Кабинетът "Орешарски" скоро ще духне свещичка за първия си рожден ден. Родителите му навярно са доволни. Миналото лято след бурите около ДАНС и още серия тежки кадрови гафове оцеляването на правителството изглеждаше хипотетично. После с много клетви, обещания, раздаване на пари "по малко, но от сърце" и ценови бабаитлъци "отрочето" на БСП и ДПС се закрепи. Но думата "хипотеза" трайно заседна в речника на премиера - дали заради комплекса от фалстарта, или защото е трудно да се угоди на властни и вечно спорещи родители. А сега пък откъм Брюксел се носят черни облаци и се говори за спиране на еврофондове.

Още скандалът ДАНС изстреля духа на съмненията вън от бутилката и Орешарски премина рано-рано в отбранителен режим: "От самото начало на това правителство се чуват хипотези за някакви зависимости и задкулисие. Това са хипотези, които не са подплатени с нито едно реално действие на кабинета. Назначаването на Делян Пеевски отключи хипотези, че правителството ще действа в интерес на някого. А то не действа в интерес на определени кръгове, а в интерес на хората." Дали?

През септември 2013 г. опозицията внесе вот на недоверие заради създаването на странното Министерство на инвестиционното проектиране и ето коментара на премиера: "Отнасям се сериозно към вота, но той е изграден върху хипотезата, че МИП няма да работи, а не върху реално несвършена работа от него". Ползите от МИП и до днес си остават недоказани.

През октомври, след като вотът на недоверие за провал на регионалната политика не успя, Орешарски полуджентълменски, полусаркастично благодари на опозицията за критиките, "които често бяха формулирани на база хипотези. Ние ще се съобразим с тях като подадени сигнали". Премиерът благодари и на подкрепилите кабинета, като увери, че "ние ще работим за по-балансирано развитие на икономиката".



В името на "баланса" правителството раздруса енергетиката



с падащи цени, наказателни такси и заплахи за отнемане на лицензии, обеща да ексхумира фалиралия "Химко" и други заводи реликви, одобри като много важен и желан проекта за тузарски жилищен комплекс на брега на морето в местността Карадере.

Мислите, че министърът на икономиката е главен душманин на ЕРП-тата, основен мотор на хаоса в енергетиката и пръв виновник за превръщането на комисията ДКЕВР в слугинче, изпълняващо послушно политически задания? Че разумният финансист Орешарски се опитва да обуздае наивниците и демагозите в БСП? Явно сте забравили, че още с встъпването си като премиер Орешарски обяви: "В резултат на анализа, направен от експерти, се очертава възможност за намаляване на цената на електроенергията." И още: "Енергетиката ще е сред първите неща, които ще разследва новият шеф на ДАНС, защото има достатъчно разработки, които създават хипотезата, че системата не е била ефективна."

Потвърди ли се хипотезата и в по-добра форма ли е днес енергетиката - министър-председателят не казва. А какво мисли за войната срещу ЕРП-тата и рисковете от отнемането на лицензите им? "Ще следваме плътно закона - всички институции, които са замесени в този спор между ЕРП-тата, доставчика на ток и независим регулатор, чиито действия се оспорват в съда. Законът е този, който трябва да бъде критерият за решаване на този спор", каза премиерът. Как да тълкуваме думите му - че в други спорове законът не е критерий ли? А по какви критерии мина проектът за застрояване на Карадере?



Може ли жилищен комплекс да получи специалната благословия



на правителството - при положение че ще ни отреже достъпа до черноморския бряг, който поне според конституцията е общонародна собственост. Питам, защото миналото лято се опитах да вляза в луксозен голф комплекс, превзел красиви скали и плаж на морето, но ме спря недружелюбната охрана. "Искам да разгледам", обясних на строгите охранители. Това да не е музей, скастриха ме те, с неохота вдигнаха бариерата и ме инструктираха в кои сектори нямам право да се движа. Опасявам се, че това ще стане и с Карадере, ако се пусне бетонът за жк "Черноморски градини" - тоест проекта за "жилищен курорт "Блек Сий Градънс". Дори не искам да отварям темата за заменките, чрез които неслучайни инвеститори се сдобиха с терени край морето, и за наказателната процедура в Брюксел срещу България.

Кабинетът "Орешарски" наскоро реши да отмени цял закон - за публично-частното партньорство, защото не насърчавал инвестициите, а по-скоро ги спъвал!? Само дето крият кои са инвеститорите, поръчали да се махне неудобният закон. Твърде необичайно е да се пращат в коша за боклук действащи правила, без да е подготвен (поне за приличие) нов регламент. Ето защо решението на правителството прилича на опит за разграждане на двора.

