През последните седмици социолозите се надпреварват да правят прогнози за това коя от малките партии ще успее да влезе в следващия парламент. Тези упражнения не са лишени от смисъл, макар че често резултатите от тях са, меко казано, озадачаващи. И предизвикват съмнения, че в социологическите агенции е като в ресторантите - който плаща, той поръчва музиката. Факт е обаче, че нито една от по-големите формации в България не надделява над останалите. И от това коя точно по-малка партия ще успее да влезе в НС зависи до голяма степен бъдещето разпределение на силите в политическото пространство.

Ако се вярва на социолозите,



най-големите фаворити за притежатели на златната акция



в следващия парламент са АБВ, "България без цензура" и някоя от националистическите формации. В зависимост от това коя агенция на коя от тези партии отдава предпочитания се търсят и съответните топли връзки. Трудно може да се докаже дали един или друг политик е платил на един или друг социолог да му вдигне рейтинга. Но едно е сигурно - всички подобни прогнози са по-скоро спекулативни.

Защото шансовете на повечето от малките формации, особено на новопоявилите се, да влязат в следващия парламент са нищожни. Трудно е да се повярва, че АБВ ще вкара двама евродепутати и 20-30 депутати в следващия парламент. Каквото и да си говорим, Георги Първанов и компания не са нищо друго освен отцепници от партията си. А отцепниците никога не са имали особени успехи в политиката. Дори напротив - появата на АБВ може да консолидира още повече червения електорат, който и без това никога не е бил особено разединен, когато дойде време за избори. Мнозина прогнозират, че появата на АБВ ще понижи резултатите на БСП, което ще бъде добре дошло за ГЕРБ. Със същата увереност обаче може да се прогнозира, че ще стане точно обратното. Факт е, че



БСП има огромна нужда от реформиране и освежаване,



защото под мъдрото ръководство на Сергей Станишев партията се срина и стана тотално зависима от ДПС. Но едва ли има разумен човек, който да смята, че именно Първанов е човекът за тази работа. Да се очаква от Първанов да реформира БСП, е все едно да се надяваме Азис да реформира поп-фолка. Няма как най-голямата звезда да тръгне да променя средата, която е направила възможна появата й на небосклона. Проектът АБВ не е нищо повече от кулминацията на дворцовите интриги на "Позитано" 20 и затова да й се предрича впечатляващ успех, е нелогично.

Но ако в залозите на АБВ има храна за размисъл, то прогнозите за светли бъднини на "България без цензура" определено предизвикват учудване, граничещо с недоумение. За много партии през годините имаше съмнения, че са продукт на един или друг олигархически инженеринг. За формацията на Николай Бареков няма такива съмнения. За нея е повече от сигурно, че е точно такъв продукт, защото е видно дори от самолет кого точно тя представлява. В този смисъл "България без цензура" няма никакви перспективи да спечели достатъчно голяма част от народната любов. А



на кукловодите зад нея ще им излезе доста скъпо,



ако решат да купят достатъчно гласове, за да я вкарат в парламента.

Преди последните парламентарни избори мнозина предричаха, че "България на гражданите" на Меглена Кунева не само ще влезе в НС, но ще бъде и солиден фактор в него. Тези прогнози излязоха грешни, но имаха някакви основания - все пак Кунева взе близо 500 000 гласа на последните президентски избори. Докато Бареков досега се е явявал само в сутрешни тв блокове. Единственото, което неговата формация със сигурност ще постигне, е да разпилее допълнително вота на избирателите, с което да гарантира стабилността на настоящото политическо статукво за още известно време. А ако "България без цензура" претърпи фиаско на евроизборите, шансовете й да оцелее до следващите парламентарни избори рязко ще намалеят.

Що се отнася до националистическите формации, факт е, че през последните години, за добро или лошо, се отвори доста голяма ниша за тях. Те обаче станаха прекалено много, за да разчитат на успех. Освен това "Атака", която безспорно е националистическата партия с най-големи електорални успехи, се компрометира тотално в последните месеци, поднасяйки на тепсия властта на ДПС. Не е ясно и доколко другата голяма националистическа формация, която едва не влезе в парламента - НФСБ, ще успее да мобилизира симпатизантите си точно за евроизборите.

Единствената формация, която има някакви шансове да влезе в парламента и да вкара поне един евродепутат, е Реформаторският блок. Именно блокът е този, който в най-голяма степен може да представлява огромната маса протестиращи хора от 14 юни 2013 г. насам. Към момента обаче и Реформаторският блок не може да бъде сигурен в добрите си резултати на следващи избори. Твърде често от там идват разнопосочни сигнали, възраждат се старите вражди в десницата, които години наред отблъскват хората.



Първоначалната инерция бе загубена



и вероятно ще е доста трудно да бъде възстановена отново. Още повече, че блокът изпусна "златен" шанс да спечели привърженици, като се отнесе твърде лежерно към инициативата на президента за референдум. За разлика от реформаторите, ГЕРБ веднага видя възможност да се отличи в тази посока, прегърна идеите, срещу които работи, докато бе на власт, и тръгна да събира подписи. Ако инициативата бъде проведена грамотно, нищо чудно партията на Бойко Борисов да спечели гласове от колебаещите се избиратели.

Едно е сигурно - при тази избирателна система и при тази разстановка на силите БСП, ГЕРБ и ДПС ще бъдат както в европарламента, така и в нашия парламент. А други партии по парламентарните банки може и да няма. Това означава, че още дълго време България ще бъде в задънената улица на политическата криза. И много трудно ще излезе от нея.