Рядко ще се срещне българин, който да не може и насън да изброи времевите отрязъци в българската история. До преди време се редяха една до друга Първа, Втора и Трета българска държава. Понеже основателно се изтъкваше, че държавата ни е една, а не три отделни, то днес се броят Първо, Второ и Трето българско царство и Първа, Втора и Трета република. Последователността на републиките е според всяка нова републиканска конституция - от 1947, от 1971 и от 1991 г. Ако за времето на царствата употребата на тая периодизация е масова, то за времето на републиките това съвсем не е така, поне аз не съм чул или чел някои да употреби израза "нашата Трета република", примерно.

Ако проблемът с републиките е по-скоро в разгласата на принципа, то понятието "Първо българско царство" е и неточно, освен всичко друго, понеже там съжителстват поне два типа съвършено разнородни държавни образувания, та подслоняването им под една стряха е крайно неправомерно. Нещо не е наред с периодизацията на историята ни и това е видно, битуващата днес периодизация на българската история, понеже е привнесена отвън, никак не подхожда на даденостите. Време е май тя да бъде променена за да отговаря по-точно на същинското развитие на историческия процес.

Трябва, разбира се, да караме поред.

* * *

Очевидна е ярката нееднородност на понятието "Първо българско царство" (или държава, ако някой го предпочита). Вероятно ще трябва да се започне с това, че от общо 337 години (от 681 г. до 1018 г.), които там сега се включват, България със сигурност е същинско международно признато царство едва 91 години (от 927 г. до 1018 г.). Тук няма да е възможно да се занимаваме с недомислици като "цар" Тервел или "цар" Борис-Михаил. Дори да включим и цялото управление на цар Симеон Велики (893-927), пак нищо съществено няма да се промени. Ако преброим в добавка и цялото време, в което властват българските велики господари (кханасюбиги=кхаган (?); вж. Свързани текстове) - от 802 г. (под въпрос) до 864/ 866 г. (с приемането на християнството от княз Борис-Михаил (852-889; 893), то пак остават около век и четвърт, или над една трета от целия времеви отрязък, през които България не е царство (или приравнено нему). Според принципите за изработка на класификации, ако един елемент от някакво множество не може да намери мястото си в нито един клас (тип) от създадената предварителна класификация, то грешката е в класификацията (класификатора), тук никак не е приложим обичаният от мнозина метод, при който не се оставят фактите да развалят хубавата умозрителна конструкция.

За да се избегне натрапващото се несъответствие между привнесената чужбинска периодизация на историята ни и това, което знаем със сигурност от писмените и археологическите извори, времето от 681 г. до 1018 г. най-често се поделя на "Езическа България" ("Плисковска цивилизация"(и "Християнска България" ("Великопреславска цивилизация"), което отново е неправомерно, понеже от края на VII в. и през целия VIII в. България е съвсем различен тип държава в сравнение с времето до налагането на християнството, с което уж трябва да образуват обща "цивилизация".

Макар и во кратце май вече е ясно, ново времево делене на първите 337 години от съществуването на България е нужно, сега ще бъде положено само началото.



* * *



Процесът на създаване на българската държава завършва през пролетта на 681 г., преди точно 1333 години. Понеже изкуственото привързване на историята на Дунавска България към кратката история на Старата Велика България не престава, сега още веднъж, и за последен път, ще посоча основанията това никога да не се прави. (Макар да съм съвсем наясно, че не исторически, а съвсем други са основанията на шумните поддръжници на тая само привидно справедлива идея.)

Дунавска България не е и не може да бъде продължение на Старата Велика България защото двете държавни образувания нямат и един квадратен километър обща земя, дори ако гледаме през пръсти и твърде благосклонно изнасилването на наличните исторически и археологически сведения, и, второ, те имат съвършено несходен народностен състав - Старата Велика България е със силно преобладаване на прабългарския етнически елемент, а в Дунавска България, дори да вземем за пример по-късно време, Аспаруховите и Куберовите прабългари са само неголямо малцинство, ако съдим по наличните археологически данни, основната част от останалото население на страната са славянски племена, чието присъствие на Балканите е отлично освидетелствано археологически след средата на VI в. В добавка - Старата Велика България е една доста хлабава "степна империя", за която е характерно "привързването" към един могъщ владетел, тя е преддържавно образувание. Византийските летописци съвсем не напразно включват уточнението "Стара" пред името на севернопричерноморската "степна империя" на едните ни прадеди. И накрая - съществуващите на Балканите многобройни преддържавни славянски образувания, които византийските летописци назовават "Славинии", имат също толкова право да бъдат предшественици на България, колкото и Старата Велика България, дори повече, защото през 681 г. България се създава, а по-сетне се и разширява значително, предимно върху земите на тези Славинии.

