Когато Пламен Орешарски предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС, беше сигурно, че управлението е поето от хора, които не са съвсем с ума си. Когато парламентът одобри кандидатурата и софийският площад се изпълни, изглеждаше, че предсрочните избори са въпрос на дни. Скоро обаче кабинетът ще чукне година. БСП и ДПС си карат мандата и нищо не предполага да престанат. Много българи са убедени в неизбежността на предсрочните избори, което не значи, че ще се случат.

В нестабилна политическа ситуация дългосрочни прогнози не могат да се правят, средносрочните също са рисковани. Към момента обаче може да се каже, че няма фактор, който да събори управлението. Трезвият безпристрастен анализ не очертава непременно предсрочен вот на хоризонта. Нещо се мержелее, но не е сигурно какво. Падане на правителство не означава автоматично избори. Може да имаме нов премиер или друга управленска конфигурация в същия парламент.

Оцеляването на една власт зависи от множество фактори. Повечето към момента са благоприятни за настоящата. Нека ги разгледаме.



Протестът



Той отслабна значително. На практика вече няма площаден натиск. Не съм сигурен доколко опитите да бъде съживен са продуктивни. Номинацията на Делян Пеевски за евродепутат е омерзителна, но тя си е вътрешна работа на ДПС - адресирана е до турските избиратели. Твърде вероятно е протестът да ги сплоти и той да се окаже контрапродуктивен.

Още две неща трябва да бъдат казани по отношение на протеста. Първото е, че сега и занапред правителствата, не само българските, ще съществуват в среда на граждански вълнения. Те автоматично ще си създават управленски имунитет, т.е. ще работят без исканията за оставка да им правят впечатление. Второто е, че от 13 кабинета в най-новата ни история два са падали след площаден натиск - вторият на Луканов и Виденовият. И при двата ситуацията бе революционна, несравнима с днешната. Борисов също даде оставка след демонстрации, но много по-важен фактор бе раздялата му със Симеон Дянков и настъпилият разрив с близкия до ГЕРБ олигархичен кръг. Ако нещо събори 14-ия кабинет, няма да е протест.



Външни фактори



България е държава с практически ограничен суверенитет. Живеем в къщата на ЕС, домоуправителят в Брюксел често ни назидава. Наскоро бе отправена заплаха за спиране на фондовете, впоследствие отхвърлена. Второ блокиране на европейското финансиране при управление на БСП и ДПС би било звучен шамар, но първото не доведе до падане на кабинета и предсрочни избори. Доведе до загуба на редовните.

Към момента не изглежда Москва и Вашингтон да са сериозно раздразнени от София. Руските проекти вървят, реакторът в Козлодуй ще е американски, външният министър Кристиан Вигенин говори за нови американски самолети. България се солидаризира с европейската позиция по отношение на Крим, щатски кораби наминават към Варна, но пък депутатът от БСП Николай Малинов приветства победата на православието и славянството в "Третата кримска война". Малка България гледа да е добре с всички.



Институционални конфигурации



В парламента ситуацията е сложна. Мнозинството на БСП и ДПС е на ръба, разчита на "Атака". Не се знае докога. Николай Бареков също има депутати. ГЕРБ са нефелни. Ако БСП е единна и съюзът с ДПС остане нерушим, няма причина за саморазтурване на парламента. Коалицията винаги ще намери приятелски настроени депутати. Институционален огън се очаква единствено от президента Плевнелиев. Заради ограничените му правомощия обаче и поради факта, че той е външна за БСП и ДПС фигура, огънят може да е единствено бенгалски.

Но да се върнем към взаимоотношенията в БСП и целостта на съюза с ДПС. Там е разковничето - ако кабинетът падне или се отиде на предсрочен вот, това ще е заради вътрешни проблеми при управляващите.



Стабилност на коалицията



Лютви Местан пи кафе с Бойко Борисов, направиха си взаимно метани. Значи ли, че ДПС вдига предупредителен картон на БСП? Да, значи, но колкото да демонстрира кой държи картоните. Няма изгледи за разваляне на достлука. На практика след появата на Барековите депутати (трима, вероятно и още) ДПС засилва присъствието си в Народното събрание. Към момента интересът на Местан (Доган) е да запази парламента, коалицията с БСП и да разшири влиянието си в нея. Няма план "предсрочни избори".

Хипотезите за бъдещето, в т.ч. единството на депутатите социалисти, зависят от европейските избори. Сергей Станишев заяви, че няма да става евродепутат (оглавявайки червената листа), с което засили предположенията, че мечтае да е български комисар. Колкото повече го иска, толкова повече ДПС ще настоява за нещо насреща. Но има и друго - няма изгледи за провал на БСП на евровота. На първите европейски избори гласуваха 28% от българите, на вторите - 37%. При сблъсък на твърдите електорати много мандати ще вземе ДПС, немалко и БСП (АБВ ще отнеме проценти, но едва ли значителни). Вариантът, при който те се провалят, а в столетната партия настъпват турбулентни процеси и се отива на избори, е малко вероятен. Властта има и още неизползвани джокери - смяна на министри, популистки заигравания (премахването на плоския данък е евъргрийн), чрез които може да се презарежда и да успива обществените критики. Ако падне предсрочно, то ще е заради огромни проблеми вътре в нея. Такива в момента няма.