Ако сте обидчив (какъвто съм аз) и ви плащат да коментирате новините (по някаква мистериозна причина и това се отнася до мен), е разумно напълно да се разграничите от писане за сагата на Едуард Сноудън. След като излязоха първите информации за него, написах един предпазлив текст, в който призовавах да не бързаме да боготворим бившия служител на Агенцията за национална сигурност. Знаехме малко за него, така че предложих да изчакаме нещата да се развият, за да разберем дали той е смел борец за обществения интерес, или има други причини за действията си.
Това обаче е една от онези истории, които са алергични към нюансите - или си лакей на империята (ако си скептичен към Сноудън), или си бесен антиамериканец, който се опитва да пречи на външната политика на президента Обама (ако подкрепяш Сноудън). Когато дебатът няма нюанси, предпочитам да оставя всичко на тези с повече гняв, страст и енергия.
Позволете ми обаче да навляза в един дребен аспект на темата "Сноудън", без да нагазвам в спорове. В "Туитър" и в имейла ми, в текстовете на "Тайм", "Блумбърг", "Върдж", "Гардиън", "Вашингтон пост", "Ройтерс" и много други, в многобройни дискусии във "Фейсбук" - отвсякъде ме информират, че Едуард Сноудън е бил номиниран за Нобелова награда за мир.
Какво ще кажеш сега, Барак Обама, бивши лауреате?
Всички медии, които изброих по-горе, и всичките ми приятели "сноудънити" във "Фейсбук" и "Туитър" се влюбиха във факта, че изчезналият човек, чиито политически възгледи споделям, бе номиниран за най-безсмислената награда на планетата. Но, скъпи читатели, какво всъщност значи да си номиниран за Нобелова награда за мир? Краткият отговор е: нищо особено.
Помните ли онези смущаващи репортажи от октомври, които гласяха, че руският президент Владимир Путин е бил номиниран за Нобел за мир от активистка група, която смята, че той е довел до мирното разрешаване на спора между Сирия и САЩ за химическите оръжия? През 2012 г. стотици новинарски организации писаха за номинацията на Брадли Манинг (един от норвежките депутати, който номинира Сноудън, бе номинирал и Манинг). През 2011 г. новините бяха задръстени с истории, че е възможно наградата за мир да отиде при Джулиан Асанж. Личният ми фаворит, съществуващ благодарение на шведския вицепремиер, е номинацията през 2006 г. на бившия посланик на САЩ в ООН Джон Болтън и десния полемист Кенет Тимерман, автор на книги за Джеси Джаксън, иранската ядрена програма и как французите "предадоха" Америка. (На корицата на книгата на Тимерман "Предстартово броене за кризата: идващото разрешение на ядрените проблеми с Иран" потенциалните читатели виждат, че тя е написана от "номиниран за Нобелова награда за мир".) Болтън и Тимерман бяха номинирани заради разкритията им за ядрената програма на Иран.
Човек може доста да се позабавлява, докато преглежда онлайн данните за предишните номинации, макар достъпни да са само тези между 1901 г. и 1956 г. Ето няколко брилянтни предложения от не толкова брилянтни номиниращи - през 1939 г. дванадесет напредничаво мислещи членове на шведския парламент предлагат името на
лековерния "миротворец" Невил Чембърлейн
И само няколко месеца по-късно самолетите на "Луфтвафе" ще връхлетят Полша и ще разчленят Европа. През 1948 г. чешкият професор Владислав Риегер номинира новия си господар Йосиф Сталин, вероятно с надеждата да заслужи нови ботуши и допълнителна порция гулаш. Бившият норвежки външен министър Халвдан Кот обаче го бие, номинирайки Сталин през 1945 г. за усилията му в борбата с фашистката сила, на която преди е бил съюзник.
Журналистите са хищен биологичен вид, който непрекъснато търси с какво да засити апетита си за интересни за окото, дори да не са много значими, новини. И повечето журналисти са наясно, че броят на хората, квалифицирани да правят номинации за мир, е толкова абсурдно голям, че цялата история с номинациите е безсмислена. Нека откраднем от "Асошиейтед прес" обобщен списък: бивши лауреати, настоящи и минали членове на комитета и екипите им; членове на националните правителства и законодателни органи; университетски преподаватели по право, теология, социални науки, история и философия; ръководители на институти, изследващи мира и външните работи; и членове на международните съдилища. Ако сте наясно с номинацията на Сноудън, тази информация почти винаги идва от номиниращ, който се опитва да стигне до новините, тъй като всички предложения се пазят в тайна от комисията за петдесет години.
Така че - всеки член на правителството или на законодателните органи, всеки професор по философия, от член на унгарския парламент, който представлява неонацистката партия, до откачения словенски професор Славой Жижек
може да създаде фалшива новина
от това, че легитимно номинира някой, който вероятно е смятан за неподходящ от разумните хора.
Тази година двама предсказуеми и напълно обикновени норвежки леви депутати - Бард Вегар Шольел и Сноре Вален, и двамата членове на Социалистическата партия, номинираха Сноудън. Случайно те са част от седмата по големина партия в малката северна страна, която се докопа до незначителните 4% от гласовете на последните парламентарни избори. Така че, на кого му пука, че двама случайни норвежки радикали са фенове на Сноудън и не харесват чак толкова външната политика на администрацията на Обама? Очевидно на всички в американските медии.
А осем години по-късно аз все още чакам номинираният за Нобелова награда за мир Джон Болтън да получи онова обаждане от Осло...