|
| Димитри Иванов |
Карикатуристът Борис Димовски и писателят Николай Хайтов са от Яврово. След Асеновград, подминаваш Бачковския манастир, при Асеновата крепост хващаш отклонението вдясно. От Яврово се отваря гледка. Родопчани казват "проглед". А където става течение, казват "става продух". Не "владея перфектно", само поназнайвам български. Не умея да употребявам красивите родопски думи, макар че дядо Илия слязъл в Катуница от село Югово, което е най-бедното българско село.
От Яврово има проглед - виждаш като на длан Крумово, летището, Катуница, Асеница, която в низината се казва Чая, докато се влее в Марица при моста Кемера. Кемер е пояс за жълтици, който носиш на голо под ризата. Копахме, търсихме го денем, понеже нощем излиза водният таласъм. А то трябвало нощем, затуй не намерихме кемера на турския бей.
В Катуница циганите катунари стануваха под каваците. Сега ги няма ни каваците, ни брястовете, Чая е жалка бара. Тя беше мощна пълноводна река, особено напролет, когато прииждаше, бучеше и аз се събуждах от бученето под моя прозорец. Дядо ми Илия, който от село Югово се преселил в Катуница, купил от Пловдив хубава кобила. "Наполеонката", понеже я купил с един златен наполеон. Дядо преборил таласъма. Да, да. Както преброждал Чая на гърба на "Наполеонката", таласъмът сграбчил дядо за потура, но дядо и кобилата ритали таласъма, докато ги пуснал. Не са важни подробностите, че дядо се връщал от Пловдив в Катуница кьор-кютюк пиян (май пиянството ми е наследствено), че всъщност потурът му се закачил на корен от паднал в реката кавак; това са подробности; моят дядо се борил с таласъм, това е най-важното. Интервюорите питат "Кое е най-важното?"
Като бях във "Всяка неделя", Димовски рисуваше събеседниците на Кеворк. Аз броях колко пъти Кеворк ще ги запита "Кое е най-важното?" и си попълвах фиша за тотото. Казва го 11 пъти - бележа 11 на фиша. Казва го 19 пъти - бележа 19. Уцелих тройка. После вечеряхме в паркхотел "Москва", той с Надежда Дженева, аз с Милка. Казах, че отивам до тоалетната, уредих сметката скришом от Кеворк. После той избухна: "Защо ти плащаш?". "За разнообразие", успокоих го, да не знае защо аз черпя.
Село Югово на дядо Илия няма "проглед" като Яврово. Виждаш само насрещния рид. Югово е на стръмен южен скат. Най-бедното село, но независимо. От енергоснабдяване, водоснабдяване и всякакво снабдяване, освен сол и газ. Лете прохладен "продух" от планината, не ти трябва климатик, нямаше такива пущини; зиме не ти трябва отопление, понеже слънцето бие в стръмния южен скат. Бунари (кладенци) няма, като си жаден, ей ти кайнака (извора) в дерето. И електрика не ти трябва; пещите, където пекат хляба, гледат на изток и когато жените напалват пещта, пещта е отвътре осветена от изгряващото слънце. Бедняшки хляб, просеник. От просо. Май с примес от царевица и картофи. Ако те треснат с такъв хляб баят, ще ти счупят чутурата. Но пресен е много вкусен. И политически независимо било Югово, кьорав турчин не се весвал там. Турците предпочитали по-богатите села в полето.
Бях в Югово, когато с Томски правехме телевизионен "Наблюдател" и пловдивчанецът Анести Тимчев даде пари да направим телевизионен филм за хляба. В Югово няма улички и сокаци, понеже няма място. Къщурка до къщурка накацали на стръмния южен скат. Коко, Жеско и аз слязохме до дъното на оврага, за да снимаме Югово откъм отсрещния скат.
Сещам се със закъснение: не е пролом, както писах миналата сряда, а е овраг Бабий Яр, където през 1941-ва затрили двеста хиляди киевски евреи SS и помагачите им поляци и западни украинци от дивизия "Галиция", на украински - дивизия Галичина, плюс батальоните "Нахтигал". Овраг е думата, но не ми светна в чутурата миналата сряда. Турците били казвали "Да му имам втория акъл на българина". Ами българин съм, със закъснение се сещам. Ето сега се сещам, че много пъти съм вечерял в руския клуб на "Добруджа" и "Славянска" и ресторантът се казваше "Крим", а сега - Крим руски ли е?
