|
| Евгени Иванов |
Преди седмица асоциацията предложи на парламента за главен съдебен инспектор да бъде номиниран върховният прокурор Атанас Гебрев, който не е член на АПБ.
- Г-н Иванов, как протече процедурата в асоциацията по предлагането на Атанас Гебрев за главен съдебен инспектор? Преди седмица изненадахте всички с това, тъй като не беше известно, че АПБ има подобна инициатива.
- Процедурата при нас започна след апела на министъра на правосъдието г-жа Зинаида Златанова и съсловните организации да се включат в избора на главен инспектор, тъй като очевидно затворената парламентарна процедура не доведе до положителен резултат. Напротив. Тя до известна степен дискредитира целия процес по избор. Най-вече заради неясните критерии, по които се предлагат кандидатите. Като изхождахме от това, с колегите от управителния съвет на асоциацията обсъдихме на какви критерии трябва да отговаря бъдещият главен инспектор. Обединихме се около мнението, че след като той ръководи органа, който проверява работата на всички магистрати, трябва да познава спецификата на следователската, прокурорската и съдийската професия. Преценихме, че добре би било да има ръководен опит. Абсолютно задължителни бяха изискванията за морал и етика. Не посочихме изрично, че трябва да е прокурор. Важен показател беше да има представа от дейността на инспектората, тъй като инспекторската работа е много особена, тя не е чисто магистратска.
- Така не ограничавате ли много кръга - опит във всички магистратски професии, ръководен и инспекторски опит...
- Оказа се, че не са толкова малко хората, които отговарят на този профил. Приятна изненада беше, че колегите приеха инициативата и имаше предложения. Ние бяхме подготвени за това и да няма, тъй като магистратите някак си не припознават тази процедура като съсловна. Тя и сега по закон си е чисто политическа и в рамките на Народното събрание. Официални предложения могат да правят депутатите. Но да заработи инспекторатът е и наша отговорност. Освен на сайта на организацията, началото на процедурата бе анонсирано и с персонален имейл до всеки от членовете на АПБ с молба колегите да потърсят и предложат подходящи кандидатури. Накрая, когато решихме да се номинира г-н Гебрев, първо на членовете на асоциацията изпратихме имейли.
- Процедурата ви донякъде съвпада с това, което направи и Съюзът на съдиите. С тази разлика обаче, че тяхната беше обявена в публичното пространство и бе организирано открито обсъждане и изслушване на двете номинирани съдии. И остана неприятно усещане за подмолност, след като в деня на обсъждането на съдийските кандидатури изведнъж се разбра, че и вие вече сте предложили кандидатура в парламента.
- Основният ни мотив да се ограничим до вътрешно съсловното обсъждане е, че нямаме гаранция какво ще се случи с името, което посочваме и излагаме на общественото внимание и мнение, което не винаги е добронамерено. Самата процедура за избор на главен инспектор много се изнерви и протича в негативен аспект. Който и да бъде посочен, веднага започват да му се търсят недостатъци и грешки в миналото.
- Такива бяха политическите номинации за не един ключов пост в последните месеци - все на хора с "минало".
- Да, те заложиха този негативен тон на обсъждането. Но поставете се и на наше място. Как да поставим колегата в такова положение, без гаранция, че кандидатурата му ще бъде обсъдена в пленарната зала. Няма как да я дадем и затова ми се струва излишно да го оповестяваме в един такъв съвсем начален етап.
- Името така или иначе се разбра, а и магистратите са публични личности по принцип.
- От нас се искаше да изберем добрия професионалист и човек. Това и направихме. Официалните номинации и самият избор е в парламентарна процедура. В парламента кандидатите представят концепциите си и отговарят на въпроси.
- Без да коментирам качествата на г-н Гебрев, пак ще ви върна на липсата на публичност покрай вашата вътрешна процедура. Помним времената, когато АПБ обслужваше само интересите и исканията на главния прокурор. И защо сега да не е така? Г-н Цацаров има стабилно мнозинство във Висшия съдебен съвет. Ако овладее и Инспектората към него, ще има власт в цялата съдебна система.
