Беше ясно, че няма да се размине добросъседският сблъсък покрай хилядолетието от смъртта на цар Самуил. Поради натрупания вече опит, той е и донякъде предсказуем. Нещо повече - двете страни почти обявиха своите анонси. В Скопие ще направят филм, ще разчекнат и подиграят многострадалната местна Клио. София ще контраатакува в Брюксел с аргументи за историческо мародерство. Всичко ще бъде обратно на разпространената практика: обикновено миналото се използва за постигане на някакво предимство в настоящето. Сега днешни позиции ще трябва да послужат за отстояване на бурно атакуваното ни минало. Схемата е отработена и банална, единственото учудване е, че ни вкарват в нея за пореден път. Не можем да се сърдим: твърде сигурни са печалбите от подобно разиграване, за да се откажат в Скопие от тях. В ничии ръце през новата ни история българската карта не е била толкова силна, както е днес в ръцете на политиците отвъд Гюешево. В известен смисъл тя е за тях и съдбоносна.

Филмът още е само проект, но вече се разказва. Някой инжектира информация в печата - най-вероятно контролирана. Едно е сигурно - ще има пушилка. И разбира се, невиждани атракции.



Пропагандните и извратени версии на миналото



не са откритие на скопското историческо инженерство. Такива намеси в истината за пътя на народите са добре познати на човечеството - най-вече поради трагичните си резултати. Могъщи империи на ХХ век катастрофираха, защото бяха стъпили на изградени за целите на своите политически проекти заблуди и фалшификации. (Разликата тук е, че край Вардара прилагат измислени не за свои, а за чужди ползи исторически злоупотреби. И покорно ги следват и развиват.) Брътвежите за национална (и интернационална също) изключителност, за расово (и класово) превъзходство, за едва ли не божествен произход и корени в най-сияйни векове на световната история съсипаха живота на цели поколения и върнаха назад огромни човешки маси. Подобни манипулации с историята не са строго национален проблем - те са общоопасни.

Остава тайна как преди 10 столетия Василий II е ослепил 15 000 българи. Никаква тайна не е как през ХХ век са ослепени 100 пъти повече. Просто - този път се знае как е станало това.

Приложен е опитът на великата съветска страна. Които си го спомнят, ще се усмихнат. Които не - ще се слисат. Дори в нашите учебници Русия бе поле на най-великите открития на човечеството. Парната машина, радиото, електрическата крушка, авиацията - всичко бе рожба на руския технически гений, понякога и на самородни таланти, неуки крепостни селяни. Само че царизмът бе оставил откритията им без внимание, та ловки западни изобретатели се бяха възползвали и присвоили заслужената им слава. Дори в съвременността се подвизаваха такива колоси: Мичурин садеше бостан отвъд полярния кръг, а академик Лисенко посред глада и сушата създаваше убийствени сортове пшеница. Което не отговаряше на тези басни и подкопаваше кремълските мистификации, бе просто забранявано: генетиката, социологията. Или унищожавано - ГУЛАГ.

Тези обществени технологии бяха любезно предоставени на скъпата на руската душа Югославия и на нейните приемници. Оказа се, че там те работят дори по-добре.

Не съм от новопосветените в правдата за българската трагедия в Македония. Имах доблестни и смели учители по история, по щастлива случайност още в юношеството си получих достъп до потулена тогава книжнина.



Бях омаян и сразен от тази неугасима тайна



Така изживях националната драма навреме, с подобаващ плам и горчивина и намерих за тази истина място под сърцето си. Посрещнах вдигането на информационните табута в наши дни с овладяна и дори някак завяхнала болка. Бях изживял произтеклото, а дори и бъдещето на тази драма. Размишлявал съм много и след това, знам, че трябва време всичко да се осъзнае, да се изживее. Включително и сладострастния скопски антибългаризъм.. Защо тогава днес ме вгорчи новината за този още незапочнат сериал?

Сред имената на неговите създатели открих един познат човек. Харесвам го като творец, допада ми европейската му кройка, размахът на дарбата му и едновременно дълбокият му размисъл за превратностите на нашия балкански свят. Взаимната симпатия ни е карала инстинктивно да избягваме обидните каши на нашето добросъседство - мислех, че с цел да запазим нивото си, а и тона си на интелигентни хора. Смятах, че да се поставим над фалшификациите и претенциите, е въпрос на чест и на порядъчност. Само веднъж се докоснахме до това, беше в Стария Пловдив: "Трябва да надживеем историята - каза тогава той, - тя ще ни тежи такава, ще ни потопи".

Сега се питам: кой коя история трябва да надживее? Единствената, действителната или всеки своята, която са го учили? Трябва да съм му сърдит и разочарован, трябва да го осъдя за компромиса и за фалшификацията, в която без съмнение се замесва. Но друго си мисля и от друго се сепвам сега: ами ако ТОВА е историята, която той ЗНАЕ и в която той ВЯРВА? Ако в този филм с чиста съвест и страстно ще служи на имплантираната в съзнанието му версия! Ако това, което ще следва и ще проповядва в този филм, е единственото, което е учил и което вярва за собствената си история?



Тогава... тогава какво?





Писал съм за това и друг път, така че не съм го измислил днес. Съдбата на един народ нерядко зависи и от неговата просветеност. Не напразно пробуждането за знание в много страни се смята за начало на националното освобождение. Да се държат масите в невежество, е също форма на гнет. Освен всичко, това ги праща на дъното на човешкия напредък. Въобще в света, а в Европа - и два пъти.

Питал съм и друг път: какво ще си помислите, ако един народ учи особена таблица за умножение, в която две по две не прави четири? Или друга, различна Питагорова теорема? Или своя, преправена теория за относителността? Признава друга скорост на светлината? Или борави с друго число Пи? Ще го приемете ли за грамотен, за равностоен в модерното човечество? За партньор, за спътник към бъдещето?

Тогава, каква е разликата, ако той "познава" някаква въобразена, невежествена история, учил е (държал е изпити, издържал ги е) и е неграмотен за събитията в човешкото развитие, за пътя на човешкия род, на собствената си земя? Защото така са го учили и така са го лъгали. Защото по мичурински са ашладисвали античност върху действителните му корени, защото са преправяли собствените му съдбини и са късали като живо месо битки и добродетели от плътта на други. В такава страна, с такава "наука" може да се стане дори професор и доцент, академик - също. С "науката", която преподават, тези знахари не биха се дипломирали в нито един университет по света, а и в гимназия, май...



И тогава: защо "Самуил"?



Това е от жестоките въпроси в изкуството: струва ли си, щом не може да се каже истината? Или истината за пореден път няма значение? Просто заради още измислици, лъжи и ураджилък? И какво толкова може да се постигне, освен допълнително да се сгъсти историческият мрак в душите? Но каква печалба ще е това? И ще има ли край?

Сериалът, който вече обявиха край Вардара, е само част от друг, по-мащабен сериал, чийто сценарий не датира от днес. Като при всеки сериал в наши дни, определени хора разчитат да подкрепят своя рейтинг. Но успехът е немирна птица, където иска тя лети. И където иска каца. Музите са нежни, но вироглави. И отмъстителни също.

Прочее, позната художничка от Скопие неотдавна резюмира миналото и бъдещето така: "Ние тук само негри още не сме били. Не могат ни трогна. Не могат ни учуди..."