|
| Георги Ганев |
- Д-р,. Ганев, обикновените хора не усещат подобрение в бита и по джоба си, но каква е вашата диагноза като макроикономист - как се развива България?
- Нещо генерално не е наред. Тази година е добра за Европа, смята се, че е най-позитивно изглеждащата от края на кризата. Обаче България очевидно не успява да се възползва от това. Да видим какво казват данните. Износът от началото на годината е слаб. По неясно какви причини спада износът за страни извън ЕС. Експортът за ЕС се държи, но при тази добра конюнктура в Европа би трябвало да расте с трицифрени темпове. А това не се случва. И бюджетът не е в блестяща форма. Данните за приходите за първите два месеца са такива, че през всеки от останалите десет трябва да идват по 200 милиона лева повече в сравнение със събраното през миналата година, за да се изпълнят заложените постъпления - 2 млрд. лева повече от 2013 г. Това обаче става все по-малко вероятно.
Към това се наслагва дефлацията. Някой може да даде оптимистично тълкуване - че расте производителността, състезанието се засилва и всички инвестиции и оптимизации, които направи бизнесът през кризата, вече дават плодове. За жалост истината е съвсем друга. Има фундаментална слабост в доходите и в търсенето, което натиска надолу цените и принуждава фирмите да работят с все по-малки печалби. Вижте и какво става на трудовия пазар. След толкова години непрекъснатото увеличение на безработните и намаляването на броя на заетите и при сегашната добра конюнктура би трябвало най-сетне да сме ударили дъното и да се оттласкваме бързо от него. Нищо подобно не се наблюдава.
- Инвестициите също добавят лоши щрихи.
- Да, и тук нещата не изглеждат добре за началото на годината. Всъщност в последните 8-9 месеца трендът е очевиден - надолу. Не говоря за онези 8 милиарда евро годишно в лудешките фази на имотния бум, но България може и трябва да привлича 2-3 милиарда евро годишно - предимно в производства, ориентирани към износ. Но няма как да ги привлече с рефрена "Чужденците са колонизатори". На всички мои срещи и чуждестранни, и български инвеститори се оплакват от изключителната неприветливост, от враждебност на средата. "За всичко са ни виновни чужденците" - го започна предходното правителство, но сегашното управление засили тази риторика. Случаят с ЕРП-тата е емблематичен - в енергетиката е катастрофа, някой трябва да е виновен. И ЕРП-тата като частен и чуждестранен бизнес са нарочени, макар всеки мислещ човек да е наясно, че късото съединение в българската електроенергетика не е заради ЕРП-тата.
Същото е отношението и към големите търговски вериги, набеждавани във всякакви грехове и дори престъпни практики. Та те държат само 30-35% от българския пазар, но понеже са чужденци, много е лесно, като не вървят нещата, да ги нападнем. Друг пример - да откриеш завод в България продължава да отнема години. Корупция и на централно, и на местно ниво, бавене, мотаене, разрешителни, оценки, формалности всякакви. Вместо след няколко месеца да започнеш производство, чакаш с години издаване на поредния документ.
Голяма част от кандидат-инвеститорите идват, привлечени от ниските данъци, но като разпитат и разберат, че бюрокрацията и корупцията са големи, си тръгват. Отиват примерно в Румъния, където всичко става по-лесно. И Румъния неслучайно има 5% икономически растеж. Всъщност с Румъния отдавна трябваше да сме един пазар - не може една река да е толкова голяма пречка. Виждате как телевизиите са обединили двата пазара - почти всички реклами у нас са на румънски. Пакетирани сме за това, но за други неща не сме. Инвеститорът предпочита Румъния, защото там са по-приветливи и не скачат срещу "колонизатори". Това, че ние не растем като Румъния с 5%, е управленски провал. И на предходното, и на сегашното, и на по-предното правителство навярно.
Да не говорим за законодателството. В това отношение съм категоричен - сегашният парламент е драматично вреден. Качеството на законите е отвратително. На депутатските банки са насядали дълбоко некомпетентни хора. Освен това мнозинството е дълбинно неединно. Така с всеки закон се забърква барутна смес от безпринципни компромиси и лобиране. Например в промените в Закона за конкуренцията ясно прозира желанието на неуспяващ да се състезава бизнес да "цака" големите. Той иска него никой да не го закача, а веригите да са подложени на жестоки регулации, а още по-добре - да ги няма. Казват - и чехите регулирали веригите, и французите. Е, всеки има право да върши глупости. Но без значение колко души са въвлечени, глупостта си остава глупост.
