В България по традиция се търсят виновните, а не решенията за даден проблем. По тази причина сегашните управляващи обвиняват предишните, че са водили неразумна политика в редица сфери и сега управлението на страната е много трудно. Предишните пък обвиняваха тези преди тях за "тежко наследство", "договори в чекмеджета" и т.н. В същото време всеки успех е лична заслуга на дадено правителство и никакви обстоятелства, най-малко свършената работа от предходни правителства, или международното положение не могат да имат пръст в тази работа.

Подобна сцена се разиграва и в енергетиката, където се вихрят спорове между трите електроснабдителни компании и НЕК. По някое време през март държавната компания реши да се оплаче на ДКЕВР, че крайните снабдители й дължат над 300 млн. лв., което поставя под заплаха сигурността на електроенергийната система. Ситуацията беше представена по следния начин: в един слънчев ден (изминалата зима беше необичайно топла) крайните снабдители решават, че няма да превеждат всички задължения към НЕК, което пък не позволява на държавната компания да се разплаща коректно с производителите на електроенергия. Това, че НЕК има краткосрочни задължения към края на септември 2013 г. (последни официални данни) в размер на 2.2 млрд. лв. и че хронично бави плащания към всички в системата, удобно се пренебрегва - и от компанията, и от регулатора ДКЕВР. Само за сравнение - целият публичен дълг, включително този на общините, възлиза на 13.7 млрд. лв. към края на септември.

Друго, което беше пренебрегнато, е, че става въпрос за



прихващане на вземания срещу насрещни задължения,



което е позволено с чл. 103 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). С други думи, крайните снабдители удържат само и единствено суми, които НЕК им дължи и не плаща навреме.

Какви са тези задължения на НЕК ли? Това са задълженията за изкупуване на електроенергия от ВЕИ по преференциални цени. Няма съмнение, че НЕК трябва да плати. "Енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото (включително) за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени", гласи законът.

Само че НЕК просто не може да си покрива задълженията - заради лошо финансово управление и заради поддържаните изкуствено ниски крайни цени за потребителите.

След като стана ясно какъв е проблемът, решението е повече от очевидно, макар и неприятно. Необходими са по-високи цени, които ще позволят на НЕК да се разплаща коректно не само с трите крайни снабдителя, но и с всички производители, ЕСО, БЕХ и т.н. Това означава въвеждане на механизъм за разсрочено изплащане на натрупаните задължения за изкупуване на електроенергия от ВЕИ до средата на 2013 г., които са в размер на над 415 млн. лв. В него трябва да влязат и сумите, които ще бъдат натрупани в периода 2013-2014 г., тъй като разходите за покриване на задълженията към обществото бяха занижени с очакваните приходи от продажба на квоти за въглеродни емисии. Прогнозата за тези приходи обаче беше силно надценена и поради това се очаква дефицит от не по-малко от 200 млн. лв. Заедно с това е необходим и механизъм за разплащане или поне за значително свиване на останалите близо 1.8 млрд. лв. краткосрочни задължения на НЕК.

Толкова е просто - има проблем, изясняват се причините и се намира решение. Именно това трябваше да направи ДКЕВР. Именно за това трябваше да настоява Министерството на икономиката и енергетиката, което е принципал на НЕК. Вместо това двете институции тръгнаха да търсят "виновни" и "лоши", заговориха за прокурори и за отнемане на лицензии, "натопиха" предходното правителство.



Ако ще търсим виновниците, трябва да се върнем по-назад



Малко преди новия ценови период 2012-2013 г. ДКЕВР се оказва изненадана от големия обем ВЕИ мощности, присъединени към мрежата, който значително се различава от прогнозите на електроразпределителните дружества от март 2012 г. По-големият им дял в производството означава по-високо увеличение на крайната цена, т.е. по-високо от 13-те процента, които преживяхме. От комисията (или правителството) не са склонни да посрещнат общественото недоволство и ограничават увеличението, като решават, че НЕК ще компенсира изкупуването на електроенергията от ВЕИ само до прогнозните количества от март, а всичко останало ще е за сметка на крайните снабдители, тъй като те не са си свършили работата. Успокоението е, че тази разлика ще бъде включена в цената за следващия ценови период (ако дружествата не са фалирали дотогава).

Много скоро става ясно, че крайните снабдители няма откъде да покрият този допълнителен разход. Затова в средата на септември 2012 г., за да бъдат осигурени необходимите приходи, ДКЕВР въвежда такса за достъп на ВЕИ централите до преносната и разпределителната мрежа. Но въпросната такса бива определена от съда за незаконосъобразна на 13 юни 2013 г. на първа инстанция и на 17 юни - на втора инстанция. ВАС постановява събраната такса да бъде върната на производителите на "зелена" електроенергия. Така към гореспоменатите механизми за разсрочени плащания на задължения на НЕК трябва да се добавят още 300 млн. лв. Т.е.,



ако се търси вина, тя определено е в регулатора,



тъй като, вместо да взима независими и съобразени със закона решения, ДКЕВР плаща "данък обществено мнение" и се опитва да замазва проблемите.

Регулаторът трябва да е независим и да се води от обективни фактори, които подробно са разписани в Закона за енергетиката. Но тъй като ДКЕВР не определя енергийната политика на страната, в някаква степен вината му е насадена. Всъщност проблемите в сектора датират не от 2012 г., а по-отдавна - от 2007-2009 г. Именно тогава бяха приети много високи цени за изкупуване на "зеления" ток и много дълги периоди за задължителното му изкупуване. Още през 2008 г. парламентът тръгна да поправя Закона за възобновяемите енергийни източници от 19 юни 2007 г., в който задължителното изкупуване е за период от 12 години. Само година и половина по-късно мнозинството пожела да удължи срока на 20 г., но (според някои твърдения било печатна грешка) в крайна сметка се стигна до 25 гарантирани години за фотоволтаичните централи и 15 години за вятърните централи.

Ето защо е крайно време днешните управляващи, които бяха на власт и през 2007-2008 г., да престанат да се правят на "ощипани" моми" и да говорят как всички проблеми започват и свършват с ГЕРБ.

ДКЕВР няма избор и трябва да признава и занапред разходите, както са предвидени по закон и според договорите. А управляващите не само могат, ами и трябва да се намесят в тази ситуация - не като държат на къс повод ДКЕВР, а като предоговорят условията с производителите на скъп ток. И ВЕИ централите, и "американските тецове" са показали готовност за такива разговори. Но действия в тази посока няма.

Смешно е да се мисли, че ако системата е стабилна, за 2-3 години може да бъде докарана до критично състояние. Истината е, че днес енергетиката бере "плодовете" на сбъркана държавна политика, водена вече доста години. Изходът от ситуацията е ясен, но той не е удобен на никое правителство. Затова ще продължава хвърлянето на прах в очите с кухи заплахи за прокурори и отнемане на лицензии. Лошото е, че така управляващите отблъскват инвеститорите. Същите инвеститори, за чието привличане предни правителства работиха години наред.