|
| Бойко Ламбовски |
politik need lies...*
Ману Чао
Улавям се, че понякога забравям това-онова, а понякога се замислям над разни дълбочинни казуси: какво точно изпълнявам на тази Земя, защо тече точно моят конкретен живот, има ли някаква цел той, ако изобщо екзистенцията е целеви проект по замисъл... За смисъла се замислям тоест, не бързайте да се хилите като репи. Сигурно е от ЕГН-то, би казала вероятно една колежка по перо, която написа роман със заглавие "Сексът не е повод за запознанство". Удобно е за перифразиране: "Смисълът не е повод за подигравка с ЕГН-то..."
Та мисля това-онова - дали смисълът е да произведеш челяд? Хубава работа, дума да няма. Но почти всички човеци го правят - нагон, инстинкт - обусловена работа. И орангутаните го правят, и всичките хайванчета от ковчега на Ной. Дали пък не е смисълът в повече рафинирани кефове, в пълната паница? Също приятни неща, но - хм... Да дириш смисъл в кефа е като да трупаш нива в електронна игра: времето лети бърже, а накрая - главобол и празнота.
Дали пък не е смисълът да ти се кланят ниско, да клатят глави почтително, докато се прокашлюваш чорбаджийски? Но ако си малко проницателен, ще видиш: тия, дето се кланят най-ниско, в мечтата си най-як шут ти отперват изотзад.
Ето - слушам Ману Чао, читав певец, и си казвам: да пееш смислено си е смисъл. Светът става малко по-опитомен. Да изплетеш удобен стол от ракита също е смисъл. Движиш цялото битие не към разруха и хаос, а към уют и подредба, макар със стъпчици на мравка. Ние сме си мравки, колкото по-грандомански ни ламтежите, толкова по-нелепи сме.
Но всеки си намира различен смисъл, само елементът на съзидание изглежда става за спойка. Моят смисъл често ми се струва, че е да си кажа нещо, което
ми се струва важно.
Макар неуместно на пръв поглед, че и обидно някому. Затова имам неприязън към всякакви хунти и тоталитаризми: не дават да казваш, което мислиш. Не дават, а понякога затварят, понякога и трепят. Заради едното казване. Пък ако не казваш вярното, то дори как се плете стол от ракита не можеш да предадеш по-нататък. Не казваш ли вярното, то объркване, недоверие и униние почват да се трупат между човеците. Кой знае - може и небесни работи да се объркват, че и космически даже, така мисля. Тогава забравяш и смисъл, и всичко. Със забравяне се почва.
Затова може би се сепнах и силно се смутих преди два-три дни, когато в предаването "Панорама" слушах нашия известен политик Иван Костов. Рече за Косово, цитирам дословно: "Там имаше опит за насилствено прокуждане на над милион косовари от родните им места". Затова почнали бомбардировките, един вид. Понеже Косово не само пак е в устите на световните политици, ами смятам, че от него тръгнаха с пълна сила много важни процеси в съвременния свят и се върнах назад. Да не би, аджеба, аз да съм забравил нещо, да не би аз да съм невежата? Уж помня, и тогава работех във вестника - всеки ден през февруари и март 1999-а идваха новини от Косово - сръбска жандармерия шеташе из областта, чети на Армията за освобождение на Косово действаха; стреляше се, умираха хора. Но един милион "прокудени" косовари? Прокуждане наистина започна, само че едва след като НАТО захвана да пуска бомби над Сърбия. Отде и защо тази настойчиво повтаряна заблуда? Да не би и уважаемият г-н Костов да е забравил? Едва ли. Беше министър-председател, как ще забрави.
Реших пак да проверя. Тези милион прокудени косовари би трябвало да са в съседните страни, къде другаде. Преди бомбардировките, почнали на 24 март 1999-а. Да са в Албания, в Македония, в Черна гора. Гледам за такова нещо по новините оттогава - няма. Попадам на интервю от министър-председателя Костов, пак в "Панорама" - вече от 23 април 1999-а. Там говори не за 1 милион прокудени албанци преди бомбардировките, а за 400 000. Но и 400 000 не откривам. Затова чета по-нататък. А - ето какво казва: "Твърдението е, че са дори повече, тъй като само във ФРГ има 400 косовски албанци..." Това на 23 април - месец след бомбардировките.
И още - "вие си спомняте, че 280 000 души през есента бяха напуснали къщите си и се бяха изпокрили по горите на Косово..." По горите. Може. Дали 280 000, дали 80 000, дали 800 - не знам. Гърмяха пушки и картечници. Имаше армия с оръжие - за освобождение. На Косово.
Но прокуждане преди бомбардировките нямаше. Уж имало план за такова нещо - "Подкова". Трябвало да се унищожи АОК, после албанците да се изселят. Може да е имало. А може не. Съдейки по данните за наличие на оръжие за масово унищожение в Ирак малко по-късно, което се оказа после лъжа, съм склонен да се усъмня и в "Подкова". Още повече, че едното е хипотетичност, а другото - реални бомби тук и сега. И прекрояване на картата.
Мисля, че ако върху
една лъжа натрупаш десет истини,
не става здраво. Мисля освен това, че като тръгнеш с лъжата напред, ти отвръщат с лъжа. И лъжите растат - че руски войски нямало в Крим преди референдума там, а после се оказа, че вече ги награждават в Кремъл. Че в Косово имало референдум за присъединяването, и бил правилен, пък в Крим бил неправилен (Обама). А нямаше референдум в Косово. Дори г-н Костов го знае.
Откак се помня, гледат да ме подковат. Ту с ръждиви тоталитарни клинци, ту с деликатни, уж демократични гвоздейчета.
И знаете ли какво открих - на каруцаря му все тая, стига юздите да са при него. Затова не паси трева, човече. Ето ти достатъчен смисъл, ако временно си без друг.
----
*Политиката иска невежество, политиката иска лъжи...(англ.)