Трябва да е напълно понятно, че тук*, разбира се, е възможно въпросът да бъде единствено поставен, привеждането на що-годе достатъчно доказателства ще оставим за друг път.



* * *



Първото споменаване на България е широко известно (вж. и Свързани текстове), на 9 август 681 г. на 16 заседание на Шестия вселенски събор (7 ноември 680 г.-16 септември 681 г.) презвитер Константин от Апамея изрича добре познатото си слово, в което казва, между другото: ". . . ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година . . . във войната с България". Така тази напоително обсъждана война се разполага след началото на 2186 г. от сътворението на света или между 1 септември 680 г. и 31 август 681 г. по нашето летоброене. Понеже през втората половина на същата година, през пролетта на 681 г. най-вероятно, е подписан мирният договор с Византия, резултат от войната, и защото в словото на презвитер Константин е първото споменаване на България на Долния Дунав като самостоятелна държава е прието началото на България да се отброява през 681 г., макар държавата ни - съюз между Аспарухова България и Славиниите отсам и оттатък Дунав да е съществувал и от по-рано, но не преди средата на 60-те години на VII в. Вярно, Славиниите никак не са единни и при самата война съществува един прабългаро-славянски военен сблъсък (вж. Свързани текстове), но той си остава единствен май и не променя общата картина.

Първият времеви отрязък след 681 г. ще наричаме Съюзна България. Идеята за федеративния характер на най-ранния период от съществуването на България е твърде стара, всъщност (вж. В. Златарски, 1918; П. Петров, 1981 и мн. др.). За разлика от други, често префърцунени модни бездоказателствени исторически хипотези, натъкани върху груба политическа канава, всяко ново сведение, което се появява за ранната ни история потвърждава съюзния (федеративния) характер на България през първия век и четвърт от нейното съществуване.

Създаването на славянски племенни съюзи с ярки държавнотворчески възможности се обуславя преди всичко от завоюването на Балканския полуостров почти изцяло - Византия успява да държи само някои крайбрежни ивици земя и някои по-силни крепости по бреговете на Черно, Мраморно, Бяло и Синьо море (подробно R. J. Lilie, 1977). През 675 г. византийците пленяват и убиват могъщия княз Пребънд (първата половина на 70-години на VII в.). Князът на ринхините няколко години е начело на силен съюз от славянски племена в днешна Южна Македония, по-сетне ще наричаме тоя кратковременен съюз Солунска Славиния (за съюза, който нарекохме Дунавска Славиния вж. Свързани текстове). Разярени от смъртта на Пребънд струмците, драговитити, и, разбира се, ринхините водят продължителна война срещу Византия. През 679 г. славяните са разбити в теснините на Средна Струма, те търпят поражение и другаде. Изглежда, че придвижването на Аспаруховите прабългари на юг и пристигането на Куберовите прабългари в Керамисийското поле е отзвук на молбата на славянските племена от Солунската Славиния за военна помощ, всъщност бойното единство на славяни и прабългари има много стара история. За нас тук ще е важно, че федеративния характер на България през първия период от съществуването й не се установява случайно, изглежда в Онгъла Аспарух, от своя страна, влиза в съюз с придунавските славянски племена. Така поставен въпросът за образуването на българската държава на Долния Дунав има съвсем друго звучене.

Впрочем едно свидетелство е особено показателно. В самия край на Съюзна България, малко преди кханасюбиги Омуртаг (814-831) да премахне федеративния характер на България, тимочаните, самоуправляващо се славянско племе по р. Тимок "се откъснали от съюза си с българите" (по свидетелството на Айнхард, биографът на Карл Велики). Този съюз (societas) между прабългари и славяни бил основата на държавното устройство през първия период от съществуването на държавата ни.

________________

* На темата ще бъдат посветени три последователни текста, но ще се връщаме, за да разглеждаме отделни части на тази безконечна тема и в бъдеще, винаги когато това бъде възможно.



Свързани текстове:



http://www.segabg.com/article.php?id=517032



http://www.segabg.com/article.php?issueid=8011§ionid=5&id=0001301



http://www.segabg.com/article.php?id=495536