Въвеждането на нов трудов договор с условия за стажуване приеха на първо четене вчера депутатите с промени в Кодекса на труда, внесени от Министерския съвет. Според промените работодателите ще могат да наемат младежи до 29 г. със завършено средно или висше образование и без трудов стаж или професионален опит по придобитата от тях специалност. Стажантите ще получават поне минималната заплата. Бизнесът трябва да им плаща и осигуровки, при това на минималния осигурителен доход, което означава още по-висока осигурителна тежест, ако той е по-голям от 340 лв. Стажът трябва да е минимум 6 месеца и максимум година.

Социалният министър Хасан Адемов твърди, че така ще се улесни преходът на младежите от обучение към заетост и едновременно с това ще се гарантират трудовите им и осигурителни права. Той беше категоричен, че стажантският договор не е задължителен, защото работодателят може да си назначава хора срещу какъвто поиска контракт - срочен, безсрочен, със срок на изпитване и т.н. "Но няма да има опция, в която стажантите да работят без никакъв договор. Тези случаи ще се приемат за нарушение на трудовото законодателство и работодателите ще търпят санкции", обясни Адемов за "Сега".

Бизнесът като цяло подкрепя проекта, но някои организации имат забележки. "В практиката се срещат стажове, които не са свързани с предоставянето на работна сила, т.е. с изпълнението на трудови задължения от стажанта в полза на работодателя", отбелязва Американската търговска камара. И дава за пример курсове за запознаване с нововъведения в дадена индустрия. "От друга страна, работодателите понасят допълнителни разходи във връзка с произведена некачествена стока, за допълнителни възнаграждения на наставниците, които пък в процеса на обучение не изпълняват пълноценно своите трудови функции. В редица случаи работодателят може да има повече загуби, отколкото ползи от стажанта", пише в становището на камарата.

Новите текстове на практика могат да блокират стажантските програми заради големите разходи и ограничението в минималния срок на договора. От Българската стопанска камара обаче смятат, че на стажантите трябва да се плаща, тъй като да се използва трудът им без възнаграждение е вид сива икономика.

"Не е без значение и възможността да се кандидатства по различни мерки по националния план за действие по заетостта и по оперативната програма", защити текстовете Хасан Адемов. В този случай част или всички разходи на работодателите за стажанти се покриват от бюджета или с пари от Европа. Над 30 000 младежи изкараха стажантски практики с евросредства, отчете Тотю Младенов, социален министър на ГЕРБ, сега депутат.



ПРАКТИКА

Вчера парламентът отхвърли идентични предложения на ГЕРБ за стажантски договори, но с възможност такива да се сключват и по време на самото обучение в училище или в университет. Според управляващите обаче това трябва да са договорни отношения между училищата, университетите и фирмите. От ГЕРБ обявиха, че ще внесат своите предложения между първо и второ четене на приетия законопроект. И дори ще припознаят някои работодателски предложения, като например едно лице да може да сключва не само един стажантски договор, а повече, но при различни работодатели от различни сфери. Със 117 гласа "въздържал се" не бяха приети и предложенията на "Атака" за повече гаранции за възнагражденията на хората, които предвиждат солидарна отговорност на работодатели и собственици при неплатени заплати. Социалният министър Хасан Адемов обясни, че управляващите са зад търсенето на мерки за повече гаранции хората да си получат изработеното, но предложените мерки противоречат на други закони.