|
За осем години изложението "Произведено в България", освен че порасна неколкократно и придоби собствена "физиономия", се оказа и печеливш бизнес. Но типично по нашенски стана удобен повод и за някои по-дребни или по-едри злоупотреби. И ако към първите се причислява предколедното разчистване на част от фирмените складове, вторите включват машинации с понабралия вече престиж щемпел "Произведено в България".
Метаморфозата на числата
В началото бяха "Химко", "Плама" и някои други изчезващи или изчезнали от пазара мастодонти. После залите бяха превзети от фирми, които предлагат стоки за всекидневието и бита. В тазгодишното издание на близо 600 щанда от първия до седмия етаж на двореца се представят над 500 изложители, колкото и в последните 1-2 години. 72% от тях са производители, 11 на сто - диструбитори, а 17% - търговци.
Организаторите на панаира са горди, че събират представители на семейния бизнес, тъй като от тях най-вече зависи здравето на икономиката. Солидно рамо се дава на фирмите на инвалиди или на изобретатели. Стимулира се и участието на бизнеса от по-слабо развитите икономически райони. Такъв например е случаят с ръчно тъканите завеси, покривки и пердета на "Галант 2000", или одеалата и кувертюрите на "Родопска тъкан", които осигуряват поминък на немалко жени от Западните Родопи и Странджа.
Въпреки това 42,6 на сто от изложителите са от столицата. Следват ги фирмите от Пловдив (15%), Варна (6,6%), Русе (5,2%) и Хасково (4,4%). Най-старият предприемач е на цели 110 години (основаната през 1892 г. "Ален мак"), а най-младите ("Еуротерм" и "Корект") - едва на 2. Близо 14 на сто от фирмите се представят за първи път на панаира. Около 20% от участниците попадат в групата на традиционалистите със 7 форума зад гърба си.
Преобладават малките предприемачи, които осигуряват до 50 работни места - близо 92% от изложителите. Над 100 души се трудят само за 2,5 на сто от участниците. Най-солиден щурм бележат фирмите от леката промишленост - като се започне от производителите на конфекция, трикотаж и кожени изделия, и се стигне до храните. Все сектори с потенциал, в които сме се доказали като добри производители и... фалшификатори.
Технология на промъкването
Макар и трудно, нискокачествени изделия или копия на българското производство се промъкват и на "Произведено в България", признава шефът на едноименния съюз Христо Друмев. "Задължаваме обаче изложителите да попълнят декларация, че стоката е произведена на територията на страната ни. Суровините, машините или дори работниците може да са чужди, но самото производство - не", допълва го шефката на Бизнесцентър "България" Йорданка Чавдарова в качеството си на съорганизатор на панаира. "От догодина възнамеряваме дори да изискваме сертификат за произход на изделието", доразвива тезата председателят на Българската търговско-промишлена палата Божидар Божинов.
Дори при бегла разходка из етажите на двореца обаче лъсват някои странности. Част от облеклата (основно трикотажните изделия) са без стабилно пришит към тях етикет. Имат си обаче картонче, на което пише "Произведено в България", и често се продават на смешно ниски цени. При немалко от търговците може да попаднете и на типичната стока, която се продава по столичните базари - от пуловерите и панталоните до шалчетата и шапките. Разликата е единствено в това, че в единия от случаите липсва обозначението на производителя. Иначе цените са сравнително съизмерими. В магазина например турската вълнена пола я продават за около 35-37 лв., а на изложението - по 32-35 лв. Но докато в първия случай сте относително наясно какво купувате, във втория направо са ви подвели.
Парадоксът - касова бележка
От известно време насам битува тезата, че панаирите, различните изложения и прочие прояви сериозно ощетяват фиска. Те са идеален начин да се заобиколи пълненето на държавната касичка, казват част от браншовиците. "Плащаме данъци", контрират обаче радетелите на "Произведено в България".
За смисъла и безсмислието на спора човек се сеща, заставайки пред някой от фирмените щандове. Защото някои от търговците може да ви продадат пакетче чай за 65 стотинки и да ви връчат касова бележка. А други - цяло яке за 65 лв., но без фискален бон.
