Публичната инвестиционна програма "Растеж и развитие на регионите", голямата гордост в бюджет 2014, се оказа пълен институционален провал. В програмата няма нищо публично - напротив, тя с основание може да влезе в учебниците като брутален пример за безпринципно и непрозрачно управление на публичните финанси. Програмата не преодолява регионалните различия, а чертае нови, политически граници между регионите. Претенцията за генериране на растеж няма как да се реализира чрез проекти за ремонти на градинки и строителство на спортни площадки. А министерствата, които получават пари, отново са абсолютно неподготвени за харченето на милиони.

Направо не е за вярване спокойствието и наглостта, с която властта отказва да отговаря на въпроси за класирането на проектите. На фона на какви ли не доклади и наказателни процедури от Брюксел в областта на изразходването на публични средства управляващите



дори не желаят да имитират процедура.



Такава не съществува нито де юре (не броим пълното с дупки постановление за разпределението на парите), нито де факто. Ако имаше процедура, междуведомственият съвет, създаден за класиране на проектите, нямаше да е фантомна организация. Щеше да има протоколи от заседанията, публикувани решения, приложени списъци с одобрени и отхвърлени проекти. Щеше да е ясно колко дни е заседавал съветът, кой е участвал в него, какви са мотивите за отхвърляне на предложения. Абсолютно неприемливо е от работата на междуведомствения съвет да няма нито една хартиена или електронна следа.

Това, разбира се, не е случайно. Ако имаше ясни правила за работата на съвета и протоколи от заседанията, щеше да се види това, което така или иначе стана ясно на всички - че класирането на такъв брой проекти за такъв кратък срок е невъзможно. Твърди се, че крайният срок за предаване на проектите на общините от областните управители е бил 24 януари. Това също не е категорично, защото официален краен срок за внасяне на предложения не бе определен. При подадени от общините над 1100 проекта за над 2 млрд. лв., печелившите с предложения за 289 млн. лв. бяха обявени на 5 февруари. Просто няма как при такъв обем документация и 11 критерия за класиране комисията да е готова толкова бързо. С такива темпове на разглеждане и класиране на проекти България щеше да е усвоила еврофондовете още в първите две години от присъединяването си към ЕС.

Ако имаше ясна процедура за работата на съвета и по-сериозно участие на сдружението на общините, нямаше да възниква съмнението, че проектите са класирани от тясна група депутати от управляващото мнозинство. А



списъкът с отхвърлените проекти нямаше да е най-голямата тайна на държавата.



В момента и сдружението на общините, и куп медии се опитват, напълно безрезултатно, да получат информация за тях.

Самото разпределяне на 500-те милиона лева ресурс по типове проекти и региони като резултат е точно обратното на първоначално заявената идея. Фондът за растеж бе създаден с претенцията, че този ресурс ще се изразходва целенасочено и програмно, за разлика от начина, по който министерствата традиционно харчат парите за капиталови разходи. За да се случи това обаче, разпределението на средствата следваше да е предшествано от много сериозен анализ на нуждите на регионите и предварително разпределение на парите по приоритети. Както всъщност се изготвят оперативните програми за европарите. Тъй като това е национална програма за развитие на регионите, би следвало да има критерии поне на регионално ниво - примерно БВП на глава от население, брой население, процент на безработица и т.н.

Дори и минималното усилие в тази посока вероятно би дало по-добър резултат



от трошенето на милиони за проекти със съмнителен ефект



и върху общините, и върху регионите. Колкото и властта да се опитва да обяснява класирането на проектите с волята и готовността на самите общини да реализират точно тези дейности - един вид "Те искат градинка, ние какво да направим?", щеше да е много по-убедително, ако си бе свършила работата. Как така например решиха, че за най-бедния регион на страната - Северозападния, е достатъчно да бъдат одобрени проекти на стойност 42 млн. лв., докато Южен централен район, управляван преимуществено от ДПС, получава 75 млн. лв.? Как въобще правиш такова класиране без предварително разпределение на ресурса - оценяваш всички 1100 проекта за 2 млрд. лв. и после почваш избирателно да изхвърляш част от тях, докато стигнеш до наличната обща сума от 289 млн. лв. ли? Това просто е невъзможно и е повече от ясно, че някакъв макромодел е бил приложен. Тъй като той не е регламентиран никъде, никога няма да разберем какъв е бил. От финансовото министерство твърдят, че стремежът е бил да се дадат пари на максимален брой общини, тоест да се финансират много на брой малки проекти и пари да има и за малките населени места. В класирането обаче има и точно обратните примери - безумно скъпи проекти със спорна полза, както и необяснимо отсъствие от картата на куп общини.

Картината е още по-неприемлива при отпуснатите 160 млн. лв. за инвестиционни програми на 8 министерства. Истината е, че с изключение на три от министерствата, при които е ясно за какво се искат парите, програми всъщност няма. Има само заглавия - програма за решаване на проблема "сезонен и целогодишен воден режим", програма за подобряване на работната среда на съдилищата и т.н. Министерствата обясняват, че тепърва ще преценяват какво да влезе във въпросните програми, след като са разбрали какъв точно ресурс е отпуснат за тях. Така на практика Министерският съвет за пореден път



издава на министерствата празен чек



за реализиране на неясни намерения - точно обратното на това, което твърдеше, че ще постигне през инвестиционната програма. Поне тази част от постановлението на Министерския съвет за разпределянето на парите можеше да изглежда нормално, с приложени към него списъци с включените в програмите обекти.

На фона на всичко това единственото възможно заключение за целта на публичната инвестиционна програма е раздаване на пари преди изборите. Твърди се, че заради предстоящите през май избори за европарламент общините са получили указание да предложат максимално бързи за реализации проекти. Те вероятно ще създадат временна заетост, със сигурност при тези малки проекти ще има и пари и за по-малки строителни фирми. Няма как в общините, в които не влизат почти никакви пари за капиталови разходи от хазната, наливането на средства да остане незабелязано. Но това не е равносилно на добра публична политика и няма нищо общо с прозрачно управление на публичните финанси.