|
| Димитри Иванов |
"Чуй, чуй... Listen, listen... Ш-ш-ш-ш-ш!" - нашепва женски хор и Пери Комо запява Gringo's Guitar, най-късата и най-лиричната каубойска песен.
В Латинска Америка гринго значи чужденец, както в Япония чужденецът е гай-джин. В една stampede подплашеното стадо прегазило гринго. Но понякога в тиха звездна нощ можело да чуеш как гринго пеел с китарата си за мексиканското момиче, с което искали да оженят...
В България имаме народни песни за овчари, в двете Америки за говедари. Но каубой не е обидна дума като говедар, а "Грасиас пор ла гаучада" е похвала - благодаря ти, че постъпи мъжки като гаучо.
И бразилската мелодия Orfeu Negro е за обичта в народната душа, както и латиноамериканската песен Negro, Negrito. "Негър" не оскърбява слуха дори когато навява скръб, обясни писателят нобелист Леополд Сенгор, който измисли думата la Negritude. Сенгор е сенегалски негър.
В "Отнесени от вихъра" Рет и Скарлет пеят My Old Kentucky Homе, "Моят стар дом в Кентъки". Песента е от ХIХ век и е на Stephen Foster, бащата на северноамериканската музика. В България през 30-те години на 20-и век тийнейджърите пееха "Сузана, дай ми револверите, че шерифо мe следи." Те бяха доловили настроението и си бяха превели посвоему Oh, Susanna, do not cry for me, I come from Alabama, with my banjo on my knee, I'm going to Louisiana, my true love for to see. Сега в САЩ има скъп паметник на Стивън Фостър, макар че през 1864 г., когато той умрял 38-годишен в един мизерен хотел в Манхатън, в портмонето му намерили само 38 цента.
Освен "О, Сузана" той написал 200 песни, които в САЩ се пеят до ден-днешен. Конгресмените гласували "Моят стар дом в Кентъки" да стане официалната песен на щата, но махнали от нея думите darky and darkies, черньо и чернилки. В песента "черньото" е продаден на плантатор в далечния Юг да сече захарна тръстика, докато умре и плаче за стария дом в Кентъки - колибата, където са децата и семейството му. Стивън Фостър написал "Моят стар дом в Кентъки", когато прочел романа "Чичо Томовата колиба" от Хариет Бичър Стоу. Подобни истории разказват и песните Way down upon the Swanee River и Ol' Man River на Пол Робсън.
Англичани, холандци и американци търгували с черни роби. Гузната историческа съвест днес избива в лицемерна политкоректност. Но лицемерието не вирее в песните и книгите.
От всички книги най-популярни били романите. От романите - криминалните. От криминалните - романите на Агата Кристи. От романите на Агата Кристи - романът Ten Little Niggers с тираж над 100 милиона; по него са направени филми, театрални пиеси, даже има и видеоигра.
"10 малки негърчета" - Ten Little Niggers, е издадена в Англия през 1939 г. и е сред седемте бестселъри на всички времена. Всички класации на грингосите са измишльотина. В тях са включени несравними помежду си книги като Библията, Коранът и Червената книжка на Мао. Също "Отнесени от вихъра", "Дон Кихот" и "Тримата мускетари". Също "Приключенията на Пинокио", "Малкият принц" и "Хари Потър и философският камък". Също "Алиса в страната на чудесата", "Властелинът на пръстените" и "Приключенска история" на Райдър Хагард.
В класацията липсва "1001 нощ". Може би съставителите на глупави класации и те като мен не знаят дали чудните приказки на Шехеразада са арабски, персийски или индийски, или са се родили още по на Изток и по стария Път на коприната пътували заедно с керванджиите, които си ги разказвали нощем край огъня. Зная само, че Мохамед ги забранил, но да не обиждам Мохамед, след като съм бил обидил негрите, полунегрите, квартероните и Барак Обама, чиито онзиденшни шегички щяха да ме разплачат. Защо не му кажат да не се шегува, като не може?
Защо на графомана ти е неудобно да му кажеш да не пише, като не може. Защо на Тодор Живков не му казаха да не казва социализъма и комунизъма?
Роналд Рейгън умееше да се шегува. Борис Елцин не умееше; веднаж пред камерите той пощипна секретарката си по гърба, тя каза "Ой!" и не беше смешно. Хрушчов, преди да подари Крим на Украйна, беше в Щатите; там каза, че танцът кан-кан не е красив, надупи се и каза "Красиво ли е?". Разбира се, че задникът на Хрушчов не е красив. Хората се смееха на него, не на шегата му. Хуморът е сериозен въпрос пред нас, както каза германска младежка активистка в Източна Германия, подслушвана впоследствие от САЩ. Тя сега отчита, че и положението в Украйна е сериозен въпрос.
По украинския въпрос аз в тази писаница ще си спестя думите; аз казах какво ще стане, преди то да беше станало, дори номерирах от едно до седем етапите, по които е планирано да стане. Който прочел, прочел.
