С какво точно ще остане настоящият парламент в историята не е съвсем ясно. Кога точно ще отиде в историята също е трудно да се прогнозира. Мненията са много и най-често зависят от политическите пристрастия. Едно обаче е сигурно. В 42-рото народно събрание за първи път се получи така, че най-голямата политическа сила остана в опозиция. ГЕРБ, която спечели най-висок резултат и най-много депутатски кресла, бе принудена за първи път в своята кратка история да стане опозиционна партия.
Равносметката към този момент сочи, че подобна конфигурация работи много трудно в България. Оказва се почти непосилно да управляваш, при положение че не си спечелил доверието на хората. Парламентът често буксува, скандалите, като например последният около формирането на ЦИК, са безпрецедентни. Депутатите от БСП, които никога не са били известни със своята дисциплина и съвестно отношение към пленарните заседания, са принудени да правят всякакви фокуси, за да прокарат едно или друго решение. Най-популярното е гласуванията да се отлагат за началото на следващия пленарен ден, когато е сигурно, че ще има кворум и мнозинство.
Последните понякога става първи,
но само след ново състезание. Докато вторите няма как да станат първи, дори без още един старт. Сегашните управляващи, разбира се, сами си усложниха допълнително живота със спорни кадрови решения и някои съмнителни от гледна точка на обществения интерес инициативи. Ако бяха малко по-умерени, ако реалистично бяха преценили, че нямат достатъчно висок рейтинг, за да си разиграват коня както обикновено, съдбата на правителството щеше да е по-друга. Вместо това БСП и ДПС надминаха всичко, което бяхме виждали от тях до този момент, като избраха Делян Пеевски за шеф на ДАНС. С подобни първи стъпки всяко правителство ще управлява трудно, независимо колко точно са спечелили на изборите партиите, които го подкрепят.
Облаците се сгъстяват допълнително от факта, че в случая най-голямата партия е точно ГЕРБ. Бойко Борисов и хората му имат опърничавата фантазия да измислят всеки ден нови и нови казуси, които са непознати до този момент за политическия ни живот и юридическата ни практика. Циркът, който герберите разиграваха в парламента в първите му дни, съвсем не помогна за повишаването на доверието в партията, спечелила с малко изборите. А тя
също претърпя щети на последните избори,
на които загуби около една трета от гласовете си, което е достатъчен повод за размисъл. Защото т.нар. Костинбродска афера съвсем не е единственото обяснение. Неяснотите около това дали депутатите от ГЕРБ ще ходят на работа, промените в позициите им по различни закони, липсата им в залата при някои от знаковите гласувания - всичко това определено не допринесе за по-добрия рейтинг на бившите управляващи. А еспресото, изпито в Кърджали от лидера на партията Бойко Борисов и колегата му от ДПС Лютви Местан, след което изведнъж двете партии се оказаха в достлук за местата в ЦИК, бе политически последователно само според аршина на Бойко Борисов. Само преди година и месец отгоре, подавайки си оставката, викаше на Местан и Бисеров от трибуната на парламента: "Ахмед Доган е поръчал атентат срещу мен." Сега си гукат публично. По време на управлението на Борисов го правеха регулярно, на взаимноизгодни начала.
От кърджалийското кафепиене ДПС няма да загуби. Неговите избиратели ще гласуват с правилната бюлетина, дори ако Местан лично започне да събаря джамии из България.
ГЕРБ обаче със сигурност ще продължи да губи
доверие, ако продължи да подхранва съмненията, че на задкулисно ниво продължава да е в доста добри отношения с ДПС.
Резултатите на последните избори обаче създадоха пред настоящото правителство и съвсем обективни трудности. Първо - винаги в подобна ситуация има съмнения за подмяна на вота на гражданите. Особено като се има предвид Костинбродската афера, над която вечно ще тегне съмнение за активно мероприятие с цел сваляне на резултатите на ГЕРБ. Аферата бе раздухана от Николай Бареков, тогава все още журналист в телевизията, свързана с еднодневния шеф на ДАНС. Наскоро Бареков откровеничеше, че след костинбродското разкритие разбрал, че не може да остане повече журналист. Може би защото "Костинброд" за Бареков не е като "Уотъргейт" за Боб Удуърд. Така се включи в нова афера с нова роля - като спасителя на България. Със сигурност ще успее да разсее някой и друг глас от "Атака", от партията "Скат" и подобни.
В парламента вече 10 месеца ГЕРБ се държи като партия, която сякаш не е спечелила под 100 мандата в НС, а сякаш е влязла там на бял кон и няма да излезе скоро оттам.
А именно така постъпват БСП и ДПС
Основното им послание е, че са отстранили ГЕРБ с малко, но завинаги. С подобно послание управляваше първото правителство на СДС с премиер Филип Димитров, чийто край беше бърз и злополучен. На последните избори гражданите действително отнеха властта от ГЕРБ, но трудно може да се твърди, че я дадоха на БСП и ДПС.
С което се връщаме в началото - парламент, който не работи. Най-точната дума, която го описва, е безпрецедентен. До евроизборите може да се сдобие и с още една парламентарна група - на Бареков, от бивши китни гербери. Отцепниците ще захлебят от играта с кворума и ще изместят "Атака" от ключовата търговия в този, както казахме, безпрецедентен парламент.