Ако някъде там, в политическото пространство, има дъно, родните политици отдавна са го ударили и продължават да копаят надолу. В изминалите четири дни помията преля. Разчистването на сметките между бившите политически и бизнес приятели, днес - най-яростни врагове Цветан Цветанов и Делян Пеевски, достигна потресаващи размери. Представителната извадка от политическия ни елит се накисна взаимно, по коридорите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт има само миязми и засега



няма сила, способна да спре тази отврат



Кои са участниците в калния двубой? Цветанов - вицепремиер и бивш вътрешен министър от ГЕРБ, зам.-председател на партията, депутат от уж опозицията, дясна ръка на лидера Бойко Борисов, основно лице, представяло и формирало образа на България в международен план между 2009 и 2013 г., и Пеевски - медиен магнат, бивш зам.-министър, дългогодишен депутат от ДПС, излъчен от сегашното правителство като най-достойния за шеф на гигантската спецслужба ДАНС. Разводът им буди такова отвращение, че никой свестен човек не би искал да вниква в случващото се. Но... Става дума за хората, които ни управляват. И компроматите, които в сляпата си омраза двамата кечисти вадят, разкриват отчайваща картина на липсваща законност, престъпни зависимости и откровени криминални деяния на върха на държавното управление. В една функционираща демокрация



двамата никога не би трябвало да припарват до парламента



или до изпълнителната власт. А нормалните партии моментално биха се разграничили от подобни скандали.

В България обаче нито живеем в демокрация, нито имаме нормални партии, за да очакваме това. Тук участниците в скандала може и да бъдат жертвани - налице са първите податки за това, но не по принципни и демократични причини, а за да се спусне завесата и да се прикрие неприятната гледка към партийните килери. Вече станахме свидетели как в диалога се включиха ключови и не толкова политици като лидера на ДПС Лютви Местан, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, бившия вътрешен министър Румен Петков, кандидат-управляващи като Николай Бареков, водени от принципа, че скандалът е най-добрата реклама. Беше въвлечен и главният прокурор Сотир Цацаров, който дълго време се опитваше да не забелязва случващото се, мъчейки се да убеди обществото, че то не е толкова важно. Накрая неглижира нелицеприятните разкрития, като ги квалифицира като "евтин пиар"... Всичко това показва, че невинни в компроматната война няма.

Ако разчистим тинята, става ясно, че повратен момент в отношенията Пеевски-Цветанов-Цацаров става среща между тримата в МВР преди година. На нея вероятно томахавката е изровена, а



привидното примирие през следващите месеци е било измамно



Тази среща остава неоповестена, при положение че МВР има практиката да се хвали с дори незначителните си посетители. Но пък Пеевски е влизал в сградата 40 пъти само по времето на ГЕРБ. Дори на рождения си ден е бил там в полунощ. Така че е бил много по-чест посетител в МВР, отколкото в парламента, където му е официалното работно място. Очевидно и за вътрешния министър подобни визити не са новина, а ежедневие. Въпросът е какво има да обсъжда Пеевски с вътрешния министър толкова често. Проблеми, засягащи националната сигурност, би бил най-логичният отговор, като се има предвид, че депутатът е член на ресорната парламентарна комисия (не че се е вясвал на някое заседание там). Но разтваряне на медиен чадър над престъпни босове, кадруването в съдебната власт в разрез със законовите процедури, стопиране на разследване срещу съдия по ключовото за ГЕРБ дело "Октопод" са неща, застрашаващи националната сигурност. Всичко това по Наказателния кодекс се квалифицира и наказва като търговия с влияние. И



главният прокурор не би трябвало да е пасивен участник



в подобни договорки, а активен борец с тях. Затова много интересен и показателен детайл е, че Сотир Цацаров категорично не желае да коментира темата на разговора на тройната среща. Той не отрече твърденията на Пеевски за оказания му от Цветанов натиск, а по-скоро се защити, че не се е поддал. Не отваря и дума да се разследват разменените взаимни обвинения. Което още повече засилва съмненията.

Откровенията на Пеевски добавят нови щрихи в изградения му траен образ на политик, който урежда тайни, при това незаконни договорки, и медиен магнат, който е готов да предложи медиите си в услуга не само на властимащите, но и на престъпници, чието място е в затвора. Това за пореден път показва защо идеята този човек да бъде предложен и утвърден за шеф на ДАНС е отвън границите на разума. Само можем да гадаем докъде можеше да стигне разчистването на сметки, ако той разполагаше с цялата мощ на държава. И що за катарзис е преживял, ако не се свени да използва целия наличен арсенал за публична разправа с врага.

Калната война между двете очевидно ключови фигури на задкулисието никак не се нрави на партиите, в които те членуват, защото осветляват порочните практики на управление на държавата. Затова



лидерите на ДПС и ГЕРБ правят отчаяни опити да спрат размяната на удари



или поне да отклонят вниманието към несъществените въпроси. Бойко Борисов нареди на Цветанов да млъкне, за да не руши институциите. Лютви Местан се опитва хем плахо да се дистанцира от Пеевски, хем да стовари цялата вина за тайните договорки върху ГЕРБ. "Задкулисието си има имена - лидерите на ГЕРБ, а ако са укорими срещите с Делян Пеевски, то обект на укор е не само той, а най-вече Борисов и Цветанов", увъртяно коментира той.

Показателно е и че



нито Цветанов се подчинява, нито Пеевски се укротява



Това е само началото. Идват избори, силите са изравнени, компроматите са складирани, осигурени са услужливи медии, очаква се черната кампания да надмине и най-мрачните очакванията на публиката... Ще бъдат осигурени зрелища, от които се интересуват само политиците, нежелаещи да отговорят на сериозните и неудобните въпроси на обществото.

Единственият начин да се излезе от ситуацията е главният прокурор да излезе от окопа и да започне да действа. Защото ако поне един случай на принуда, изнудване, медиен шантаж, заплаха, набеждаване, възпрепятстване на правосъдието или друго престъпление от високите етажи на властта бъде доведен до съд, тогава гражданите ще знаят, че има някаква плаха надежда за прочистване на институциите. И да не забравяме, че отказът на прокуратурата да си свърши работата е също толкова сериозно престъпление, колкото всички останали.