- От няколко години твърдо отстояваме позицията си, че асоциацията отдавна излезе от сянката на прокуратурата и води самостоятелен живот. Има голяма разлика в това как изглеждаше и каква беше асоциацията преди 10 години и от 2-3 години насам. Това се вижда и от членската й маса. Продължава да расте броят на членовете ни от районните прокуратури, които са носителите на новите идеи. Това е голямо доверие от страна на колегите. В асоциацията няма йерархично делене.
- Главният прокурор имаше ли някаква роля в дискусията при търсенето на кандидат? Потърсихте ли неговото мнение?
- Не. Това си е инициатива на асоциацията. Сред нещата, които ни мотивираха да започнем процедурата, бяха и обажданията на много колеги от страната, които питаха дали няма да направим нещо, за да помогнем да се избере най-читавият човек. В началото обяснявах, че това е политическа процедура, в която нас ни няма. Но после колегите от Съюза на съдиите започнаха да осъществяват тяхната процедура, дойде и призивът на г-жа Златанова. Нямаше да е добре, ако бяхме продължили да стоим безучастно.
- Как избрахте деня, в който да внесете номинацията си в парламента?
- Съвпадението с изслушването на съдийските кандидатури беше чиста случайност. Просто не успяхме технически да подготвим съобщението си по-рано.
- А анализирахте ли досегашната дейност на инспектората? Защото той заработи, натоварен с много очаквания, но после започнаха да го оприличават на наказателна бригада, която търси жертви сред най-натоварените или пък неудобните магистрати.
- Имаше подобна нагласа, че инспекторатът не проверява всички магистрати. Направих си неофициална справка и с почуда установих, че има много колеги прокурори, срещу които са образувани дисциплинарни производства след проверки на инспектората. Казвам го като аргумент, че инспекторатът проверява и следователите, и прокурорите, и съдиите. Проверките са не само за срокове. Някои от дисциплинарните производства са образувани и защото не се спазва принципът на случайното разпределение на преписките и делата. Затова не бих казал, че инспекторатът е репресивен орган.
- Дали някой от политиците вече се свърза с вас, за да ви каже, че припознава кандидатурата на г-н Гебрев?
- Не са. Колегите много избягват, притесняват се, да не кажа плашат, че ще се влезе в политически договорки. Това е изключено. Всеки депутат може да направи предложението. Колкото по-голяма е конкуренцията, толкова по-голям е шансът най-добрият да спечели. За мен най-логично беше министърът на правосъдието, който покани професионалните организации да излъчат кандидатите, да осъществи връзката между тях и парламента. Така ще се чувстваме най-добре, защото няма да имаме директен контакт с депутатите.
- Да поговорим и за странното уволнение на члена на Висшия съдебен съвет и бивш зам.главен прокурор Камен Ситнилски.
- Не съм привърженик да се коментират въпроси, които са висящи за решаване пред компетентен орган. Това е опит за вмешателство в работата му и опит да се атакува неговата обективност. Имаше дисциплинарно производство, ВСС взе решение и сега казусът е в съда.
- Дори да се абстрахираме от конкретиката по случая, той отваря дискусията за това как текат изборите за членове на Висшия съдебен съвет от прокурорската, че и от съдийската квота и доколко резултатът им е предизвестен.
- Не мога да си представя как могат да се манипулират едновременно 500 души, които са на делегатското събрание и избират членовете на съвета от прокурорската квота.
- Друга гореща тема, която ви засяга като гилдия, е проектът за нов Наказателен кодекс. Работна група от АПБ подготвя становище, какво да очакваме? Досега и от юристите, и от представителите на неправителствения сектор се чуват предимно критики към проекта.
- Така е. Който и да бъде питан за становище, то е по-скоро критично. Трябва да имаме актуален и модерен Наказателен кодекс, който да разграничава деянията на простъпки и престъпления. Законът ни трябва да е съвременен и ориентиран към най-добрите практики, към разтоварване на съдебната система от тежките наказателни производства за какви ли не дела. Обаче някак си в сегашния проект не виждаме отговор на тези очаквания. И оценките са повече негативни. Наказателната колегия на Върховния касационен съд го каза добре накратко - че ако това е реформата, която се очаква да стане с НК, то по-добре да не го сменяме. Очаквам с интерес окончателното становище на колегите прокурори от нашата работна група, но сякаш и то клони към по-критични нотки. Може би още преди да започне писането на кодекса, трябваше да има широко професионално и научно обсъждане, за да се определят насоките, по които да се работи.