Един пишман литератор се издигна до пишман политик и казваше "Днес е хубав ден за българската демокрация". А бре, литераторе ньеден, земи прочети кримските севастополски разкази и повести на Грин, Паустовски и един граф, май Толстой се казваше.
Спускането до дъното на оврага под Югово не става току така. Викат ти: Ей, къде така като през турски гробища? Не било на хубаво да влезеш някому в имотеца, без да те почерпи. Немотия ще донесеш на къщата. То каква по-голяма немотия, но и аз съм суеверен, чукам на дърво да не чуе дяволът.
"Дядо Илия като е от Югово, аз да не съм роднина на Антон Югов", почуках си на чутурата, понеже наоколо нямаше друго дървено. "Спокойно, Джимо. Югов е от махала "Кючюк Париж" в Пловдив", успокои ме Николай Хайтов.
Докато слезем до дъното на оврага и скачахме от дворче в дворче, навсякъде къшей просеник и канче мътеница за оператора Коко с18-килограмовата тв камера, режисьорът Жеско и аз. Аз обичам мътеница и просеник, ама глътка тук, глътка там, залъче тук, залъче там, на връщане зор видях, докато с надут тумбак додрапам от оврага до шосето и отдъхна, запалвайки цигара. На връщане минахме през същите къщички, не през други, за да няма отново: Ей, не минавайте като през турски гробища.
Не е политкоректно, но така казваха. Коректните шашкъни да забранят "Кармен", понеже операта започва пред цигарената фабрика в Севиля.
На българомохамеданите, помаците, на българските турци и въобще на арабскомюсюлманските османлии им харесвам чистотата и хигиената, пилафа, баклавата и банките.
При български турци ядох такава баклава, каквато я няма другаде, нито в Турция, нито в България, нито в Арабия. Баклава не сироплия да си накапя връзката; аз тогава бях от идиотите, носещи вратовръзки. А свити на джуфки (като брецели) баклавички с плънка от бадеми, не от тазгодишно, а от миналогодишно брашно, баклавичките престояли седмица на проветриво сенчесто място, за да са хрупкави, захаросани, не лигаво сиропени.
Ислямските банки по света даваха безлихвени кредити; ислямът забранява лихвата. Вместо лихва банката взема процент от печалбата, обясняваха ми. Разумно. Банката не иска да фалираш, че тя после да ти секвестира каквото може. Банката иска да печелиш, та и тя да печели. Помага ти експертно да намериш доставчици и клиенти. Без легализиран трансфер теглиш от друга ислямска банка на другия край на света. Луднаха тези, които шпионират паричните трансфери, прането на пари. Ислямът победи електрониката.
Пилафът го правят много хубаво в Басра, дето се подвизавал Багдадският крадец. Жълт, щото е с шафран, разни ядки и стафидки има в него, престоял разстлан на покривка, за да изветрее водата и да се сипят зрънцата като песъчинките в пустинята. Хиляда и една нощ. Колкото по на изток, толкова е по кофти. В Централна Азия запържват ориза с кълцан лук. Ядва се. В Япония вече е просто безвкусен варен ориз, зърната слепени, дори аз можех да ям с две клечки вместо с вилица.
Османлиите по време на турското "присъствие" влизат в българска къща (по Захари Стоянов). Старият турчин сгълчава младия турчин: Сус! Аджамия! Пилаф не искай, гяурите не са му майстори. Я, стопанката баница да разточи. Ти нацепи дърва и разпали пещта, стопанинът да откъсне главите на двете най-тлъсти кокошки, Захари Стоянов не казва дали турците накрая поискали "Диш хакъ" (данък, дето са си трили зъбите).
Спазвали етикета по време на "присъствието". Ако в сокака срещнеш турчин и трябва да се разминете, прилепяш гръб о десния дувар. Що не към левия? Щото при разминаването, ако той неволно докосне теб гяурина, да е с лявата ръка. С нея правоверният се подмива, държейки ибрика с дясната. Държали на хигиената правоверните.
Те са правоверни, защото права е само тяхната вяра. Досущ като евреите, които пък са богоизбран народ. Как няма да си приличат? И едните, и другите са семити. Антисемит ще да е човек, който еднакво мрази евреи и мюсюлмани.
Мисля, че никого не мразя, но като взех да говоря такава неща на маса, казаха ми:
- Джимо мелез си, карашък българо-гръцко-белгийски. Преводач си от английски, а не се вслушваш в задокеанските ценности.
