Един от съседите на Украйна е особено разтревожен от събитията там. В случая обаче не става дума за Русия, а за Беларус, където от десетилетия управлява един от "последните диктатори в Европа" в лицето на Александър Лукашенко. Беларуските политици се опасяват, че киевският Майдан може да се повтори в Минск през есента догодина, когато са предвидени следващите президентски избори. Именно за това местните депутати бързат да приемат по-строга версия на закона "За военното положение", който ще разшири това понятие и ще даде на властите възможността за твърда реакция на момента при евентуални масови народни протести. Първоначално народните избраници и официалните медии въобще отричаха съществуването на този законопроект, но после той бе открит на националния юридически интернет портал Pravo.by и се оказа, че той е бил внесен още миналия декември, веднага след като протестите в Киев започнаха да се радикализират. След това вече никой не отричаше за неговото съществуване.



"Законът се намира в парламента от 9 декември м.г.



Ние го открихме случайно, докато търсихме проекта за закона за алтернативната гражданска служба", разказа пред белоруски медии координаторът на кампанията "За алтернативна гражданска служба" Михаил Пашкевич. "Ако допълнителният вариант на военния закон бъде одобрен, то при случай на въвеждането на военно положение силовите структури ще получат картбланш за всякакви действия. Като се има предвид, че законопроектът е бил внесен през декември, и то по инициатива на самия Лукашенко, то аналогията с Украйна е налице. Ако поправките бъдат одобрени, то жителите на Беларус ще станат заложници на властимащите", убеден е той.

Новите промени са заложени още в самото начало на документа с определението на понятието "военна заплаха", която се явява основание за въвеждането на военно положение. За такава заплаха вече ще се счита не само евентуално нападение срещу Беларус, както беше и досега, но и "действия, чиято цел е инициирането на



масови безредици в страната,



против нейната независимост, териториална цялост и конституционния ред на Република Беларус". Предвижда се и промяна на пътуванията в страната. Досега това засягаше само чужденците и лицата без гражданство. След внасянето на поправките това вече ще засегне всички: "при военно положение се въвежда специален ред за допускане на физически лица, транспортни средства и товари през държавната граница на Република Беларус". Преди не се предвиждаше ограничаване дейността на банките, което сега се променя и при евентуално военно положение вече ще се "ограничават или спират банковите операции и други дейности на банките и кредитно-финансовите организации". В сегашната версия на закона просто се ограничава свободата на печата "с помощта на предварително одобрена цензура с указани условия и как тя ще съществува, както и въвеждането на военна цензура при пращането на писма и други съобщения през пощата, контрол на телефонните разговори и установяването на особен ред при акредитациите на журналисти". Някои от тези наредби си остават, просто новите промени сега предвиждат "в период на военно положение да се забрани работата на всички средства за масова информация". В старата версия на закона се предвиждаше при предприемането на тази военна мярка да се уведоми незабавно генералният секретар на ООН за временните ограничения на правата и гражданските свободи на хората и за причините на взетото решение. След новата редакция това положение въобще ще отпадне от закона.

Най-много обаче впечатлява новата редакция на точка 18 за



"Използването на оръжия,



бойна и специална техника". Тя гласи: "Военнослужещите и сътрудниците на военизираните организации, които се привличат за осигуряване на режима на военно положение, не носят отговорност за вредата, която причинят, когато използват физически сила, специални средства, бойна и специална техника. Използването на оръжие е заложено в настоящите закони и други законодателни актове". Това ще касае следните случаи:

- Ако служители на реда не са превишили границите за необходима отбрана или мерките, които са необходими за задържането на лица, които са извършили престъпление.

- Когато са изпълнявали задължителна за тях издадена заповед или разпореждане.

- Когато са действали в условията на обоснован риск или крайна необходимост.

По този начин в Беларус вече ще бъде достатъчно лесно протестните акции да бъдат определяни като "масови безредици". Беларуските власти и без това постоянно намират "чуждо участие" в уличните акции на опозицията още от 90-те години. Така беше и при протестите след последните президентски избори през 2010 г. След приемането на новите поправки в този закон властите просто вече ще могат да обявяват военно положение в случай на масови протести и да ги смажат с помощта на армията. Тоест да направят това, което сваленият украински президент Виктор Янукович така и не се осмели да направи. "Първоначално законът за военното положение бе написан в случай на въоръжен



конфликт с друга държава



Но сега той се трансформира по такъв начин, че ще може да бъде използван при масови демонстрации вътре в страната", заяви беларуският политолог Виктор Демидов. "През 2010 г., след откровените фалшификации на президентския вот, протестите бяха масови, но хаотични. Сега беларусите се нагледаха по телевизията на различни протести в другите страни, научават нови неща в интернет и разбраха, че ако добре се организират, имат шанс да влияят на властта и дори да я свалят. Именно за да се предотврати подобна организираност в самия й зародиш бе редактиран новият закон за военно положение", убеден е Демидов.

От комисията за национална сигурност в парламента на Беларус съобщиха на кореспондента на Газета ру, че основният автор на новия законопроект е министерството на отбраната. Дали е съвпадение или не, но на 21 февруари военният министър на страната Юрий Жадобин заяви дословно: "Въоръжените сили на страната бяха и си остават главен гарант на вътрешната стабилност в страната. Задължителен атрибут на съвременните войни се явяват непреките действия, като организирането на масово безредици и провокации", каза Жадобин. Тоест министърът директно си каза, че в случай на повтаряне на масовите протести отпреди четири години, срещу демонстрантите може да бъде хвърлена армията. При това напълно законно. Това потвърди и лично президентът Александър Лукашенко. По време на последния прием по случай Деня на защитниците на отечеството на 23 февруари той заяви: "За нас Майдан не само не е приемлив.



Майдан в Беларус просто няма да има"



Няма съмнение, че беларуските депутати ще приемат новата редакция на закона "За военното положение", тъй като след 1999 г. няма такъв прецедент, при който народните избраници да не гласуват единодушно това, което е предложил Лукашенко. Въпросът е кога ще стане това. Но, както признават някои депутати, законът ще бъде приет до дни, и то вероятно на закрито заседание на парламента.