Когато брониран автомобил събори статуята на Саддам Хюсеин в изключително важен момент по време на войната в Ирак, това предизвика гордост в завода на компанията BAE Systems в Йорк, щата Пенсилвания, където тежката машина е конструирана. Морските пехотинци, участвали в акцията, дори показаха уважение към работниците във фабриката. Тази връзка между работниците, търговците, подкрепящи войната у дома, и тези, които са на фронтовата линия, се е запазила от поколения - откакто танкът се смята за символ на военната мощ.



Демонстрацията на силата на САЩ



сега се плъзга по друга плоскост: емоционални дебати се водят между Конгреса, военните и отбранителната индустрия, която се опитва да приеме новите реалности в съвременното военно дело и в държавната хазна. Поръчките в сектора намаляват, а също така се свива и заводът на BAE Systems. Компанията постепенно съкращава броя на работниците си и затваря цехове. Град Йорк е обхванат от "тъга, защото човек, работил тук в продължение на 35 години и почти достигнал пенсионна възраст, е уволнен", казва Алис Конър, която е производствен директор в завода.

Производството на танкове - могъщи, но тромави машини - вече не е от съществено значение, казват военните. В съвременното военно дело армията трябва бързо да се разгърне и "разположението на сили да се проектира от големи разстояния". Необходими са подводници и бомбардировачи с голям обсег на действие.Бъдещето е в безпилотните самолети, които са бързи и тактически. Танковете са останки от миналото.

Американската армия разполага с около 5000 танка, като някои от тях не се използват или пък чакат да бъдат модернизирани. За служителите на BAE Systems в Йорк оставането на служба на бронираните машини означава, че и те ще имат работа. Именно работните места са това, което конгресмените искат да запазят в регионите, откъдето са избрани.

Армията обаче е само едната страна на това решение. Военните определят стратегическите си приоритети, но Конгресът е този, който



разпределя парите за покупки



А отбранителната индустрия иска да има влияние над военните и над Конгреса. "Отговорността на армията е да прави това, което е най-добро за данъкоплатците", казва Хайди Шу, която отговаря за доставките и логистиката за армията на САЩ. "Изпълнителният директор на корпорация прави това, което е най-добро за акционерите".

Армията напредва в усилията си, които могат да доведат поне до частично затваряне на два от заводите, които произвеждат бронирани машини. Плановете й могат да бъдат объркани от Конгреса, който не желае да отстъпи от позицията си, а и индустрията има влиятелно лоби. Те смятат, че ако тези производствени линии не функционират или бъдат затворени, това ще означава уменията и технологиите, усвоявани в продължение на десетилетия, да бъдат погубени.



Разцвет, а след това упадък



В продължение на десетилетия заводът на BAE Systems в Йорк произвежда самолетите "Херкулес", артилерийските установки "Паладин" и "Брадли" - най-известена бойна машина, която тежи 34 тона, може да побере до 10 души, да се движи с около 60 км/ч и да изстрелва снаряди. (Въпреки че "Брадли" прилича на танк, технически армията не го смята за такъв.). Заводът в Йорк започва работа в началото на 60-те години на ХХ век и от 2005 г. е собственост на BAE. В последните години фабриката не е произвеждала нови "Брадли"-та, тъй като е в ход програма за модернизиране на старите. През 2008 г. 2500-те служители на BAE в завода в Йорк пускат дневно по 7 модернизирани "Брадли"-та. По това време заводът е затрупан от работа, тъй като започва модернизирането на транспортните средства, върнали се от в Ирак и Афганистан. "Трябваше да наемем допълнително 600 служители за 12 месеца", обяснява Мел Нейс, оперативен мениджър в завода.

Заводът планира да започне производство на следващо поколение бойни машини. На BAE е възложено да направи бойни транспортни машини, включени в скъпата армейска програма "Бойни системи на бъдещето", представена като увеличаване на арсенала от безпилотни самолети, транспортни машини и роботи, свързани помежду си чрез мощна мрежа. Предприятието в Йорк е готово за подема и дори инсталира голяма, високоскоростна и изключително точна машина, която може да обработва, реже и комбинира почти всички материали от стомана до алуминий. Стойността й е 8 млн. долара.