Касови апарати не липсват, но често не влизат в употреба. Просто защото немалко от изложителите вярват в максимата - ден година храни. За други форумът е "глътка въздух" и възможност за доразвиване на бизнеса по почина на съседа по щанд, който от куфарен търговец на облекла вече е станал собственик на малко шивашко цехче.
Има и такива бизнесмени, за които проявата е по-скоро въпрос на престиж, поддържане на имиджа и по-мащабно договаряне. Те се познават по фирмения щемпел, големината на щанда и аранжировката. Етикетите и обозначението на изделието пък просто са част от правилата на играта. Друг е въпросът, че редовият потребител рядко образува опашки и стълпотворения пред изложбените им площи.
Пазарна стойност и начин на употреба
Посещението на НДК през уикендите би трябвало да е табу за всички, които са далеч от определението шопинг-маниак или пък страдат от клаустрофобия. Тогава потребителските страсти са най-нажежени и тресат както дами и тийнейджъри, така и сериозни наглед господа. През седмицата е малко по-спокойно и остава време за търговски преговори.
Едно е безспорно - "Произведено в България" набра популярност с достъпни цени и прилично качество и е еднакво ухажвано както от народонаселението, така и от управниците.
Затова няма нищо сензационно в ръкопашното боричкане за блузки от 4-5 лв., обувки или палта за 15-20 лв. Изделията са далеч от понятието за последен писък на модата, но си намират потребителска ниша. Е, има и парадокси - на някои от закачалките на изложителите висят сака, които са се котирали допреди 2 години, или костюмчета, които надали ще са актуални през лято 2003. Цените им обаче не са никак ниски, а клиентела почти няма.
Други залагат на зарибяването от сорта на: "за покупка над х лв. + подарък". По този прийом може да ви продадат чанта, обувки или дори портфейл. Най-заети се оказват търговците, които попадат в зоната на ширпотребата. Те предлагат пуловери в актуалната кафяво-бежова гама за 19-24 лв., модерните ала каубойски боти или ботуши за 56-70 лв., панталони - за 18-32 лв., якета - за 45-70 лв.
Чинно подредените изделия с актуалните фирмени колекции са зона на по-заможните. Там задължително се натъквате на някое бъдещо юпи, което суетно поглажда гънките на новия костюм, в който възнамерява да инвестира. А вложението обикновено си заслужава - качеството е на европейско ниво (често това е и основният пазар на конфекцията), а цената - достъпна. В зависимост от фирмения щемпел, модела и тъканта хубав мъжки костюм се купува за около 110 лв. Не е проблем нещо сносно да се намери и за 70-90 лв.
Значително по-облагодетелствани като избор и цени са дамите. Квалитетните костюми се предлагат за 65-75 лв. Друг е въпросът, че за тази цена не е проблем да се сдобиете с прилична комбинация и от фирмения магазин. Това е валидно най-вече за елегантните връхни облекла. Късите кашмирени палта в хитовата за сезона кафява гама във фирмения бутик се купуват за 88-160 лв. Изложителите ги предлагат по 85-120 лв. Средно между 130-180 лв. пък излизат дългите модели. Няма особена разлика дали ги купувате от изложението или от магазина. Но във втория случай бягате от тръпката и всеобщото приобщаване към българското. А то понякога се измерва просто в една бутилка гроздова.
КАРЕ
ПОБЪЛГАРЯВАНЕ
Българският потребител периодично изживява стрес - като се започне от опасните храни, мине се през "отровните" чаршафи и се стигне до гърмящите електроуреди. Неизрядните производители, вносители и търговци отнасят по някоя и друга санкция и после пак продължават постарому. Мнозинството по-често се разминава с този тип спънки, тъй като вече е усвоило триковете на оцеляването. Просто побългарява всичко, което може. Браншовици казват, че копирането и преетикетирането е заразило най-много обувната и текстилната промишленост. И за двата сектора нормативната уредба е предвидила определени защити. Комисията за търговия и защита на потребителите пък може да наказва неизрядните с глоби от 500 до 3000 лв. както при липса на етикети, така и при непълно съдържание на етикетировката, или при доказване на несъответствие. И принципно го прави. Принципно и държавата е защитила с нормативен акт редовия консуматор. Но практиката сочи, че вратички продължават да се намират. Дори и на един от най-престижните форуми на българското производство.
|
|