- Нонстоп слушам радио Classical Music от Ню Йорк.
- Това не е Америка. Америка е...
- Кънтри енд уестърн ли? И Доли Партън харесвам. Има големи цици.
- Ама все клониш към славянското.
- Да. "Славянски танци" на Дворжак са по-хубави от шибаните танци на ирландците, шотландците и англичаните. Българските танци са шеметни. И песните. В България има село Чучулигово. Ние пеехме
Сладкопойна чучулига
над полето се издига
и с разперени крилца
литна долу над селца.
А пък франсетата пееха
Чучулиго, мила чучулиго
ще ти оскубя перата, ще ти оскубя главата
Alouette, gentille alouette
Alouette, je te plumerai
Je te plumerai la tete
Et la tete
Et...
Е пък по-красива е българската песен. Сега и Русия, и Украйна искат да ги оскубят като чучулиги.
- Ти писа, че в Брюксел вместо "Ала-бала-ница, турска паница" децата сте казвали "Mais oui Madame, J'ai mange du pate, Du pate a l'alouette, Guillaume, Guillaume, Guillaumette". Ти ял ли си пастет от чучулиги?
- Нито съм ял, нито съм помирисвал, нито съм виждал такъв пастет. Вуйчо ми виконт Антоан, дето La Resistance Francaise го ликвидира, щото, когато Белгия беше окупирана от Хитлер, той дружеше с фон еди що си и фон еди кой си, ми каза, че ортаклък с по-силния е взаимноизгоден като пастет от чучулиги. Фифти фифти. Едно към едно. Една чучулига един кон.Ти знайш ли, че аз съм потомствен виконт, бе майна? Но нито герба на благородник от Валония, нито потурите на дядо Илия запазих.
DI copyright
Но за пиенето - малко! 
Спомних си как баба ми правеше просеник! Не съм срещал този "деликатес" в никой ресторант или механа. Качамак има, а просеник - не! Пазарна ниша! 
Алексеевна Петрова - около 40 годишна тежка дама, русокоса, синеока красавица от стар интелигентски род. Имаше огромни връзки сред питерската творческа бохема. Та благодарение на Е.А. Петрова научих добре руски. Или поне смятах, че съм научил добре езика. Минаха около 3 години след курса и вече се барах голям експерт по руски език. Веднъж обаче ми попадна книжка със стихове на Есенин в оригинал (до тогава го бях чел само в превод на български). Чакай, рекох си, да надникна в нея. Отварям напосоки книжката и попадам на стихотворението "В хате". Почвам да го чета и с ужас установявам, че не знам куп думи. Вземам аз книжката, отивам при Е.А. Петрова и викам: "На какъв руски сте ме научили, като след тригодишно следване тук не мога да прочета Есенин в оригинал?" А тя ми се усмихва и казва: "А ти видя ли какво има отзад на книжката?" Надничам аз с любопитство и виждам накрая "Речник на думите на Есенин". Той - уникалният, неповторим "поет-хулиган" бил използвал в стиховете си не само диалектни и архаични думи, ами и собствено словотворчество. От тогава твърдо реших, че НЕ знам "перфектно" не само руски, но и английски, немски и, разбира се, дори български. 
. Благодаря за удоволствието г-н Иванов. В сагата си "Хиперион" Дан Симънс развива една интересна идея, че в основата на зараждането на "общество" от ИИ /Изкуствени Интелекти/ стои паразитирането. Аналогия, може би взаимствана от самото зараждане на на живота - една архибактерия погълната от една по-развита бактерия дали началото на първата праклетка. Може тази "поглъщаща" или още асимилаторска теза да има свой живот и в сферата на социума . Със сигурност на погълнатия не му е приятно. Но неговата сила е тази, че може да промени поглъщащия и да се получи нещо ново, нещо различно съставно и от поглъщащия и погълнатия. Тук във форума на СЕГА съм срещал твърдението, че ние българите сме като циганите - каквото и да значи това. Но в този ред на мисли съм леко обезпокоен - напоследък САЩ и всички техни производни все поглъщат враговете на демокрацията т.е. държави с терористични правителства, тоталитарни държави, автокрации и темподобни. Дано от тази асимилация не се пръкне нещо ново, защото нали и от двамата участника в процеса остава нещо, нещо като "тоталитарна демокрация" или "демократични терористи"... 
