В България всяка година се водят и решават стотици имотни дела. Едва ли има други като "царските" обаче, при които магистратите да ходят по тънкия лед, делящ политиката от правото. Шест процеса в Окръжния и Градския съд в София, известни като "царските дела", трябва да решат въпроса чии са т.нар. царски имоти - на бившия премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок или на държавата. Съдиите на практика са принудени да заместят законодателя, който повече от 15 години не намери решение на проблема. Темата изглежда удобно забравена от Народното събрание. Което накрая ще излезе скъпо на данъкоплатците.

През декември 2009 г. парламентът прие мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат със земи и имоти, върнати им като наследници на бившите царе. Мораториумът би трябвало да действа временно - докато се приеме специален закон. Явно следвайки максимата, че временното е най-трайно, и досега депутатите не са приели специален закон. Сакскобургготски води дело срещу България в Страсбург заради мораториума, което по всяка вероятност ще спечели. Като се има предвид, че на евросъдиите в Страсбург им отнеме около 4 години, за да излязат с решение, то това по делото на Сакскобургготски вероятно ще излезе в близките месеци.

Задължението на парламента да реши въпроса с царските имоти датира още от 1998 г. Тогава с решение №12 Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. Конституционните решения обаче нямат реституционен ефект. Правните последици от обявените за противоконституционни актове трябва да се уредят от органа, който го е постановил, т.е. от парламента. Но стъпвайки на това решение на КС, Сакскобургготски и сестра му настояват да получат именията "Кричим", "Царска Бистрица", "Врана", "Ситняково" и "Саръгьол", както гори в Рила и земи край софийското с. Лозен.

През юни 2012 г. приключи съдебната сага за двореца "Кричим", започнала 4 години по-рано. До това дело се стигна, след като тогавашният областен управител на Пловдив Тодор Петков отказа да им възстанови собствеността. Преди това Сакскобургготски получи дворците "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Саръгьол" с решение на правителството на НДСВ, а областният управител Олимпи Кътев, който по-късно стана депутат от НДСВ, ги деактува. Дворецът "Врана" му бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски.

Три съдебни инстанции отхвърлиха иска на Сакскобургготски и сестра му срещу държавата за признаване на собствеността върху имота "Кричим". Основен въпрос по това дело бе за статута на Интендантството, което е в акта за собственост на имота. Съдиите приеха, че то е уникален публично-правен институт, държавно учреждение, а служителите му - държавни.

Междувременно през 2011 г., след като спечели битката за "Кричим" и 370 дка ниви край него на две инстанции, държавата заведе още пет дела срещу бившия премиер. Четири от тях - за "Бистрица", "Ситняково", "Саръгьол" и за гори в Рила, са в Софийския окръжен съд (СОС), а петото - за имението "Врана", е в Софийския градски съд (СГС). Отделно пък Сакскобургготски и сестра му имат иск срещу държавата за 1414 дка в регулация, които граничат с "Врана". Част от земята е в активите на "Врана" ЕАД, чийто едноличен собственик е земеделското министерство. Искът е заведен в СГС в края на 2008 г. Първото открито заседание по делото е през април 2009 г. Оттогава досега е има близо 20 заседания, следващото е насрочено за 16 юни, когато Сакскобургготски има рожден ден.

Колкото до делото за "Врана", то продължава на 24 юни. По него държавата опитва да си върне от царските наследници имението, в което влизат централна сграда от 2013 кв.м, горска къща, оранжерии и 992 дка поземлен имот в местността. По това дело Сакскобургготски настоява, ако съдът признае собствеността на държавата, той да получи 1 580 000 лв. за подобренията, които е правил в имота, и да получи правото да го владее, докато те не му бъдат платени.