Орешарски често изтъква колко са важни инвестициите за България и как предвидимостта е ключ към доверието. Но как да му вярваме? Премахването на плоския данък бе ключова тема за БСП за "избори 2013", а нейният кандидат-депутат Пламен Орешарски дори я облече в конкретни числа: "Сметнали сме, че 1 милион души получават заплата под 450 лева, какъвто необлагаем минимум за доходите на гражданите предлагаме. За хората с месечни заплати до 4500 лева ще запазим данъка от 10%, а онези с по-високи възнаграждения ще облагаме по следната схема - 10% върху доходите до 4500 лева и 20% върху горницата". След изборите Орешарски "обърна плочата": "За мен данъчната система, така както се конструира в периода 2006-2008 година, е доста адекватна за този етап на социално-икономическо развитие." Хубаво е, че Орешарски забрави сметките отпреди година и отново брани плоския данък, но излиза, че



тогава е подвел избирателите на БСП



"Мога да съдействам да се променят много неща в регулациите на икономическите процеси, да се подобри бизнес климатът, да се въведат демократични стандарти в управлението, да се смекчи конфронтацията в нашето общество, която все повече го дезинтегрира и заплашва самите му устои", уверява Орешарски, поемайки изпълнителната власт. Успява ли?

На 14 юни, когато мнозинството в парламента гласува за избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, Орешарски отсече: "Кандидатурата на Пеевски е удачна." Няколко дни по-късно, след избухването на обществения гняв, редактира оценката си така: "Номинацията на Пеевски за шеф на ДАНС очевидно беше грешка и обществената реакция го показа недвусмислено. При номинациите решихме на тази длъжност да бъде поставен решителен човек, който да спре контрабандата, но се оказа, че сме подценили противоречивия образ, който се е изградил за г-н Пеевски".

Разбираемо е, че Орешарски звучи неубедително -



как да защитиш теза, която издиша като спукана гума



А му се налага толкова често. "Изразих хипотеза, че сметката за оградата си заслужава да бъде проверена. Назначих проверка, има предварителен вариант на доклад. Страхувам се, че хипотезата ми е била вярна", обяснява Пламен Орешарски по повод огромната сума (22 млн. лева), която правителството одобри за изграждане на преграда на границата ни с Турция.

Странно е, когато човек със солидна биография и реноме на експерт като Пламен Орешарски говори така плашливо и предпазливо, сякаш пристъпва в минно поле. Да, мини има и те дебнат обществото и икономиката ни отвсякъде, но от премиера се очаква да проявява сапьорски умения и мъжество да ги обезврежда, а не малодушно да ги заобикаля. В пенсионната система тиктака все по-нервно часовников механизъм, в енергетиката хвърчат искри, бюджетът е в лоша форма, безработицата е потискащо висока, социалните помощи не са направили никого богат и щастлив.



Имаме си правителство, което бяга от реформи



като дявол от тамян, спряга мантри като "рестарт" и "реиндустриализация", бърка с клещи в контакта на енергетиката. И макар че повечето социологически агенции са генетично или по друг начин свързани с властта, никое проучване не може да скрие колко ниско е доверието към правителството и как гаснат илюзиите за експертните предимства на премиера Орешарски.

Е, кабинетът може и да няма доверие, но пък има невероятен късмет. И това е тайната на неговото оцеляване. Първо, светът и Европа се отърсиха от кризата, международните капитали се разщъкаха в търсене на доходи и част от инвеститорите идват и ще идват и в България - най-малкото заради ниските подоходни данъци. А оживлението на чуждите инвестиции е най-доброто, което може да се случи на всяко българско правителство - то означава повече работни места, подем на икономиката, по-добри доходи и по-пълен бюджет.

Второ, за радост българската икономика отдавна е преобладаващо частна. Тя оцелява, развива се и тегли икономиката нагоре - често въпреки "грижите", без да чака "стратегии за насърчаване" и "концепции за развитие". Въпреки враждебността на политици и бюрократи.

Трето, отминалата зима се превърна в безценен съюзник на властта. Като изключим пропагандния ефект, не понижените цени на тока, а топлото време направи сметките поносими и укроти дремещия у всеки беден българин революционен заряд.

Четвърто, мнозинството от българите не харесват никак сегашното управление, но новия Месия го няма. Хората искат промяна, но поради липса на силна политическа конкуренция търпят статуквото, макар и с омерзение.

Майските избори за европарламент ще покажат ясно дали все пак омерзението вече не взима превес над примиреното търпение. Ако евроизборите станат своеобразен вот на недоверие към управляващите, какъв ще е изборът за Орешарски, който твърди, че оставката си стои в джоба му от първия ден? Ами ако и новият ЕП като сегашния обяви България за непоносимо корумпирана и се стигне до спиране на еврофондовете, ще бръкне ли премиерът в джоба си. А може би просто Орешарски няма думата, защото решенията се взимат от "родителите" на правителството. И от техните приятелски и бизнес кръгове.

Така или иначе, вече е ясно - Орешарски не е сапьор, той просто иска да премине и да му се размине. А мините остават - за някой по-голям куражлия.