Наскоро земеделското министерство разкри част от мистерията около следващия седемгодишен период за земеделците и след дълго отлагане представи проекта на новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) заедно с проектобюджетите по различните мерки. Това стана, след като редица асоциации в сектора изразиха недоволство от тайнствеността, обвила проекта на програмата, и от неяснотите на какво точно ще могат да разчитат фермерите.

Реално обаче точни сметки засега няма как да се направят, макар че основните предложения на България за прилагане на селската програма вече са изпратени в Европейската комисия. Окончателното одобрение на Брюксел се очаква да дойде през есента на тази година. Дотогава са възможни корекции и преразпределение на средства между отделните мерки.

Напълно ясно е само едно число - за целия програмен период от 2014 до 2020 г. страната ни ще получи по ПРСР 2.3 млрд. евро. За разлика от първия период, в който България прилагаше европрограмата - 2007-2013 г., сега бюджетът е намален. За предходните 7 години разполагахме с 2.609 млрд. евро.



Всъщност парите за новия програмен период са още по-малко



Част от тях ще трябва да бъдат отделени за финансиране на продължаващи петгодишни проекти за агроекология, започнати през предишния период. Освен това 50 милиона евро ще отидат във фонд за управление на риска. Той ще покрива щети при различни природни бедствия, които са съсипали продукцията на земеделците. Неотдавна и заместник-министърът на земеделието Явор Гечев призна, че парите по програмата са недостатъчни, за да се покрият нуждите на всички земеделски стопани. Дори се пошегува, че вероятно за селските ни райони биха били достатъчни около 18 милиарда евро.

Но съвсем не на шега, както можеше и да се очаква, браншовите организации веднага оспориха предлаганите от агроминистерството проектобюджети. Дискусиите по конкретните финансови параметри на мерките в програмата продължават, а организациите от сектора ще могат да изложат забележките на предстоящо заседание на тематичната работна група. Какви са засега предложенията на земеделското министерство?

И новата програма ще е щедра на субсидии за техника. 753 милиона евро, най-голяма част от бюджета, са заложени в мярката "Инвестиции в материални активи". Парите са предвидени за закупуване на машини, за инвестиции в напоителни и отводнителни съоръжения в стопанствата и извън тях, както и за повишаване на енергийната ефективност. С тях ще може да се купува само нова техника. Освен земеделци и групи производители, по мярката ще могат да кандидатстват и предприятия от преработвателния сектор, общини, държавни предприятия. Таванът за подпомагане на един кандидат е до 3 милиона евро.

Ако обаче повече земеделски производители се сдружат, те ще получат по-висок процент финансова помощ. Една от целите на новата програма е да насърчава именно доброволното сдружаване и коооперирането между фермерите. Така например група земеделци ще могат да купят заедно трактор и комбайн с евросубсидия. Съседи по ниви или градини получават възможност заедно да осигурят капково напояване с необходимите сондажи и съоръжения. Възможностите са огромни и най-разнообразни - от колективна покупка на техника до изграждане на общ склад.



Условието е в инвестицията да участват поне 10 стопани



Дори не е необходимо да се правят и вписват някакви формални сдружения, твърдят от агроминистерството. Стандартната финансова помощ по програмата е 50% от стойността на проекта, но сдружение от поне 10 фермери получава още 10% бонус. Намерението на министерството е таванът за такива инвестиционни проекти да се вдигне до 4 милиона евро. Ако става дума за купуване на техника, максималната сума е 750 000 евро. За обединение от поне 20 производители финансовата помощ ще се увеличи с 20%, а предвиденият таван е до 5 милиона евро за инвестиционен проект и 1 милион евро за техника.

Друга новост е т. нар. "интегриран проект", при който се изпълняват няколко вида дейности. Например ако един фермер изгради малка животновъдна ферма и едновременно с това малка мандра за преработка на своята продукция, той ще получи финансиране с 10% над базовото ниво. За проекти, представени от млади земеделски стопани, финансовата помощ също се увеличава с 10%. Такъв бонус има и за проекти с инвестиции "в райони с природни и други специфични ограничения". Това са планински райони и райони със слабопродуктивна земеделска земя.