Прави впечатление, че голяма част от тези калпави закони са инициатива на парламентаристи, а не на правителството - за търговските вериги, за потребителския кредит, където също се натвориха големи глупости, за енергетиката, за офшорките.
- Но тези закони излязоха на мода още когато премиерът Орешарски ги маркира в програмата на правителството.
- Това е странен случай, когато правителството е изключително слабо политически, а парламентът е по-силното място. Но той самият е с изключително нестабилна конфигурация - орел, рак и щука, които обслужват съвсем конкретни интереси. По тази причина кабинетът би могъл да налага много неща с елементарната заплаха за оставка, но очевидно е на "къс повод" и слуша същата клика, която командва и парламента, и плаши - ако не направите това и това, падате от власт.
Фамозният закон за офшорките е много типичен случай. Беше вкаран с високопарни слова. Юристи, икономисти, данъчни специалисти задавахме въпроси как ще регулират, каква е целта - да е ясна собствеността или просто едни фирми да могат да участват, а други не. Беше ясно, че този закон няма да спре определени схеми. Той бе претупан и само 3 месеца по-късно се видя, че не работи в нито една област. Че скритият собственик си остава скрит. Ето, "Булгартабак" превзема пазара с "Лафка", има вземане-даване с общините, а собственикът е някакво физическо лице в Лихтенщайн. Ясно е, че то е наето и изпълнява каквото му наредят истинските собственици. И какво, че има закон за ограничаване на офшорките?
- И с мултиплексите е същата схема - те са оператори на националния ефир, а дирите на собствениците им се губят в офшорни зони.
- Да не говорим за медиите. За вашия вестник е ясно кой е собственик и откъде са му доходите, но има много медии, за които можем само да се досещаме - освен ако някой не се изпусне да каже "моите медии". Обаче декларациите на този някой са неоткриваеми. А ако някой укрива собственост, това е престъпление.
- Ами може би главният прокурор ще се самосезира?
- Всъщност очаквам преди изборите да излязат други работи. Миналата година главният прокурор взе персонално участие в опорочаването на изборите, когато лично вдигна шум за "фалшивите" бюлетини в Костенец. Ако е било грешка, дано да си е взел поука.
- Може ли да говорим за участие на рекорден брой партии на олигархията в изборите за европарламент?
- Може би за нови клонинги. За мен лично ДПС-БСП е една партия - точно в този ред, защото е ясно къде се взимат решенията и кой командва. И е очевидно, че който командва ДПС-БСП, си е направил и друга партия, тоест един олигархичен кръг тича с 3 партии и току-виж взел половината български седалки в европейския парламент.
- Има ли риск да се продъни бюджетът под натиска за харчене и раздаване плюс недобро събиране на данъците?
- Издънване - не. Корекции - възможно е. Все пак България фискално е в нелоша позиция. Има добър кредит, ако се наложи, бихме намерили финансиране на добра цена.
- Но синдикатите искат вдигане на осигуровките заради пробойни в бюджета на НОИ.
- С което за пореден път бихме утрепали пазара на труда. Най-вероятно ефектът върху бюджета на НОИ ще е отрицателен, защото ще изчезнат още работни места наред с по-масовото укриване на осигуровки.
- Един бивш зам.-министър на финансите (Атанас Кацарчев) наскоро обяви, че е време България да се откаже от данъка върху личните доходи.
- Да, той е направил много интересни сметки. Аз лично обаче се питам дали не е време да пратим подоходния данък при общините. Държавата изцяло да даде този приходоизточник на общините. Отивам и по-далеч - дори да се даде възможност на общините да диференцират ставката. Да видим дали София ще се откаже от плоския данък, дали Пловдив и Варна ще предпочетат по-ниски данъци за по-ниските доходи и по-големи ставки за богатите. Това би било много интересно. Фискалната децентрализация е нещо много важно, а ние сме фатално закъснели.
- И какво ще се случва тази година с икономиката на България?
- Европейското съживяване не се пренесе у нас. Има много висока политическа несигурност, търпимостта към това управление е изключително ниска. Ще се тътрузим и ще гледаме тъжно как Румъния се отдалечава пред нас.
да видим тогава как ще крадат ...
