Като заваляха избори, та цяла петилетка. Това е една от основните характеристики на политическата ситуация у нас. Миналата година бяха парламентарни, сега са европейските, догодина местни, на следващата година президентски... Не е изключено тази година да има и предсрочни за Народно събрание.

Отдавна беше ясно, че ни предстоят няколко поредни изборни години и този факт ще е определящ за поведението на българските партийци.



Изборите винаги са били много повече от регулярна процедура,



с която по демократичен начин едни формации сдават властта, а други я вземат. Но при всички случаи изборите в България винаги са повод за взрив от популизъм и патриотарство, заразителни за голяма част от народа, докарана до дъното на възможностите си за оцеляване от тези същите политици, които периодично се чудят как да го приласкаят. В годината с вот правителствата у нас реално не правят нищо друго, освен да ухажват електората. Истинската работа почти винаги е свързана със загуба на обществено доверие и затова тя често се отбягва, особено в година на вот.

Това правило важи с особена сила за настоящото правителство на Пламен Орешарски, подкрепено от БСП и ДПС. Още в изборния ден стана ясно, че то ще има много крехка подкрепа и ще управлява без собствено мнозинство. Вместо да разчетат този факт като липса на достатъчно доверие, вместо да се опитат да повишат своя рейтинг, двете партии още в първите дни сътвориха куп гафове. Срещу правителството избухнаха протести, а управляващите се опитаха да укротят напрежението с някакви социални мерки - раздаване по десетина лева отгоре на майки с малки деца и бонуси за пенсионери. Управляващата коалиция парадира със социалната си загриженост, което не е много трудно да се прави на думи, след като си тръгна поразяващата уста "Дянков". Сапуненият сериал с административното сваляне на цената на тока вече съперничи на много култови латиноамерикански и турски творби от същия жанр. Войната срещу веригите хипермаркети и банките се води още по-шумно чрез крайно съмнителни промени в законодателството, които ще бъдат отменени наесен. Целта е само една - да закрепят положението до изборите, а народът да вярва, че Станишев, Местан и Орешарски денонощно мислят как да направят да се живее още по-добре.



Правителството и мнозинството отдавна са фалирали откъм обществено доверие



- според последното проучване едва 13% от допитаните разчитат на по-добро бъдеще, песимистите растат. Когато дойдоха преди година на власт, не разполагаха с особено доверие. И малкото, което имаха, бързо го пропиляха и няма как да го възстановят, освен ако минималната заплата не стане 1000 лв. например. Бидейки заложник на партийното бъдеще на БСП и ДПС и на съответните клики, които го докараха на власт, правителството на Орешарски има една-единствена задача от година насам - да умре трудно. Което означава никакви тежки и непопулярни, но необходими реформи в някои чувствителни сфери. Избирайки тази тактика, хич не му беше до украинска криза и вземане на ясна позиция в предизборна обстановка.

Всъщност, където трябва да се декларира евроатлантическата непоколебимост на управляващите, се декларира. Т.е. по тази линия никой не ги закача.

Ако правителството на Орешарски продължи да управлява, това няма да е добре за никого, дори за неговите поддръжници. Защото това ще означава липса на каквото и да е било развитие в положителна посока. Подобно развитие изисква дългосрочни мерки, част от които първоначално носят негативи на онзи, който ги предприема. Те няма как да се очакват от едно правителство с крехко обществено доверие, което всяка година ще минава през междинната контрола на изборите.

Партиите в мнозинството също са наясно, че участието във властта не им носи кой знае какви рейтингови дивиденти. И именно затова като наближат избори,



се чудят как да се дистанцират от собственото си правителство



Само по този начин могат да бъдат разбрани думите на Сергей Станишев, казани преди дни в Кърджали, че БСП отнася негативи заради партньорството си с ДПС, но прави всичко в името на страната. Тежки негативи може и да има, но със сигурност позитивите са повече, ако не за БСП, то за нейното ръководство и лично за нейния лидер. Риториката "анти-ДПС" не е продуктивна, защото тя само и единствено втвърдява електората на партията. Но когато подобна риторика звучи от устата на Станишев, който управлява с ДПС вече втори мандат, като първия път беше дори премиер, освен непродуктивно това е и грозно.

Както е известно обаче българските политици никога не са се вълнували особено от естетически категории. Единственото, което има значение за тях, са резултатите от изборите и възможностите, които се отварят, ако тези резултати са добри. И количеството вотове, с което ни предстои да се сблъскаме през следващите няколко години, определено ще бъде трудно за понасяне.