За много чужденци Италия изглежда сякаш има силна еднородна идентичност. Но езикът й, културата на храната, религията и историята често пречат на външните хора да забележат факта, че много италианци не се идентифицират с италианската държава - и много от тях са толкова разочаровани, че биха искали изцяло да се отделят от нея.

Проучванията на общественото мнение разказват своя собствена история - неофициален референдум във Венето - региона около Венеция - показва 89% гласове "за" отделяне от Италия. Две други проучвания през март отбелязват подкрепа за независимостта на 51 и 54%. Сравнете това с Шотландия, където нито една статистика не е показала мнозинство, което да иска отделяне от Великобритания, и сериозността на това предизвикателство пред Италия става явна. А венецианците не са сами - Ломбардия, Сицилия и Сардиния също имат забележителни движения за автономия.

Въпреки това много обикновени хора в различни части на Италия гледат отвисоко на желанията за независимост на различните региони. "Това са само приказки, приказки, приказки", казва пред "Локал" Масимо, който живее в Рим и работи за телекомуникационна фирма. "Това сме го виждали и преди, особено в трудни времена и особено от страна на венецианците - те явно забравят колко много всъщност им помага останалата част от Италия." Джовани, инженер от Падуа в Северна Италия, е съгласен:



"Това е абсолютна лудост, но в Италия винаги е било така"



Но въпреки че се сблъскват с подобен скептицизъм, желаещите независимост вярват, че исканията им са основателни. В Сардиния, където безработицата е една от най-високите в Италия, хората са толкова разочаровани, че някои от тях се шегуват, че ще поискат да станат част от Швейцария. Неотдавна сицилиански активисти размахваха плакати в подкрепа на съратниците си, които искат независимост за Палермо.

Засега сепаратистите действат мирно, въпреки че събитията във Венеция почти завършиха с насилие преди седмици, когато 24 активисти опитаха да "освободят" площад "Сан Марко" с танк домашна изработка.

Италия е била обединена едва през 1861 г. и идентичностите на различните региони са силни. Сега влошаващата се икономика и огромният публичен дълг, взети заедно със затрудненията да се съставят действащи правителства, подкопават още повече авторитета на държавата. Това даде нов тласък на движенията за независимост, казва Джовани Роверси, който оглавява движението за независимост на Ломбардия.

"Матео Ренци (новият премиер на Италия) е същият като всички други", заявява той. "Той не е бил избран чрез вот и не мисля, че ще постигне много. Смяната на правителството ни прави още по-устремени да продължим напред."

В Ломбардия е планирано гласуване, подобно на това във Венето, макар че все още не е определена дата. "На хората им омръзна държавните пари да се хвърлят на вятъра", казва Роверси. "Главният проблем е, че



Ломбария плаща много повече данъци



от други области, но не получава съответните услуги." Иронично е, но той твърди, че някои от най-твърдите му противници са местните политици. Миналата година 64 регионални съветници са били обвинени в харчене на обществени фондове на стойност 2.14 млн. за всичко - от луксозно вино и хайвер до буркани "Нутела" и залагания. "Някои политици се тревожат за това кой ще плаща за сладоледа им", шегува се той.

Роверси е в края на двадесетте си години, но се връща във времето преди 1861 г. - годината на обединението на Италия, за да даде пример за модела на неговата регионална демокрация. Въпреки това той настоява, че планът е силно фокусиран върху бъдещето. "Италия винаги е била разделена страна", казва той. "Но това, което искаме, е хората да гласуват както преди - за техните градове, за тяхната икономика и политика. Искаме те да могат да гласуват за себе си, а не за неща, които не могат да променят."

Той посочва и съседна Швейцария като вдъхновение, тъй като е страна, която ломбардците чувстват близка. Но за разлика от швейцарците, които наскоро гласуваха на референдум да ограничат масовата имиграция, планът на Ломбардия ще включва цялостно интегриране на многото чужденци там. "Не искаме да налагаме граници на хората, просто има нужда да бъдем организирани по друг начин".

Паоло Лука Бернардини, преподавател по ранномодерна европейска история в Университета в Инсубрия в Комо, който е помогнал в организацията на проучването на общественото мнение във Венето, казва: "Почти навсякъде в Италия има силно желание



часовникът на историята да се върне



във времето преди 1861 г." Той вярва силно, че в следващите четири или пет години "Италия ще прилича много на това, което е била преди обединението".

Основната причина за разпада на страната ще бъде колапсът на раздутата пенсионна система, добавя той. "Почти половината население е пенсионирано. И в следващите четири-пет години, когато пенсиите не се изплащат и когато на четири милиона държавни служители им орежат много заплатите, това ще бъде краят."

Също както Роверси, Бернардини твърди, че италианците от много време са лишени от демокрация. "Това, за което се борим, е да си върнем пълното значение на демокрацията в Италия - та ние вече дори не избираме премиера си. Никой не вярва на това правителство." И добавя, че при лошите изгледи за икономиката "хората са отчаяни".

"Дори днес четох за млад мъж, който се е самоубил от отчаяние. Случили са се около 160 самоубийства за малко повече от година." Бернардини си представя една "Република Венето", която ще разпределя по-добре обществените разходи и ще се справя по-добре с широко разпространената корупция, като държи политиците по-отговорни.

Но други хора не са съгласни с него. Пиетро Пичинети е бизнесмен от Венето и основател на "Комитато пер ил НО" - група, бореща се против разпада на Италия. Като ръководител на компанията "Пордедоне фиера" му се е наложило да уволни стотици свои служители заради кризата, така че разбира недоволството на желаещите независимост от държавата.

Но Пичинети твърди, че фрагментацията "не е правилният път за Италия" и че тя вероятно ще влоши икономиката още повече. "Намесени са много емоции, всички са нещастни и много тревожни. Кризата унищожи социоикономическата структура до голяма степен", казва той. "Но не можем да се върнем 200 години назад. Правилният път е да имаме федерална държава, в която регионите си помагат един на друг. Солидарността е част от културата ни." Той добавя, че една разделена Италия ще влоши и образа на страната в чужбина.

"Живеем в глобален свят и ако искаме да имаме авторитет на международно ниво, трябва да действаме заедно. Хората навън обичат италианския начин на живот, обичат италианските продукти, казваме "направено в Италия", а не "направено във Венето". Всяко разделение е антиисторическо, необичайно и не е добро за икономиката."

Въпреки желанието да се отделят от Рим повечето сепаратисти си представят, че регионите им ще продължат да бъдат част от ЕС. Част от визията за Венето е фискалните му политики да бъдат обект на преговори с Брюксел, казва Бернардини.

Но докато Европейската комисия предупреждава, че сепаратистките държави ще трябва да кандидатстват наново за членство в ЕС, подобни планове не са сигурни. Каквото и да се случи, разочарованието от италианската държава означава, че движенията за независимост ще се проявяват и занапред.