Когато Паркър посетила студиото на Ай Вейвей в Пекин през 2010 г., тя била изненадана от двете охранителни камери пред него. Преди тях обаче, както самият Ай й казал, служители по сигурността се криели в храстите. Когато той се опитвал да ги заговори, обаче те не му обръщали внимание. "Тези камери са по-учтиви", заявява Ай Вейвей.

Въоръжен с черно чувство за хумор и способност да пише в Туитър, Ай и други активисти започват своята битка с властите. Ръководителите на страни като Китай, Куба и Русия са печално добри в справянето с улични протести. Те се опитаха да се преборят и с протестите в интернет, но с по-малка ефективност. Онлайн пространството е голямо и непокорно и дисиденти като Ай са се научили как да се възползват от това.

Един от другите активисти Майкъл Анти (чието истинско име е Чжао Цзин) е заявил на Паркър, че репресивната среда в Китай е направила трудни за него срещите с други дейци в мрежата. Интернет от своя страна му дава чувство за общност.

Той започва да усеща разочарование от правителството през 90-те години и се е почувствал спокоен, когато намерил сродни души онлайн. "Той каза:"Сега вече знам кои са моите другари. Знам, че вече не съм сам", спомня си Паркър.

Това чувство се превръща в заглавие на нейната книга, която описва Майкъл Анти и борбата на други дисиденти като него.



Емили Паркър интервюира хора



в Китай, Куба и Русия - места, които тя описва като "следващото бойно поле между гражданите на интернет и държавата", в своята нова книга "Знам кои са моите другари: гласове от ъндърграунда на интернет"

Китайските дисиденти използват "Туитър" като "директна връзка с външния свят", пише тя. Те се обединяват около слепия адвокат Чън Гуанчън, който през 2012-а търси убежище в американското посолство. Новините за местонахождението му изтичат в социалната мрежа и променят т. нар. "официална информация". В Куба блогъри пишат за социални проблеми като този на възрастните хора, които са принудени да продават сапун, за да оцелеят. Активистът Алексей Навални описва корупцията в Русия. Паркър прекарва много време с тях. През това време тя научава за живота в една полицейска държава и за спокойствието, което предлага онлайн пространството.

Китайското правителство е било объркано, също като нея, при вида на двете камери. Ай е задържан и бит. В Русия властите мобилизират "бригади от блогъри, които да разпространят посланието на Кремъл", пише още тя. В Куба наблюдението е коварно. "Разликите между информатор, съсед и собственик на магазин е много, много малка", добавя Паркър. "Зловещо е,



никога не знаеш кой кой е"



Да си активен онлайн е опасно. Могат да те арестуват, дори и по-лошо. Но мрежата в същото време ги и защитава. "Преди ерата на интернет беше много лесно да накараш някой човек да изчезне", добавя Паркър. "Сега, ако арестуваш един кубински блогър, всички останали ще започнат да пишат за това". Въпреки това онлайн активистите са задържани за "контрареволюционна дейност" и прекарват времето си в пълни с плъхове затвори.

Паркър таи надежди за потенциала на интернет. В същото време съзнава и ограниченията на мрежата. "Дори и да не се осъществи революция в Китай, това не означава, че интернет не е променил радикално страната".

Естер Дийсон, президентка на компанията "Адвенчър холидейс" и технологичен експерт, заявява, че погледът на Паркър не е "замъглен" относно интернет активистите. "Тя разпространява техните идеи, но не е заслепена от идеологията", заявява Дийсон. "Тя не се опитва да промотира това, което правят, а само иска да разкаже историите им".

Паркър, която в момента е старши научен сътрудник в института за обществена политика "Ню америкън фондейшън", заявява: "Едно нещо ни е станало ясно и то е, че не само авторитарните правителства са застрашени от интернет". Проучванията, които тя прави, засягат интернет активистите по целия свят, а в момента се занимава с последните случаи на интернет - наблюдение в Щатите. "След като веднъж видят нещо, което е заплаха за националната сигурност, започват да пеят друга песен".

Американските власти са нервни, но само донякъде. "Ще имаме много обществени дебати за Сноудън и неговите разкрития", допълва тя. Този вид откритост не е характерен за други държави. Въпреки това, както нейните книги показват, интернет активистите работят - бавно и срещу сериозни противници, но именно към тази цел.