Японците ми викаха гай-джин и ми подариха "кинчаку" и "юката" от плътна, тежка коприна. Не се обидих, бях прочел романа на Джеймс Клавел "Гай-джин".
Доли Партън се пошегува с мен. Не беше истинската Доли Партън, а сервитьорка в Acorn Ohio, местната Доли Партън. Те там си имаха местен Елвис и т.н. Например Полин Пиринска, на Георги майка му, е била бруклинската Шърли Темпъл.
Не знам колко Доли Партън на Acorn Ohio можеше да пее, но по външност тя беше досущ Доли Партън с изпъкналия "балкон". Когато ми поднесе грамаден стейк, "балконът" й легна на рамото ми, но аз знаех, че body contact е сервитьорска стратегия.
Не съм веган. Но като видя много месо пред себе си, отяжда ми се. Расъл съм във военни купонни години, когато беше грехота да изхвърляме храна на боклука. Стейкът бил един паунд, каза "Доли Партън". В Ларедо стейковете били два паунда. Да, тя е сервирала и в Ларедо. Защо питам за Ларедо? И там било като в Ейкърн Охайо. All fucked up. В Ейкърн правели много скоростни кутии за автомобили, но сега по-малко; баща й бил на социални помощи. Вярно ли е, че съм бил военен дописник? Сигурно обичам войните. Не, не ги обичам. All wars are fucked up.
Пешкин момиче беше местната Доли Партън. Поднесе ми лемън пай пак с body contact, каза да не ходя в Ларедо. Там било fucked up.
- Искате ли заедно да не ходим в Ларедо?
Аз нямах път към Ларедо и нямах роман с местната Доли Партън.
Да не забравя да разкажа какво станало с романа на Агата Кристи Ten Little Niggers, дето имал 100-милионен тираж. Редактирали го политкоректно. Ten Little Niggers станали "Десетте индийчета". Последвали войни. Англичаните, които владеели сегашните Индия, Пакистан, Бангладеш и Бирма, се провалили в Афганистан. Хем англичаните завързвали бунтовниците към дулата на оръдия, изстрел и край. Било хуманно като гилотината на Великата френска революция. Било по-хуманно от турските джелати, дето през робството, пардон, през присъствието, показвали майсторлъка да те побият на кол постепенно, че да си още жив, когато заостреният връх на кола ти излезе до главата близо до ключицата. По-хуманно и от разпъването на кръст на Спасителя, когото римски войник пробол с копието си да не гледа мъките му.
Какво, какво да направят издателите, след като и "Десет малки индийчета" не било вече достатъчно политкоректно заглавие за романа Ten Little Niggers? Хитри били английските издатели, сетили се. Действието на романа се развива на Негърския остров, където гостуват десет важни персони. Там има десет абаносови статуетки на негърчета. Сутринта на закуска статуетките се оказали девет и през деня един от гостите станал жертва на нещастен случай. На другата сутрин още едно негърче липсвало, осем статуетки; втори нещастен случай. И така, докато не останал нито един.
Агата Кристи взела заглавието на своя роман от приспивната песенчица "Имало десет малки негърчета, едното пило нещо и не се събудило, второто се удавило, третото..." Не мога да си спомня цялата Nursery Rhyme, Баба Меца ли го беше изяла, какво беше станало, но накрая се казваше, че не останало нито едно, And there was none. Това заглавие на романа издателите одобрили като по-политкоректно от Ten Little Niggers и Ten Little Indians.
Агата Кристи действително пътувала с "Ориент експрес" през "тъмните" Балкани, преди да напише "Убийство в Ориент експрес". После се оплакала от дървеници в спалното купе. После мистериозно изчезнала за десет дни. "Ню Йорк таймс" писал, че сър Артър Конан Дойл, авторът на романите за Шерлок Холмс, занесъл една нейна ръкавица на спиритически сеанс с надежда да я открият. Когато се появила, тя не помнела къде е била и какво е правела десетте дни, през които я търсели.
Една вечер в писателското кафене на улица "Ангел Кънчев" Йордан Вълчев разказа, че тя била с него. Той го каза, когато се преместихме на неговата маса от масата на Найден Вълчев, който оглавяваше Съюза на преводачите в България. Найден Вълчев каза, че за песента "Една българска роза" не му платили, а за "Нас червеното знаме роди ни, ние сме на всеки километър" му платили само 14 лева. Ние му вярвахме, понеже той черпеше. Но като се преместихме от масата на Найден Вълчев на масата на Йордан Вълчев, ние на него повече му повярвахме, че е бил с Агата Кристи през десетте дни, които й се губят.
Вярвахме повече на Йордан, отколкото на Найден, защото Йордан бе написал колко превъзходно точен е древният календар на старите българи, защото той се сражавал като запасен офицер в Унгария, защото - макар че имал Орден за храброст II степен - го натирили за две години (1947-1949 г.) в лагера "Куциян" като царски офицер.
Туй то. Няма значение кой какво казва, а кой го казва. Да ти вярват е най-големият капитал.
Повярват ли ти напълно, ставаш скучен, предупредил Съмърсет Моъм.
DI copyright
