През изминалото десетилетие Европа се беше съсредоточила върху създаването на политики, които да се справят със заплахата от ислямския екстремизъм. Въпреки това крайнодесните отново влязоха в челните заглавия - от ролята им по време на протестите в Украйна до улиците на Атина, където насилието над малцинствата се е превърнало в ежедневие.

Обратно на това, което мнозина предполагат, не само Южна и Източна Европа са изправени пред подобни бурни предизвикателства. Миналата година германското разузнаване разкри списъци с 21 750 крайнодесни екстремисти в страната, от които 9500 бяха класифицирани като потенциално опасни.

Това означава, че тенденцията към насилие на крайнодясната сцена се е увеличила през последната година. Във Великобритания осъждането на терориста Павло Лапсин и несигурността на бъдещето на Английската лига за защита (ЕДЛ) без нейния предишен лидер Томи Робинсън отново повдигнаха опасенията за потенциално насилие от отцепнически групи и недоброжелатели.

Въпреки че се изговори много за проблема от медиите и политическите лидери, много малко неща бяха направени. Европа трябваше да се събуди още преди три години, когато крайнодесният терорист Андреш Брайвик нападна Норвегия. Чак сега Европейската комисия се изправя, за да каже на своите лидери, че е нужно да действат. Миналия месец еврокомисарят Сесилия Малмстрьом публично заяви, че крайнодесният екстремизъм е най-голямата заплаха за ЕС днес. След атаките на Брайвик ЕК подкрепи шведското правителство и Института за стратегически диалог да проведат първото трансгранично проучване за решенията за проблема с крайнодесния екстремизъм, проведено в 10 страни - членки на съюза. Днес резултатите от проучванията са представени пред европейските законодатели в Стокхолм и в шведското Министерство на правосъдието.

Докладът предлага следните промени в европейската политика относно крайнодесния екстремизъм.

1. Правителствата трябва да подсилят законите си така, че в тях да няма място за екстремисти и извършващите престъпления от омраза. Това трябва да започне с прилагането на европейска рамка за престъпленията от омраза заедно с директива за правата на жертвите, специално изработена за пострадалите от подобни престъпления. Това трябва да осигури правната им защита, както и по-сериозни наказания за извършителите на престъпления заради дискриминация, основана на доказателства за най-често нападаните групи от населението, както и предвиждането на това кои могат да станат жертви в бъдеще. ЕС трябва да играе по-съществена роля при притискането на правителствата за създаването на ясно и всеобхватно законодателство.

2. Правителствата трябва да поставят национални "програми за излизане", за да помогнат на хората за откъсването им от крайнодесни организации и общности. Това далеч надхвърля частичното справяне с проблема и включва дългосрочна подкрепа за тези, които се опитват да си намерят работа, да се преместят или да се опитат да създадат сигурна социална мрежа. Тези програми са много по-надеждни и ефективни, когато не са свързани с правителствата на съответните държави, въпреки че вероятно те ще могат да бъдат стабилни само със законово или държавно финансиране. Такива положителни модели има в Швеция и Германия. Инвестирането в подобни програми може да бъде от полза на съответните правителства, както и на бивши членове на крайнодесни организации.

3. Когато крайнодесните маршове и демонстрации станат нещо обичайно, ще се нуждаем от по-разумни политики, които да могат да гарантират, че този вид влияние има ограничено въздействие върху местните общности и бизнеса. По-разумна политика означава засилена комуникация с местните общности, за да може да бъдат информирани и заети с положителни практики по време на демонстрации, както и да им се обясни подходящия начин за употреба на социалните медии и новите технологии.

И накрая, отвъд тези практики, политиците трябва да се съобразяват с начините, по които обсъждат в обществото теми, свързани с миграцията, различните етноси и националната сигурност. Има голяма вероятност неправилното политическо говорене, като например за румънците и българите във Великобритания, да бъде използвано от екстремисти. Политиците трябва внимателно да разглеждат фактите, преди да си изработят маниер на говорене по даден проблем, и трябва да бъдат по-смели, правейки публични изказвания, които заклеймяват крайнодесните идеологии и омразата. Политическите изявления на различните лидери могат да дадат повече възможност на обществото да действа и ще подобрят възможностите за работа на специалистите в тези области.

Няма една-единствена европейска държава, която да държи монопол на добри практики в тази област, но е истина, че там, където се прави повече, има и грешки, от които можем да се поучим. Това, което е ясно, е, че Европа трябва да да се справи с проблема на трансгранично ниво, тъй като самият той се разраства.

Швеция се смята за бастион на толерантността, но много малко хора знаят, че на страната й се наложи години наред да се бори с едни от най-високите нива на расизъм и крайнодясна агресия, след Германия. Сега европейските законодатели се срещат в Стокхолм в шведското правосъдно министерство и обсъждат новите начини за справяне със стария проблем. Време е останалият свят да се вслуша в Швеция този път. Време е да се забравят политическите различия и да се демонстрира решимост за справяне с проблема. Време е да се премине от говорене към действие.

Според някои твърде малко се знае за крайнодесния екстремизъм и те призовават за повече проучвания по въпроса. Въпреки това знаем достатъчно, за да действаме.