Независимо от бонусите максималното комбинирано подпомагане за проект на един фермер според програмата не може да надвишава 70%. Ако обаче земеделците са повече и става въпрос за колективни инвестиции, финансирането от ПРСР би могло да достигне до 90%.

Тези новости в програмата отразяват желанието на Брюксел да се насърчават кооперативите. Практиката в европейските страни е показала, че фермерските сдружения са по-силни и по-рентабилни от едно самотно стопанство. В България дребните фермери засега не осъзнават подобна проста аритметика - особено в производството на плодове и зеленчуци. Но вероятно в скоро време въздържането от сдружаване ще се пречупи. Асоциацията на земеделските производители в България вече разработва модел за кандидатстване за колективна инвестиция в склад. Той е заимстван от примера на австрийски картофопроизводители, които направили общо хранилище и цех за почистване, а освен това купили машини за засаждане и прибиране на реколтата.

През следващите 7 години за общините са предвидени 630 милиона евро. Обхватът на програмата остава същият - общо



231 община ще могат да кандидатстват за финансиране



по мярката "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони". Според дефиницията, наследена още от предприсъединителната програма САПАРД, селски райони са общините, в които няма населено място с повече от 30 000 жители. Така на практика от програмата отново са изключени селата около големите градове.

Общините ще получат най-много пари за пътища, водопроводи за питейна вода и канализация. За читалищата и църквите се предвижда финансиране в размер на 100% от стойността на проекта, но само ако не генерират приходи. По общинската мярка е заложено и финансирането на изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" за широколентов интернет. Според анализа на агроминистерството хората, които никога не са използвали интернет в Северозападния регион, са 56.2%. Точната сума все още не е определена.

През новия програмен период ще има отделна мярка за биологично земеделие. Бюджетът за нея е 102.9 милиона евро. Подпомагането на биологичното земеделие в предишния програмен период беше част от мярката за агроекологични плащания, а между 2007 и 2012 г. площите за биологично производство се увеличиха 3 пъти.

"Бюджетът по тази мярка е точно колкото за фермерите, които в момента се занимават с биоземеделие", обясни пред "Сега" Веселина Ралчева от Българска асоциация "Биопродукти". По нейни думи през последната година за проекти за биологично производство са заявени 29 милиона лева. За 7 години това прави 203 милиона лева, или малко над 100 милиона евро. Според Ралчева обаче интересът към това производство става все по-голям, а парите остават същите. "Като прибавим ръста, който ще продължи - непрекъснато има фермери, които започват нов период на сертификация - тези средства ще се окажат недостатъчни. Може да стигнат само за първите две-три години", заяви тя.

Според заместник-министър Явор Гечев обаче никога досега не е имало толкова привилегии за биоземеделието. 31% от бюджета по ПРСР са предвидени за агроекология, като фермерите, които кандидатстват с проекти за биоземеделие, ще могат да разчитат на подпомагане и по мярката за агроекология.

Голямата гордост на земеделското министерство обаче е подпрограмата за малките ферми. 82.2 милиона евро от новата ПРСР ще бъдат насочени към най-дребните фермери. По специално създадена подпрограма за парите ще могат да кандидатстват малки стопанства, които произвеждат продукция за между 2 и 8 хиляди евро и обработват до 10 хектара (100 декара) земеделска земя. Таванът за всеки отделен проект е 15 хиляди лева. Броят на малките стопанства, към които е насочена тази подпрограма, е 85 770 (23.2% от всички стопанства в България). Така, ако голям процент от фермерите кандидатстват за близка до тавана субсидия, парите ще стигнат за много малко от тях.



ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ

Европейската комисия трябва да одобри програмите за развитие на селските райони (ПРСР) на всички държави членки през септември тази година. България обаче смята да пусне някои нови мерки преди това. Първата отворена мярка у нас ще е "Млад фермер". Според Явор Гечев това ще стане през май или най-късно през юни. Гечев обеща още след 2015 г. в началото на всяка година да се издават заповеди за отваряне на всяка мярка, по която ще има поне два прозореца за прием на проекти и техните срокове ще са обявени предварително. Целта е да няма изтичане на предварителна информация до приближени фирми за сроковете и да има достатъчно време за подготовка на проектите.