Научих, че е имало злоупотреба с моите лични данни? Какво мога да предприема? Задължително ли е да се жаля в Комисията за защита на личните данни? Не мога ли да сезирам директно съда?

Ч. В., София



Лице, чиито данни се събират или обработват, има право по всяко време да поиска от администратора да заличи, коригира или блокира негови лични данни, с които не се работи по изискванията на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Администратор на лични данни е всяка фирма, всяко ведомство, МВР, ЦИК, може са партиите, фондациите, мобилните оператори, дружествата за т.нар. комунални услуги - ток, вода, парно.

Във всеки момент човек може да се натъкне на проблем с неговите лични данни, включително и на злоупотреби. Скорошната история със списъците на лица, подписали се в задължително изискуемата по закон подписка в полза на инициативни комитети и политически партии е само един пример как лице, чиито данни са обработвани абсолютно незаконно, може да разбере за това.

В ЗЗЛД има специална глава 7 "Обжалване на действия на администратора на лични данни". Според чл.28 от закона, ако някой прецени или реши, че има нарушаване на правата му по отношение на личните данни, може да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Комисията пък се произнася в 30-дневен срок от сезирането с решение, като може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Комисията е длъжна да изпрати решението си и на лицето, което се жалва. Иначе ЗЗЛД предвижда и тежки имуществени санкции за незаконно обработване или предоставяне на данни на други лица. Те достигат дори до 100 000 лв, които се налагат от комисията на съответния злоупотребил - било то физическо лице, ведомство или търговско дружество.

Жалбата може да бъде подадена на хартиен носител и трябва да има задължително имена, адрес за връзка, да е подписана. Може да бъде подадена и по електронен път чрез сайта на комисията. На него изрично е записано, че ако се избере този подход, жалбата трябва да е задължително подписана с електронен подпис и пак да има имена, адрес, телефон, електронен адрес."В противен случай, вашата жалба ще бъде взета за сведение и няма да бъде разглеждана по предвидената в Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация процедура", пише на сайта на комисията.

При нарушаване на правата му по Закона за защита на личните данни всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора и директно по съдебен ред пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд. Това става по общите правила за подсъдност. Законът дава право на съответния човек дори да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора. Това означава, че може да се сезира и съда, без да се пише жалба преди това до КЗЛД. Нещо повече.

Необходимо е да се знае, че физическото лице не може да сезира съда, ако има висящо производство пред комисията за същото нарушение. Същото се отнася и ако нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. Така че е добре още в началото да се прецени добре дали да се сезира комисията, или да се отива директно на съд. Ако се прецени, че има и престъпление, кражба на ЕГН, фалшиви подписи, може да сезира и прокуратурата. Това става с подаване на сигнал или жалба до съответното подразделение на държавното обвинение, отговарящо за съответното населено място. За да се задвижи прокуратурата, също сигналът или жалбата трябва да имат трите имена и адрес за кореспонденция.