|
Вчера ги нямаше нормалното за наркокомуната ежедневие на спокойствие и отчужденост към светската суета и външните хора. Десетки оператори, журналисти, режисьори, техници, коли, прожектори бяха обсадили двора и сградата на "Белмекен". Столовата бе превърната в студио, откъдето директно се излъчваше предаването "Чай" на БНТ. Фотоапарати, диктофони и камери смущаваха момчетата. Някои си останаха в Герман и Делян, за да не бъдат снимани. Никой от снимащото братство обаче не си позволи да "дебне от засада", за да извади ценен кадър въпреки нечие нежелание.
Едни се страхуваха да не ги видят близки и роднини по телевизията или във вестника. Други пък имат дела за кражба. Страхуват се просто по инерция - полицията знае от организаторите на комуната, че са там. Повечето от момчетата обаче
не се смятат за герои, за да
заслужат да са в кадър,
ала и не искат да бъдат употребени. "Нещо сензационно ли търсите?", не успя да потисне подозрението си едно от тях.
А организаторите и самите момчета бяха положили много усилия за тази саможертва. Как иначе да убедят обществото, че те са съвсем нормални хора, че наркоманията е страшен проблем, дебнещ и много други нормални хора, и че комуната е един от пътищата за справяне с него, освен да излязат с открито лице и да говорят. Та нали именно по този начин комуните успяха, въпреки трудностите. Иначе колко много Сатовчи още щяха да се появят? (Преди 2 г. жителите на Сатовча отказаха да подслонят първата комуна.)
Рожденият ден събра
на едно място трима братя,
пръснали се по трите комуни
Борислав и Марио са близнаци на по 18 г., Росен е по-голям. Боби от 3 месеца и половина е в "Герман", а наркоманският му стаж е няколко години. На медийната суетня и очаквания концерт на открито гледа с прекомерно за възрастта си въздържание. В комуната по принцип няма радио, телевизия и вестници - "за да не ти вкарват вредни мисли в главата".
Двама млади рапъри от "Агресиа" запяват на открито срещу дрогата, БНТ излъчва директно в ефир. Тошо, момче от Сливен с 4 месеца "служба" в комуната и на вид техен набор, не се впечатлява особено от изпълнението - предпочита черна музика. Гвоздеят на програмата обаче е Лили Иванова.
"Знам, че е некаква певица", казва Борислав, за когото, както и за повечето от връстниците му едва ли примата на родната ни естрада е любимка.
Лили нагазва калта
с високи токчета,
кожен панталон и голям кръст на колана и запява "Когато си на дъното, когато си най-тъжен, най-злочест". Момчетата се скупчват около нея, усмихват й се вежливо, а помежду им прескачат иронични погледи. По-живият ритъм на "Ти идваше с вятъра на нежността" ги окуражава и те започват леко да се поклащат и да ръкопляскат.
Спира токът и прекъсва песента по средата. Излъчването по телевизията обаче е вече приключило и гафът не е толкова голям. "Няма телевизия - и вече може да няма ток!", сърди се Лили на Драго Драганов от "Чай", който стои с палтото й в ръка далеч по-притеснен от нея.
Докато тече "Чай" и цялата медийна суетня, някои си вършат работата. Най-големият от тримата братя готви боб в един казан зад спалното помещение. Друг реже на ситно зеленчуци, трети храни кокошките.
Момчетата разрязват тортата. Пръсват се из сградата. Някои са се скрили в стаите си.
Макар и с все по-цивилизован вид, обзавеждането в спалните с по 4-5 легла си остава спартанско. В сградата подът е само от цимент, отоплението идва от печки на дърва. Но пък има нормални тоалетни и душове с бойлер, перална машина. Има дори и стая за фитнес.
Малко след 13 ч. бившите комунари се сбогуват със своите приятели, които остават. Качват се на колите си, които ще ги върнат при семействата им. Тримата братя поемат по 3-те си пътя. Момчетата от "Герман" и "Делян" се връщат в "родните" си комуни с усещането, че са част от нещо по-голямо. А белмекенци отново се отдават на лечебната самота.
Всички те празнуваха втория рожден ден на "Белмекен" не заради себе си, а заради другите.
|