ВАЕ и заводът в Йорк претърпяват сериозен удар, когато американската армия отменя



програмата "Бойни системи на бъдещето"



Частта от програмата, свързана с транспортните средства, която трябва да бъде реализирана съвместно от ВАЕ и компанията General Dynamics ще струва над 87 млрд. долара, твърди тогавашният министър на отбраната Робърт Гейтс. Оттогава армията подкрепя модернизирането на транспортните средства.

През декември ВАЕ започна нови уволнения. "Започнахме постепенно да затваряме", споделя производственият директор Алис Конър. Ако ВАЕ не получи финансиране за нов "Брадли" - или пък не спечели нови поръчки от търговски фирми или от чужди правителства, тази производствена линия ще бъде затворена през 2015 г.

Компанията General Dynamics, която конструира танкове край малкия град Лима, щата Охайо, е изправена пред същата дилема. Точно както завода, произвеждащ "Брадли", фабриката, която прави танковете "Ейбрамс", се развива бурно в последното десетилетие. В пика си в началото на 2009 г. от завода, който е собственост на правителството, но е ръководен от General Dynamics, излизат по повече от два модернизирани танка всеки ден. За първи път в историята си, компанията разнообразява производството си, като не произвежда само модернизирани "Ейбрамс", а също така и транспортни средства "Страйкър", както и прототип на бойно транспортно средство (може да се движи по вода и по земя), което е конструирано за флота, но по-късно поръчката е отменена.

През 2004 г. заводът започва да харчи милиони, за да обновява системите си, за да може да произвежда не само транспортни средства за флота, а също така и такива за армейската програма "Бойни системи на бъдещето". Фабриката се сдобива с производствена линия за 15.5 млн. долара, която заменя системата, инсталирана през 80-те години. Днес обаче заводът е в тежко състояние - има 500 служители, като в пика му те са били 1220. Спазвайки правилата на профсъюзите, са били уволнени новоназначените служители.



Движение напред



Военни казват, че внимателно се обмисля стратегията и армията просто не може да си позволи да плаща за повече модернизирани танкове. Ген. Реймънд Одиерно, който е началник на Генщаба, представи ситуацията пред Конгреса през 2012 г. "Не ни трябват танкове", заяви той. "Танковете, с които разполагаме в момента, са на средна възраст 2 г. и половина. В добра форма сме и не се нуждаем от още танкове". Армията е насърчена от ново проучване, което разглежда дали доставчиците, които са основни при конструирането на бойни машини, могат да бъдат заменени. Проучването, извършено от консултантската компания A.T. Kearney и отнело повече от пет месеца, установи, че малък брой компании са заплашени от затваряне и няма да е лесно да бъдат заменени.

Хайди Шу казва, че военните очакват производителите на транспортни средства и доставчиците да се насочат към други потребители и към други дейности. "Очевидно има трудни решения, които всяка отделна служба по веригата трябва да вземе", казва Шу. "Ние трябва да преценим кое е достатъчно добро". Армията обаче се сблъсква с опозиция от страна на Конгреса. За да запази съществуването на тези производства, Конгресът отпусна доста повече пари, отколкото военните поискаха - допълнителни 181 млн. долара за "Ейбрамс" за фискалната 2013 г. и около 140 млн. долара повече за "Брадли". Законодателите казват, че не искат парите, инвестирани в изграждането на възможностите на страната за строителство на транспортни средства, да бъдат прахосани. Няколкото стотици милиони долари, които струва това, им изглеждат по-малко от милиардите, които годишно се харчат за отбрана.

Индустрията също така настоява Конгресът да я подкрепи. Миналата година ВАЕ събра доставчиците си - 586 в 44 щата - във Вашингтон, за да щурмуват Капитолия, обяснявайки в неофициални разговори с конгресмените колко работни места осигуряват и настоявайки Конгреса да застане зад програмата за "Брадли". Критиците казват, че компаниите се опитват да се борят срещу това, което е неизбежно - упадък на стока, от която страната не се нуждае. "Изглежда, че те защитават печалбите си и използват заплашителната тактика за работните места", казва Анджела Кентърбър от Проекта за надзор над правителството. "Наистина не сме в безопасност, когато харчим пари за програми, които не отговарят на националната стратегия за сигурността, прилагана в момента".