"Съдебните решения не се коментират, а се изпълняват". Това ще каже "официално" всеки съдия, прокурор, следовател, адвокат, полицай, политик, чиновник, изобщо който не иска да признае, че може да се случва тъкмо обратното. Прието е в обществото, че магистратите говорят със своите актове - обвинителни, присъди и т.н. Затова няма нужда да застават пред камери и да дават обяснения. Просто не е тяхна работа.

Истината обаче е друга. Съдебни решения не се изпълняват, особено ако е отсъдено в полза на гражданите, а не на институцията, срещу чието решение е заведено дело в административен съд. Тук дори не става дума за това, че някой осъден на доживотен затвор е избягал, за да не лежи. В такова действие има логика, защото едва ли ще се намери човек, който доброволно да прекара остатъка от живота си в килия. Държавата, която прокламира върховенството на закона, се превръща в истински шизофреник, отказвайки да изпълни решение на онзи, когото е поставила на последна инстанция при решаването на спорове - съда.

Инженер Михаил Йорданов, обикновен български гражданин, вече на достойна възраст, е водил съдебни дела 9 години. Причината е спор за земя. През 1994 г. той подава заявление, с което иска да му бъде възстановена собствеността върху поземлени имоти от 70 дка в района на Шабленското езеро, оставени му в наследство от неговата майка. В началото всичко е наред - земите биват възстановени, той ги дава под аренда.

Шест години по-късно обаче се появява нов претендент за същите имоти. След съдебно решение в негова полза на база заповед на земеделския министър местната поземлена комисия прави ново земеразделяне, инженерът бива "изваден" от първоначално възстановените му земи и преместен в с. Крапец. Започва съдебната сага с продължителност 9 години. След множество противоречащи си решения, многобройни връщания, преразглеждания на делото, което той води срещу решението на поземлената комисия от 2000 г. и всички юридически номера, които могат да скъсят живота на човек, несвикнал с това, материалите стигат до Върховния административен съд (ВАС).



През 2009 г. той слага точка на спора, отсъждайки



в полза на Йорданов. Аргументът на ВАС е, че през 2000 г. поземлената комисия е взела решение за новия план в непълен състав (един от членовете й е в болничен) и затова го отменя. Така министърът на земеделието е задължен да издаде заповед, с която да нареди на поземлената комисия в Шабла да направи ново, трето земеразделяне, за да се поправи грешката. Министърът дава подобни указания в писма до местното звено. Иначе казано, един административен орган трябва да изпълни съдебно решение.

Пет години след съдебното решение обаче нищо подобно не се е случило. Йорданов е имал среща и с министъра на земеделието, който обещал, че всичко ще се оправи. Резултат, естествено, нулев. От местната поземлена комисия се оправдават, че през всичките години, когато са се водили съдебни дела, със земите са извършени сделки, има нови собственици и те не могат да направят нищо. В същото време обаче не предприемат и действия, с които да обезщетят Йорданов с други земи на същата стойност. Утешителна награда са земите в с. Крапец, отредени още през 2000 г., където не влязъл във владение заради делата.

Затова той прави единственото логично в случая - подава жалба в прокуратурата, позовавайки се на чл. 296 от НК, който казва, че "който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева". Жалбата е подадена до районната прокуратура в Каварна, която е компетентна в случая. На 8 август 2013 г. със свое постановление прокурорът Бинка Костадинова-Белчева решава, че няма данни за извършено престъпление. Мотивът й е, че решенията на службата по земеделие се постановяват от колективен орган, а според българското законодателство наказателната отговорност е само лична. В постановлението й може да се прочете и силно запомнящо се изречение, което започва с



"Доколкото смятам, че вникнах в проблема..."



Йорданов обжалва това постановление пред окръжната прокуратура. Тамошният обвинител Милена Любенова го отменя, заявявайки, че проверката на районната прокуратура е непълна, а изводите са "не следва да бъдат споделени". Тя връща материалите в районната прокуратура с указание да се изискат обяснения от длъжностните лица от земеделското министерство кои са причините съдебното решение да не се изпълнява 5 години след влизането му в сила. Тук отново се намесва прокурор Костадинова-Белчева. С ново постановление от 5 декември 2013 г. тя пак отказва да започне разследване. Този път изглежда е вникнала по-дълбоко в проблема, защото е поискала обяснения от министерството. Но не ги е дочакала. "Съгласно указанията на окръжна прокуратура-Добрич, беше изискано становище от МЗХ по посочените въпроси. До настоящия момент отговор не е получен", пише тя. Отново се стига до следващата инстанция и пак до прокурор Любенова. Този път обаче тя е на друго мнение, макар да няма кой знае какви нови данни и потвърждава отказа. "Обстоятелството, че не е приключила процедура по изпълнение на съдебно решение на ВАС до момента, не обосновава извод за осъществен състав на престъпление. За да е осъществено престъпление, е необходимо да се докаже, че има предприети действия във връзка с изпълнение на съдебно решение и че определено лице е попречило или осуетило по някакъв начин тези действия", пише тя. Според нея от поземлената комисия са се сблъскали с "редица трудности от обективен характер".

Преди това районната прокуратура



добавя още един щрих към историята,



чрез който съвсем се навлиза в хаоса. Според нейните проучвания местната поземлена комисия не е получила указания от министерството и горестоящата областна дирекция по земеделието в Добрич какво точно следва да направи. Така отговорността допълнително се размива.

Изводът на прокурор Костадинова-Белчева обаче силно се разминава с твърденията на самото министерство. В отговор на запитване по Закона за достъп на информация оттам съобщиха за "Сега", че са дали указания на местните си служби какво да правят цели четири пъти - на 24.07.2009 г., на 23.12.2011 г., на 29.09.2012 г. и на 23.01.2013 г. Всички тези писма са изпратени след окончателното решение на ВАС по казуса, което е постановено на 12.01.2009 г. Последните указания са дадени почти една година преди прокурор Костадинова-Белчева да констатира, че "съществена част от коментираните факти и изводи е това, че реално ОСЗ "Шабла" до момента не е получила точни и конкретни указания, координирани от МЗХ и ОДЗ "Добрич" като горестоящи органи по поземлената собственост".

Въпреки дадените указания в отговора си до "Сега" от министерството поддържат тезата на своите служби - със земите са извършени сделки, което прави възстановяването на собствеността много трудно. В същото писмо оттам отбелязват, че на 30 септември 2013 г. директорът на областната земеделска служба в Добрич Стилиян Митев е отстранен от длъжност. Не става ясно каква връзка има това с отказа да бъде изпълнено съдебното решение, тъй като и до днес дирекцията не е предприела действия в тази посока.

Тази история не е уникална. И тъкмо в това е страшното. Тя е просто много добър пример за това как държавата може да се подиграва на гражданите си, отказвайки да изпълни решение на съд, което е абсолютно задължително за всички. А най-лошото е, че няма сила, която да я накара да изпълни задълженията си.