|
Помощници на Станислав са Симо и Олег - момчета на по 24 г, които са близо от година в комуната. Симо й е на нещо като комендант, а Олег - нещо като психолог.
"Комендантът":
"Отговарям за реда и чистотата в комуната. Не знам колко ще остана тук, не мога да кажа и дали окончателно съм се откъснал от дрогата - това е много сложен въпрос. Но откакто съм тук, съм друг човек. По принцип срокът, след който може да се считаш, че си се "откачил", е 15 месеца.
Като дойдат нови тук, първите 2 месеца те не са те. Някои не успяват и бягат.
За да ги приемем, трябва да са като "студена пуйка" - чисти от поне 1-2 седмици. Имало е обаче и случаи тук да си карат абстиненцията.
Няма свиждания и писма - само по 1 писмо на месец или колет. Те се отварят в офиса на Владо Качаклиев, проверяват се за дрога, четат се.
Преди да приемем някого, трябва да си е оправил зъбите. Когато се наложи, ходим на лекар и зъболекар в София. За спешни случаи викаме медици от Велинград."
"Психологът":
"Учил съм 2 г. в българо-датски колеж. Но като изляза, няма да се върна да продължа - не искам нещо да ми напомня за преди. Родителите ми имат неголям бизнес, мога да започна работа при тях.
Тук се свиква за 2-3 месеца. Не зная колко още ще остана. Няма период - година и три месеца или повече, след който да се считаш за напълно откачил се от дрогата. Мисля, че ще усетя кога съм готов. Но няма да е честно да се излекувам сам и да си тръгна, без да помогна. Ако няма кой и ако г-н Качаклиев каже, ще отида и в друга комуна да помогна.
Отговарям за общуването между момчетата, опитвам се да разбера всяко от тях. Имам много приятели тук - особено тези, с които съм в една стая. Повечето се сприятеляват, няма някой, който да е останал самичък."
|