Пламен Славов е трети мандат депутат от БСП, бил е председател на Общинския съвет в Карлово, както и зам.-кмет. Преподава "История на религиите" в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

-------

- Г-н Славов, защо предлагате храм-паметникът "Св. Ал. Невски" да стане собственост на БПЦ?

- В мотивите на законопроекта, който внесохме с колегите Димитър Дъбов и Татяна Буруджиева, е посочено, че с това предложение за промяна в Закона за вероизповеданията ние се стремим законодателно да уредим исторически установения статут на "Св. Ал. Невски" като ставропигиален храм-паметник, който е изграден като патриаршески катедрален храм. Затова е напълно естествено да се отговори на очакванията, които има в Светия синод той да премине в собственост на Българската патриаршия. Освен това в предишни народни събрания са водени разговори, включително и с мнозинството в 41-вото НС и излъченото от него правителство, този въпрос да бъде решен. Така отговаряме на очакванията относно диалога, който държавата води с БПЦ и с другите регистрирани вероизповедания.

- БПЦ не разполага с документи, но пък го използва - защо е толкова важно да стане тяхна собственост?

- Липсата на акт за собственост от страна на БПЦ не позволява съобразно действащото законодателство да бъдат извършвани належащи ремонтни, възстановителни и дори спасителни дейности в храма, свързани с изключително ценните стенописи. Напълно нормално и уместно е да се преодолеят тези законови ограничения. Те са и юридически, но и административни, защото, за да се получи разрешение от Столичната община, е необходим акт за собственост.

- Какво пречи на държавата да извърши тези ремонтни дейности, нали сега формално тя е собственик?

- Формално никой няма акт за собственост. В разговорите, които са водени предишни години, стана ясно желанието на Св. синод въпросът за собствеността да бъде решен именно по законодателен път - с промяна в действащия закон, а не чрез други актове на държавата. И такива варианти са разглеждани, но те са отклонени от Св. синод като неподходящи за реализирането на този основен принцип, който е и конституционен, за отделянето на църквата от държавата и на държавата от църквата. Ето защо се възприе именно със законодателна инициатива да се отговори на очакванията на ръководството на БПЦ.

- Но БПЦ нали има приходи от използването на този храм?

- Този въпрос е уместно да го зададете към Св. синод, защото всичко, което е свързано с богослужебната дейност в патриаршеския катедрален храм, е в неговите правомощия. От друга страна, всичко, което е свързано с използването на криптата от страна на държавата в лицето на Министерството на културата като дейност, като приходи, отново трябва да бъде поставено на нейно внимание. Ние в случая действаме като законодатели. Нашата цел е с промени в законодателството да реализираме сложните баланси в отношенията между държавата и БПЦ, както и останалите регистрирани вероизповедания, между тях и българските граждани.

- Смятате ли, че с това решение на парче сте намерили тези баланси, особено на фона на няколкото законопроекта по темата с имотите?

- Аз не мисля, че решаваме на парче. Възможността да бъде решен по този начин въпросът е обсъждана от дълго време. Даже е предлаган вариант за специален закон за храма, но ние възприехме подхода с промяна в сега действащия Закон за вероизповеданията. А предишният ни законопроект, който внесохме с колегите, е относно защитата на обществения интерес, а именно паметниците на културата, в които в продължение на десетилетия не се осъществява богослужебна дейност, да се съхранят като публична държавна и общинска собственост. Това е принципен въпрос.

- Но какво ще се случи, ако мюфтийството си поиска някой храм, и то ли ще мине в отделен закон?

- Когато коментираме паметници на културата, трябва да отчитаме и факта, че в обсъжданията в парламентарните комисии се запознахме със становищата и мненията и на други институции. Отговорът дали сме намерили балансите, ще стане ясен при окончателното гласуване на законопроектите в пленарната зала.

- В тази връзка изгладихте ли противоречията си с ДПС около вашето предложение за паметниците на културата?

- Позицията на колегите от ДПС е ясна, ясна е и на останалите парламентарни групи, но определящото е гласуването в пленарната зала. Там ще стане ясно има ли подкрепа за внесените законопроекти. ДПС на първо гласуване в комисиите подкрепи законопроекта на Михаил Миков и група народни представители, но не подкрепи внесения от нас с Димитър Дъбов и Татяна Буруджиева паметниците на културата да останат публична държавна и общинска собственост, ако не се използват за богослужебна дейност.

- Като например Куршум джамия, която беше върната на мюфтийството на първа инстанция.

- Ние сме предложили законов текст, който се отнася до всички паметници на културата - музеи, техните филиали, галерии, археологически недвижими културни ценности, без значение кое вероизповедание би могло да има претенции към тях. Те трябва да съхранят този характер, защото според нас така най-добре се защитава публичният интерес на всички български граждани без разлика на тяхната религиозна принадлежност. Исковете, които имаха право да завеждат ръководствата на всички регистрирани вероизповедания, бяха съгласно действащия Закон за вероизповеданията от 2002 година. Срокът за подобни претенции изтече в края на 2012 г. Отделен е въпросът, че най-активно в този процес беше ръководството на мюсюлманското изповедание. В този сложен процес всяка една от страните защитава своя интерес - държавата, общините, БПЦ, Главното мюфтийство, ръководствата на останалите вероизповедания. И всеки използва юридическа защита, аргументи, доказателства пред българския съд, който решава споровете. А Народното събрание е този орган, който трябва чрез законодателни промени да намери балансите в обществото, за да бъдат гарантирани и защитени интересите на всички български граждани, без разлика на тяхната религиозна и етническа принадлежност.

- Храм-паметникът "Св Ал. Невски" нали също е паметник на културата?

- Той е паметник на културата, в който се осъществява богослужебна дейност, а предишният наш законопроект е само за паметници на културата публична държавна и общинска собственост, в които не се извършва богослужебна дейност.

- Как си обяснявате ескалацията на националистически нагласи около тези имотни спорове?

- Трябва ясно да се прави разлика между религиозна принадлежност и етническа принадлежност. Не бива тези лични характеристики, които са право на самоопределение на всеки гражданин, да се смесват, да се политизира възможността и правото на определена религиозна общност да защитава своите интереси. Исковете се решават от българския съд.

- Защо освободихте вероизповеданията от такса смет?

- Този въпрос също е поставян и в предишни парламенти. Това е практика и в други европейски държави и по света. Не правим нещо необичайно, а и е въпрос, по който ръководствата на вероизповеданията бяха на едно мнение. Ние се съобразихме с тяхното общо искане и очакване.

- Кога най-сетне ще има етичен кодекс на народните представители?

- Ние се готвим още от началото на това НС да продължим работата по етичния кодекс от предишния мандат. Този първоначален вариант на етичен кодекс е раздаден на членовете на комисията. Дали сме го за бележки на юристи от администрацията на Народното събрание и очакваме те да ни представят своите препоръки. Тогава ще можем да заявим своята готовност пред ръководството на парламента да стартираме процедура за обсъждане.