През 2010 г. администрацията на американския президент Барак Обама съобщи, че е изготвила специален проект, според който в следващите 5-10 г. в страната вече няма да има бездомни. Според него до следващата година в Америка напълно щяха да изчезнат младежите и военните ветерани, които живеят на улицата, а до 10 г. не трябва да има бездомни деца и семейства. Наскоро Обама отново направи борбата със социалното неравенство в САЩ основен акцент на своето ежегодно обръщение към Конгреса. Той обяви, че смята да посвети на тази задача, на редуцирането на безработицата и на стабилизирането на икономиката оставащите две години от мандата си. Президентът очерта седем икономически мерки, които смята да приложи и за които не му е необходимо одобрението на често спъващия го Конгрес. Това е повишаване на минималното заплащане на труда на федералните служители до 10.1 долара на час, създаване на нов базов тип застраховани от държавата пенсионни фондове, борба с дискриминирането при постъпване на работа на хората, останали повече време извън борда, промяна в стандартите за икономии на гориво за тежкотоварните автомобили, преразглеждане на федералната програма за производствено обучение, създаване на нови производствени центрове и ограничение за изхвърлянето на замърсители на въздуха от съществуващите електроцентрали. По официални данни броят на бедните в САЩ е 46.5 милиона. В момента няма официална статистика колко са бездомниците в страната, но със сигурност става дума за милиони хора, като мерките на властите за справяне с този проблем засега не дават желаните резултати.



И докато политиците по традиция обещават сладък живот,



а на практика нищо не се променя, в някои части на САЩ могат да се похвалят с направо невероятни резултати за намаляването броя на бездомните. В щата Юта през последните пет години техният брой е намалял с цели 69% и дори се очаква до края на годината да няма нито един гражданин без подслон, съобщи "Хъфингтън пост". Успехът на щата се дължи на прилагането на специална програма, наречена Housing Works, в рамките на която на бездомните се дават удобни и постоянни апартаменти, но при едно задължително условие - нуждаещите се от подслон да са добри стопани. Щатското правителство обяснява, че целта е постигната без извънредни инвестиции, тъй като 30% от помощите, които те получават, се връщат обратно под формата на наем за апартамента.

Програмата обаче постига успех, защото за разлика от подобни мерки в други щати осигуряването на жилище за бездомните е постоянно, а не само за определен период. Те освен това биват консултирани как и каква работа да си търсят и им се предлагат различни социални придобивки. След време се оказва, че, когато бездомните бъдат изведени от временните места за настаняване и получат свои собствени жилища, много от тях успяват да стъпят на краката си, да намерят работа и да станат истински независими граждани. Властите отчитат, че около 30% от наемателите на Housing Works имат постоянна или почасова работа. Последните официални данни за бездомните в Юта от 2011 г. показват, че едва 0.52% от населението на щата е без дом, което прави 14 351 души от 2 763 885 население. Около 4.2% от бездомните са без подслон за продължителен период от време. Така за четвърта поред година Юта отбелязва драстично намаляване на бездомните. Очаква се тази тенденция да се запази, особено след като местните власти решиха да затворят основния център за временно настаняване "Мидвейл", за чиято издръжка отиват почит 1 милион долара годишно, като тези пари ще бъдат пренасочени към други социални програми за подпомагане на бездомните хора.



В други части на САЩ залагат на други инициативи,



които не винаги обаче имат желания успех. Така преди няколко години бившият кмет на Ню Йорк милиардерът Майкъл Блумбърг реши да изпрати стотици бездомници с еднопосочни билети в различни краища на света - Перу, Русия и Индия. Някои от тях бяха пратени по-близо - до Флорида и Пуерто Рико. Достатъчно бе да докажат, че там има семейство, което е готово да ги приеме. Още тогава в."Глоуб енд мейл" обясни защо планът няма да успее. Изданието припомни, че бездомниците винаги са предизвиквали раздразнение у политическите управници на Ню Йорк. Това е обратната страна на надеждата, с която Ню Йорк примамваше милиони хора, търсещи благополучие и разцвет. В края на 80-те години тогавашният кмет Ед Кох се опита да купи хотел Gibber в Кетсил маунтинс, за да изнесе там от Манхатън 600 бездомни мъже. Когато начело на града беше Руди Джулиани, той действаше по-твърдо, като провеждаше полицейски акции за задържане на някои бездомници и насилственото им изпращане в приюти. От началото на 2007 г. неговият наследник Блумбърг тихо и полека снабди с билети за самолет или автобус (еднопосочни) около 550 бездомници. Планът с право бе разкритикуван и бе наречен проява на отчаяние и безумие, а така също отражение на колективната неспособност на няколко администрации да се справят с проблема с разумни средства.

По данни на нюйоркските власти за подслон на един бездомник за година се харчат 36 000 долара. Това е много повече от стойността на два билета за самолет например. Но от практическа гледна точка



преселението не може да реши проблема с бездомниците в Ню Йорк



Според държавната статистика в града без покрив над главата си са почти 36 000 души, като повече от 15 000 от тях са деца. Идеята за преселването на бездомниците не е нова и не е патент на САЩ. В миналото канадските провинции Албърта и Британска Колумбия купуваха билети за автобус на бездомниците, за да се избавят от тях. Практиката дори беше наречена "автобусна терапия". Хавайските законодатели пък предложиха план за изпращане на бездомниците на континента, но той беше отхвърлен. Щатът изчисли, че 40% от бездомниците му са от други щати на Америка и са привлечени там най-вече от мекия климат.

Властите в Ню Йорк дори приеха и няколко други доста спорни мерки, за да намалят количеството живеещи на улицата, а така също и загубите от предоставянето на подслон. През 2009 г. градът започна да взима такси от някои от живеещите в приютите семейства. Освен това бяха въведени нови правила, които ще позволят на властите да изселват обитателите на приютите за много повече нарушения, включително нарушаване на вечерния час. В същото време хиляди бездомници са се заселили в подземията и тунелите на големите градове в САЩ, като мнозина от тях са загубили жилищата си заради ипотечната криза. По този начин е ясно, че докато американските политици симулират "активност" в проблема с бездомните хора, няма да го решат, ако не се захванат сериозно с него, както направиха властите в Юта.