|
| Бойко Ламбовски |
Сега, като повникнах малко повече в думите, откривам, че "облакодер" не е по-смешно от "небостъргач". Въпрос на употребяемост и навици.
В едно изследване с кой предмет хората свързват най-много съвременната епоха, самолетът много успешно се конкурира с такива неща като компютър, телефон, автоматично оръжие и прочее двусмислени екстри на днешната цивилизация. Някои от нас вече толкова са му свикнали - на самолета - че полетът изглежда като навик, нещо като обуване на панталона сутрин. Други, с по-арт въображение, направиха от самолета символ. Самолетът е бързина, самолетът е бомба, самолетът е поглед отвисоко, самолетът е едновременна емблема на мощ и уязвимост. Неслучайно писатели, режисьори, поети и терористи си запълниха въображението с него. Пък последният случай с малайзийския авион вече месец занимава фантазиите и научния ресурс на света. Един поет, Борис Христов, писа преди трийсетина години:
Събрани на летището, върху което сипе пламък
и ни събаря слънцето, и в пот ни дави,
отдавна трябваше да отлетим оттук и да се махнем,
но самолетът закъснява, самолетът закъснява...*
Тогава възприемахме стихотворението като вид езоповска притча, нещо като политическа заигравка - чакаме промяна и полет, а то е чиста хипотетичност - и не идва.
После самолетът дойде. Оказа се по друг, отколкото сме се надявали: приличаше на бомбардировач над Арабския полуостров. Или на свален нарочно или случайно от военни пътнически лайнер. Или на "Боинг", пълен с живи и ужасени хора, който се тряска в Световния търговски център.
Самолетът е малко затворено пространство, тласкано от могъщ двигател в света на птиците и разредената атмосфера. В което можеш да прекараш почти луксозно няколко часа или пък то може за секунди да се превърне в дестинация към разрушението и смъртта. Артър Хейли описа в "Летище" криминалния блян на аутсайдера по отношение на самолета, а Робер Мерл в "Мадрапур" направи гигантска метафора за дестинационния абсурд на съществуванието - пак с един самолет в центъра.
"Боинг", пълен с живи и ужасени хора
"Боинг 777" на Malaysia Airlines, който изчезна в началото на март, може би нарочно е избягвал възможността да бъде засечен от радари по време на последния си полет, заявиха по CNN от правителството на Малайзия. Едната хипотеза е самолетът да е бил похитен от самия пилот или от умели в тероризма пасажери. Другата - да е свален погрешка от военните и по навик да гледат да скрият това. Такъв сюжет има в романа на Нелсън Демил "Полет 800", впрочем авторът ползва действителен случай за основа на романа - за катастрофа на "Боинг" през 1996 г. За който и досега има съмнения, че са забъркани терористи или военни.
Аз не зная дали ще открият останките на малайзийския "Боинг". Знам само, че човекът, бил той пасажер, пилот, генерал или президент, е създание, на което може да се има доверие, може да му се има и много доверие. Никога обаче пълно. Човекът е създание, изтъкано от рационализъм и честолюбие. Крачването му от сълзлив сантиментализъм до чудовищна отмъстителност понякога се случва по-леко и от холивудски сценарий.
Първата атомна бомбардировка над живи хора в историята - тази над Хирошима, трябвало да е над Киото. Защото бил "интелектуален център" и ефектът щял да бъде по-осезаем за населението, пресмятали заседаващите. Но министърът на отбраната на САЩ Хенри Стимсън махнал Киото от списъка с целите уж заради културното му значение. За Киото силно настоявал шефът на проекта "Манхатън" - генерал Гроувс. Според професор Райшауер Симпсън зачертал Киото, защото "знае и цени Киото от времето на неговия меден месец там, десетилетия по-рано". На единия от самолетите B-29, носещи бомбата, било дадено името "Енола Гей" - така се казвала майката на
главния летец, полковник Тибетс
На 30 октомври 1961 г. един друг самолет - "Ту-95B", пусна "Цар Бомба" на остров Нова Земя. Преди това руснаците нарочно понамалили мегатоните на бомбата, които трябвало да са 101, защото се уплашили, че може да стане "нещо неконтролирано". Въпреки това при взрива на водородната бомба налягането стигнало 1 милион атмосфери, а температурата - 10 милиона градуса. Взривната вълна обиколила Земята три пъти. Оттогава има голям напредък.
Хрушчов беше закарал ракети в Куба, а по време на войната в Корея Пентагонът съвсем сериозно е обсъждал десетина ядрени удара по големи градове на СССР.
Оттогава има голям напредък, както казах - и самолетът, и бомбите са станали по-мощни, по-съвършени.
Човекът обаче си е все такъв - нос, уши, очи, уста. Череп, зад който нe знаеш коя мечта доминира: дали тази да полети като птичка, или онази - всичко да литне във въздуха.
----
*"Самолетът закъснява". Б. Христов.
