент, което частично би компенсирало загубите на вузовете и би възстановило модела на финансиране отпреди кризата.

Тя предложи и трети механизъм, с който да се компенсират загубите на висшите училища. Това според нея е възможно чрез връщане на държавната поръчка, с която ще се определя колко студенти и по кои специалности ще са нужни и за които държавата ще плаща обучението. Останалите желаещи да учат висше образование ще плащат изцяло издръжката си. Ако няма кандидати за платена поръчка, факултетът ще се закрива, обясни просветният министър. ГЕРБ върна платеното обучение като временна мярка, но тези студенти са незначителен брой на фона на общия прием. Моделът, за който Клисарова говори, напомня ситуацията отпреди 1999 г., когато в държавните вузове учеха големи потоци платени студенти извън държавната поръчка.