Уж трябваше да е различно, а се получи както винаги. За срещата на властта с медиите говоря. Онази в понеделник, под гръмкия лозунг "Откритост в управлението". Впрочем доста претенциозно заглавие за управление, монтирано изцяло зад кулисите на политическата сцена. Не е достатъчно да събереш на едно място 200 журналисти, половината от които са от прилежащите ти издания, за да претендираш за откритост. Но нейсе.

Забелязала съм, че на едно нещо като му сбъркаш заглавието, и оттам нататък всичко се обърква. Нещо такова се получи и с грандиозния медиен митинг оня ден.



Вместо пиар на властта се оказа власт на пиара



Присъствахме на демонстрационен опит как формата може да подмени съдържанието: театрално осветление, насядали в кръг хора, създаващи чувство за общност - без бариерите на трибуните и сценичните подиуми, свободна дискусия, излишно раздуто медийно присъствие, целящо да придаде изключителност на събитието. И на този фон - все същите втръснали ни политически монологисти с обичайните им политически лакърдии, превтасали новини и умерени количества предизборна стръв, главно за пенсионерите. Пълно разминаване между декори и актьори. Но какво да се прави, това са рисковете на политическия маркетинг. Ако при чипса формата продава съдържание, то в политиката невинаги сработва. Моника би трябвало да знае защо!

Най-точно описа събитието бившият транспортен министър и настоящ депутат от ГЕРБ Ивайло Московски: "Медиите бяха поканени на обяд, на който храна нямаше". Бих допълнила - на галаобяд с цел триото Орешарски, Станишев и Местан да прочетат още веднъж, но в тържествена атмосфера, менюто на своето управление. Нещо, което не са преставали да правят, откакто взеха властта. Кому бе нужно да рекламират за н-ти път програмата на кабинета?

В менюто бе



акцентирано най-вече на финансовите подаръци



за народа току преди изборите. Което породи основателни съмнения, че сбирката е начало на предизборната кампания на БСП и ДПС, спонсорирано с държавни пари и със специалното участие на премиера.

"Новината", че по Великден най-бедните пенсионери ще получат по някой и друг лев, е отпреди месец. Другата "сензация" - "издействаните" от кабинета субсидии за малките фермери от 1250 евро годишно - също се оказа мнима. Евродепутатите Ивайло Калфин и Мария Габриел напомниха, че изискването е залегнало в директива на ЕС и всички държави от общността са длъжни да се съобразяват с него. Така че заслугата на Местан е никаква, колкото и да се опитваше да си я припише. Това бе класическа злоупотреба с пиара -



да трупаш незаслужен престиж върху хорското незнание



А отруденият електорат да ахне: ей, тоя ни издейства парите. Свири, харМонико, свири...

Лицемерието, фалшът и откровената лъжа белязаха медийната сбирка на властта. Но и това не е кой знае каква новина, свикнали сме им. Срещата бе спекулативна по замисъл. Триумф на пиара като средство за изграждане на лъжлива реалност. Свикването на стотици журналисти трябваше да създаде измамното впечатление за плурализъм, за разнообразие на гледни точки, за отсъствие на цензура едва ли не. Трябваше да се разсеят подозренията за пълен медиен монопол на една близка до властта групировка. Както най-добре го рече карикатуристът Комарницки във "Фейсбук": "Що за обществено лицемерие? Не може ли просто Орешарски да се срещне с Пеевски и Майка му в някой кабинет?" Така де, кому е нужна тази имитация на "откритост"? Към представителите на българската журналистика пък



бе отправено в гальовна форма неприлично предложение



- срещу това медиите сами да си надянат примка на врата, като съчинят закон за дейността си, БСП и ДПС се ангажираха да им направят тази услуга и да го внесат в парламента. На такваз изобретателност в лукавството и Пилат Понтийски би завидил!

Но нека се поставим за миг в ролята на обикновен зрител пред телевизора. Какво ще запомни той от цялата лицемерна говорилня? Ами че Орешарски, Станишев и Местан дават пари на хората за разлика от Бойко Борисов. Че тия пари ги дават едва ли не от личния си джоб - или ако не оттам, то поне са ги издействали с големи мъки. Че правят всичко, за да угодят на медиите, ама ония серсеми... А, да, сигурно ще запомни и това там за "реиндустриализацията", нищо че едва ли ще смогне да произнесе думата. Ще го свърже носталгично с работещите предприятия от едно време, ще въздъхне от дивана: "а дано да има хляб за децата, че да не бягат в чужбина", нищо че посланието на политиците бе точно обратното - държавата няма да даде и лев за съживяване на затворените заводи. Ето това е алхимията на пиара. Свири, харМонико, свири...

"105 в будна кома след срещата на Орешарски с удобните медии", иронизира вчера майтапчийският сайт "Неновините" по повод скучноватия характер на събитието. И това за жалост не е само шега...