Сходна е ситуацията и с делото за "Царска Бистрица". Това имение включва 210 дка земи, както и няколко постройки - стар и нов дворец, електрическа централа, гараж, жилище за персонала, конюшня и караулно помещение. Освен за имота държавата претендира за 875 хил. лв. - на толкова експертите са изчислили получените добиви от сеч, приходи от входни такси и за наема на всички имоти заедно с лихвите до завеждането на делото през 2011 г. Парите може да бъдат присъдени, ако имотът бъде признат за държавен. Адвокатите на Сакскобургготски и сестра му пък искат, ако съдът им отнеме двореца, да получат по близо 200 000 лв. за подобренията и инвестициите, които са правили в него - външно измазване на двореца, поправка на покрива, ремонт на стаите и баните, подмяна на тръби и т.н. В тази сума се включват и разноските им по опазване, възстановяване и поддръжка на горските насаждения. По делото за "Бистрица" досега е имало 8 заседания, показва справка на Окръжния съд за "Сега". Процесът продължава на 21 май, когато трябва да бъде изслушана експертиза.

В спора за собственост беше намесен и Светият синод, след като защитата на бившия премиер представи в съда протокол от 1904 г. и обясни, че дворецът е бил църковен, а после е продаден на княз Фердинанд. За да докажат, че монархът е имал достатъчно лични средства, за да го купи, адвокатите на внуците му депозираха пред магистратите и писмо от майката на Фердинанд княгиня Клементина. От него става ясно, че князът е получил 1 млн. франка заем от майка си.

Държавата твърди, че е придобила "Бистрица" по силата на Закона за горите от 1897 г. Предлага се и алтернатива - Интендантството на цивилната листа като държавна институция е придобило имота по давност. "Дворците "Царска Бистрица" и "Кричим" са две различни теми. Проблемът се преекспонира", коментира Сакскобургготски неотдавна след заседанието по делото за "Бистрица". Той припомни, че съдът решава въз основа на доказателства, а не на прецеденти. "По доказателствата се решава, а не някак си верижно", каза той. Сакскобургготски припомни, че когато през 1998 г. държавата им върна имотите, той и сестра му Мария Луиза Хробок са дарили 900 дка от двореца "Врана". "В този момент никой не ни каза - къде сте тръгнали, това не е ваше. Благодариха и се прие. Намирам, че има противоречие във всички опити сега да се докаже, че това не е било наше", заключи той.

Другият имот, обект на правен спор, е дворецът "Ситняково". В него се включват централна сграда от 580 кв.м - дворец със здание за свита и за прислугата, караулно помещение от 199 кв.м и кухня от 81 кв.м, построени върху имот от 20 368 кв.м. И в тази искова молба държавата твърди, че е придобила имотите по давност и сградите са построени през 1904 г. с държавни средства от Интендантството. Тезата на Сакскобургготски пък е, че сградите са били построени върху общинска земя от цар Фердинанд и са били негова собственост до абдикацията му на 3 октомври 1918 г. След това са били владени от цар Борис III, а след смъртта му от царица Джованна Савойска - лично и като законен представител на Симеон и сестра му. Освен това имотите не били ползвани за нуждите на монархическата институция, за лични и семейни цели на Фердинанд. Осмото заседание по този казус е насрочено за 29 април.

Централната сграда на имението "Саръгьол" има 14 стаи, кухня и столова - общо 454 кв.м. Има и още една сграда от 142 кв.м, конюшня и караулно помещение. По това дело държавата търси и по 15 хил. лв. от Сакскобургготски и сестра му - обезщетение за ползването на имота. В исковата молба на държавата се твърди, че сградите в "Саръгьол" са изградени, стопанисвани и поддържани със средства на държавния бюджет от Интендантството на цивилната листа - държавно учреждение, чиито функции били да управлява имуществото, предоставено за издръжка на българския монарх и царския двор. Поредното, девето заседание по това дело ще бъде на 28 април.

През 2011 г. държавата заведе и процес за 16 500 дка гори в Рила. Този процес бе отлаган 8 пъти, без изобщо да му се даде ход. Въпросните 16 500 дка са в общо 66 имота. Някои от тях са продадени на три фирми - "Хастингс", "Агротуризъм" и "Бороспорт" и шансът да бъдат върнати на държавата, дори тя да спечели съдебната битка за останалите, е минимален. Горите бяха дадени на Сакскобургготски през 2002-2003 г. от поземлената комисия в Самоков, докато той беше министър-председател. Този процес продължава на 13 май.