"Комшу, вдигнахте цената на ножиците за тел в Одрин" - шегата е на поредния турски патрул, минаващ на оглед край строящата се ограда на границата между България и Турция. Макар и турският граничар да се шегува приятелски, на него и колегите му въобще не им е до смях. 30-километровото съоръжение все още не е готово, но и петте му километра вече дават очакван резултат - слагат край на един доходоносен бизнес за турските граничари. Само допреди няколко месеца те взимаха по 100 долара на човек, за да прекарат сирийски, афганистански и африкански бежанци към мечтания Европейски съюз. Сега това вече е невъзможно или поне трудно за реализиране. От 3 седмици един от най-използваните маршрути от нелегалните имигранти - покрай Вълча поляна, е затворен. Първите километри от оградата минават именно през пътя, по който миналото лято трафикантите прекараха стотици чужденци. Може би е случайно, но същият се използва и за обходен маршрут на турските граничари. Днес вече пътят на турските войници минава успоредно на оградата, която издигат българските им колеги от Сухопътни войски.



Високата 3 м стена няма нищо общо с макета,



пред който министрите на вътрешните работи и на отбраната позираха пред журналисти в началото на ноември. Съоръжението ще се простира от с. Лесово (пирамида 268) до с. Крайново (пирамида 206). Само за три седмици инженерните части на пехотата са успели да поставят над 4 хил. колони и да разгърнат близо 3 хил. м режеща спирала "Бруно". Състои се от два реда, като върху всеки ред оградни пана са поставени по 7-8 спирали режеща тел.

"Телта може да нанесе такива рани, че после със седмици да не заздравеят", споделя командирът на 91-ви инженерен батальон подп. Йордан Йорданов. Под негово ръководство военните от Пловдив, Стара Загора и Казанлък почти половин година изпълняват операцията "Съвместни усилия". В края на миналата година военните прокараха над 107 км пътища покрай границата. На места дори се е наложило ръчно да изграждат пътя, за да може сега камионите с доставки да стигнат до строежа. "Най-доволни от прокараните пътища са граничните войски. Дори се шегуват, че вече се объркват по кой точно да минат", не скрива задоволството си от свършената работа командирът.

Най-новата му гордост е изграждането на оградата върху т. нар. Митрина могила. Това е най-високата точка по пътя на съоръжението. Могилата е толкова висока, че трудно се слиза по нея. Инженерните части обаче успели да се справят, макар и с много усилия. "Трябваше да видите как едното колело на машината за пробиване на дупките за фундаментите стоеше вдигнато над 1 м във въздуха", разказва подп. Йорданов. За наливането на бетона пък използвали стария армейски "ЗИЛ". Оказва се, че



руската техника върши най-добра работа



в тези трудни условия. Подполковникът се придвижва из района с ветерана УАЗ 3151, след като един от джиповете "Мерцедес" отишъл за ремонт след седмица на терена.

Природата бойкотирала строежа - през зимата било толкова студено, че Йорданов трудно разпознавал подчинените си. Всички били навлечени с няколко ката дрехи и се налагало да им звъни по телефона, за да се ориентира кой къде се намира. Пролетта също не е благосклонна. Ако не е прах, ще е блато. Причината е, че земята на границата трудно пропуска вода. Така, ако падне дъжд, става блато и трудно се работи, а ако е жега - всичко става в прах. "Много исках да видя частната фирма, която щеше да изгради тази ограда. Или щеше да се откаже, или щеше да струва много пари", допълва подп. Йорданов.

Изпълнението на операцията показва, че армията е научила урока си от десетките мисии зад граница. Най-хубавото е, че до момента няма произшествия - нито с техника, нито с хора. Независимо че единствената механизирана работа е пробиването на дупки, а всички останало се изпълнява на ръка - изливането на бетона, слагането на паната, опъването на телта. Военните работят по 8-9 часа, след което се прибират в с. Крайново, където част от тях са настанени в хижа. Другите почиват в американски военни палатки, които имат климатик и са доста луксозни.



Къпят се във френска полева баня,



която по думите им е по-луксозна от баните в много апартаменти. Храната е качествена и предостатъчна.

Типично за офицер, подп. Йорданов отказва да коментира спора за оградата, проектирането й и избора на изпълнител. Той и заместниците му само споделят, че доставките идват навреме и имат постоянна връзка и съдействието на проектанта. Единственото им желание е да приключат успешно задачата, която им е възложена, това е начинът на военните от Сухопътни войски да отговорят на критиките, които отнесоха около избора на доставчици за съоръжението. Затова, макар и да не го споделят, се усеща лекото разочарование сред военните, че депутатите от комисията по отбраната са отменили планираното си посещение на границата за 1 април. Тогава трябвало да разгледат как върви строежът и да спрат политиканстването на гърба на военните.



ЕФЕКТИ

Въпреки построените 5 км ограда около нея има разположени служители на МВР. Отделно целият район се наблюдава с термокамери и такива за засичане на движение. Дори да бъде махната охраната, оградата дава възможност на граничните полицаи да реагират навреме при опит за преминаване от страна на добре оборудвани мъже, тъй като за жени и деца съоръжението е непреодолимо. Все още се намират жители на турското с. Хамзабейли, най-често овчари, които пробват дали оградата не може да бъде преодоляна. Засега удрят на камък. По неофициална информация строежът е изместил потока от нелегални имигранти към граничните райони на р. Резово и р. Тунджа. От строежа печелят и в Елхово. "Все едно торба пари се изсипа в града" - така местните жители определят ефекта от присъствието на полицаи и военни по границата. Съдържател на ресторант споделя, че ако преди е правел по 70-80 лв. оборот на ден, от няколко месеца стига 300-400 лв. Затова се надява престоят на полицаите да бъде удължен, а новината, че може да ги преместят в друг район, му развали деня.