За половината българи заплата от 400 лв. би била върхът на материалното им положение. Това сочи проучването на Социалдемократическия институт и Фондация "Фридрих Еберт" "Социалната стратификация на българското общество - 2002 г.", представено от Андрей Бунджулов, Андрей Райчев и Кольо Колев вчера. Според социолозите ужасяващо е, че 60% от сънародниците ни си представят, че могат да работят и за под 200 лв. на месец.

Изводът на Райчев е, че обществото ни вече е класово разделено и хората имат съзнанието в коя класа са. Разслоението не е само в живота и заплатите, а и в претенциите, които хората от различните класи предявяват. Представителят на долната класа, например, не само че получава по-малко пари, но и вече се е примирил, че трябва да получава по-малко.

Според проучването



40% са бедните, 25% - оцеляващите, 25% - удържащите, 10,8% - успяващите



Като под успяващи в случая не се имат пред вид богатите, а хората, които живеят нормално. В сравнение с 1999 г. делът на живеещите на дъното е намалял от 30 на 22%, но се е увеличило разстоянието между различните слоеве. Интересното е, че нагоре вървят висшистите и безработицата сред тях намалява. Хората с висше образование искат и по-високо заплащане на труда си, докато при нискообразованите претенцията спада.

Не е спряло обедняването на българите, а декласирането. Хората са се спрели в една прослойка и се опитват да се справят в нейните рамки, обясни Райчев.

Кольо Колев заяви, че броят на хората, които се вписват в новите икономически реалности, се е увеличил два пъти, но и бедните са станали по-бедни. 47% от българите вече купуват дрехи втора употреба, докато през 1999 г. те са били 25%.

66% от децата с развалени зъби пък не могат да си позволят да отидат на стоматолог. 98% от бедните деца не са ходили на море през последните 2 г., а 77% от тях никога не са виждали море. Според Колев притеснителното е, че има тенденция за генерационно възпроизводство на тази структура и ако тя се запази,



дори да влезем в ЕС, ние ще сме негово гето



Защото образовани и конкурентно способни ще са само 20% от българите. Само революционна промяна може според него да пресече тази тенденция, но засега той не вижда такива индикации.

Андрей Райчев твърди, че революцията означава организационен план, а на този етап има само индивидуални планове за оцеляване. Той смята, че битката за минаването в по-висока класа ще се води в две посоки - чрез полагане на усилия за спасяване на собствеността и чрез инвестиране в образованието на децата. 80% от хората с основно образование искат децата им да завършат висше, заяви социологът. Според него тенденцията е в бъдеще българите да загубват собствеността си, но пък ще придобиват нов тип собственост чрез дългосрочна продажба на труда си. Стоки на лизинг сега купуват едва 10% от населението, но той смята, че цифрата ще расте.

Има няколко буфера, които облекчават положението на българите. Единият е "бурканната икономика". Приблизително 325,3 млн. са били домашно приготвените консерви през 2002 г. Освен това почти половината българи вече са преминали на отопление с дърва. Хората вече не дават пари за облекло и здраве. Работят в черната икономика, но това не значи, че печелят, а че не дават пари за данъци и осигуряване.

Изследването показва още, че около 600 000 души получават известна помощ от близки и роднини в чужбина, а други 300 000 са изцяло на такава издръжка. Т.е в страната влизат около 800 млн. лв. отвън и отиват в потреблението. Това според Райчев е една от причините ние да не сме в положението на Гана.

Бунджулов рече, че вече е започнала политическата идентификация и 45% от бедните и оцеляващите се определят като база на левицата. Колев смята, че бедните у нас са силно радикализирани и засега няма политическа сила, която да ги поведе. Това дава възможност за поява на радикално-популистки организации, които да вземат гласовете на огромния процент негласуващи. Друг въпрос е, че тези хора отново ще останат излъгани, убеден е социологът.