Министерството на образованието разработва стандартизирани тестове, които да показват степента на владеене на български език. Идеята е при полагането на изпитите да се получава международно признат сертификат, който ще отговаря на нивата на компетентност според Европейската езикова рамка, съобщи министърът на образованието Анелия Клисарова. Българските изпити ще са по подобие на международните стандартизирани тестове по английски и немски език например. С тях се кандидатства за университетите в съответните държави, които за разлика от родните вузове не организират специални изпити.

"Ние нямаме такива тестове, което е много неправилно. Българският е сред основните езици на Европейския съюз и трябва да се признава. Това, което искаме да направим, е да можеш, ако си учил български език във Виена, да се явиш на изпит и да ти признаят знанията", обясни Клисарова по време на годишната среща на Асоциацията на българските училища в чужбина в австрийската столица.

Изпитите може да се полагат в специални центрове или в катедрите по славинистика на университетите, в които се изучава български език. Подобна идея означава, че ще има държавна ангажираност, регулираност и контрол, подчерта Клисарова пред "Сега". Тя не се ангажира с конкретен срок, но обясни, че по тестовете вече се работи и "може да стане скоро". Част от процедурата по въвеждането им включва и признаване от европейските институции, посочи просветният министър.

На срещата учителите поискаха от държавата българският език да бъде признат за втори матуритетен предмет в останалите европейски държави. В момента подобна възможност има само в Ирландия и Белгия. Обсъжда се и възможност учениците от неделните училища да могат да държат матура в България през май и още на същата година да кандидатстват в български висши училища. В момента матури в чужбина държат единствено възпитаниците на държавните училища в Братислава и Прага, където учениците завършват с двойна диплома. Според сега действащото постановление възпитаниците на неделните училища получават само удостоверение за завършен клас, което ги освобождава от приравнителни изпити по български език и литература, история и география на България.

ПРЕПЯТСТВИЯ

Както и у нас, българчетата в чужбина се оплакват от качеството на учебниците, стана ясно на срещата. Те са написани на такова високо академично ниво, че дори ние като филолози понякога не можем да разберем какво са искали да кажат авторите, обясни Снежина Мечева, ръководител на училището към посолството в Лондон. Ирина Ботева-Владикова от българското училище "Св.св. Кирил и Методий" във Виена препоръча в учебниците да има повече упражнения, с които децата да усвояват езика. Част от децата, посещаващи неделните училища, вкъщи или в учебните заведения не говорят на български и затова за тях е много трудно да ползват нашите учебници, потвърди и министър Клисарова. В момента българските неделни училища по света са 179 и в тях се обучават 24 851 деца.