"Европа не може да приеме всичката мизерия на света", каза в края на април в първия пряк дебат между кандидатите за председател на Еврокомисията бившият премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Макар и да е християндемократ, т.е. от десницата, той придаде европейско измерение на знаменитата фраза на френския социалист Мишел Рокар, който преди 25 години заяви като премиер: "Франция не може да приеме всичката мизерия на света". Неговият най-добър ученик Манюел Валс днес също е премиер на Франция и творчески прилага завета му, като следи държавата му да не се напълни с българи и румънци (особено роми).

Германия прави статистика колко чужденци от ЕС се мотаят на нейна земя без да работят. Вече била преброила 10 000 българи с цел да ги упъти да се шляят в родината си. Белгия пуска през месец-два от Нова година друга статистика - колко европейци е изгонила въпреки европейското им гражданство. Българите и там са обект на повишено внимание.

Свободното движение на хора изглежда става принудително, защото вместо с отпадането на последните бариери в началото на 2014 г. да се надигне прилив от имигранти, започва отлив. Причината е, че бе задействана слабо прилагана досега европейска спирачка, която ръждясваше от 10 години. Официалното й изваждане от склада стана на 16 януари 2014 г. чрез гласуваната от Европарламента резолюция за "Спазване на основното право на свободно движение в ЕС". Много показателно е на какво се основава тя: на Директива 2004/38/EО за свободно движение и пребиваване на територията на страните членки на ЕС, "и по-специално на нейния чл. 7". Въпросната клауза е спирачката, която определя, че



свободното движение не е съвсем свободно



Според него свободата всеки да ходи където желае в Европа е до три месеца. След това трябва да докаже, че си е намерил работа или се е записал да учи и ако не работи - че разполага с достатъчно средства да се самоиздържа по стандарта на държавата домакин.

Още в края на януари Белгия съобщи, че е "поканила" 2712 граждани на европейски държави да напуснат страната. Числото не е шокиращо, но прави впечатление, че е три пъти по-голямо, отколкото през последните три години. Това означава, че се случва нещо качествено различно от обичайната за страната процедура. Много показателно е, че повечето "поканени" да си ходят са българи и румънци. Далеч зад тях на трето и четвърто място са испанци и италианци. Интересно е, че мнозина от тях не са били безделници, а са имали работа, но поради ниски заплати са били подпомагани от държавата до 30%, за да постигнат минималния жизнен стандарт за страната. Белгия си е спомнила друг текст от въпросната директива, който изисква имигрантите да "убедят съответните национални власти (...), че притежават достатъчни финансови средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка". Телевизия "Евронюз" излъчи на 30 януари кратък репортаж за италианка, която от три години работи в Белгия, но е ниско платена и подпомагана от държавата. Тя трябва да напусне страната, където дългото пребиваване не й помага, защото все пак е надхвърлила трите месеца. Право на постоянно пребиваване се дава само след 5 години непрекъснат законен престой, регистриран от властите по местожителство. Възможно е всички, които не са постигнали този "стаж" и живеят на ръба на оцеляването, да се окажат потенциални получатели на "покани" за "доброволно" напускане.



Многозначителна новина



дойде в края на февруари и от Федералната статистическа служба на Германия. Излизащото на английски език и предназначено за чужденци местно електронно издание "Локал" цитира официални данни, според които 200 хиляди българи и румънци са напуснали Германия през последните две години. Нещо повече, през миналата година видимо се е засилила носталгията - на румънците с 20%, а на българите с 11%. Този процес е съвпаднал с шумната кампания в Германия срещу нашествието на "имигранти по бедност" (роми). Как така нежеланите българи и румънци хем са прииждали, хем са се изнасяли ударно? Статистическата служба не дава обяснение, но вероятно Германия тихо е прилагала директивата, докато други държави едва сега се сещат за нея.

От по-бавно реагиращите бе Великобритания, която след заканите си да въведе строги ограничителни мерки отмени правото на имигрантите да кандидатстват за социални помощи през първите три месеца от пребиваването си. Смисълът е следният: три месеца никой не може да пъди европейски граждани, щом не заплашват обществения ред. Но след това се задейства финансовата бариера, ако имигрантите не си намерят скоростно работа, което не е толкова просто. След изключването на социалните помощи като източник на доходи бедните европейски роднини стават негодни за пребиваване във Великобритания, където жизненият стандарт е висок.

Ако българите започнат да се връщат, макар и принудително, в родината, може би ще забавят най-тревожните демографски процеси в България. Ромите, от които някои западни държави видимо опитват да се отърват, вероятно поради обичая си да мигрират ще започнат циркулация от една страна в друга, защото навсякъде ще имат право на свободно пребиваване до три месеца. Други българи може да се насочат към по-далечни дестинации - например, САЩ, Канада, Австралия, Южна Африка, където пътищата вече са добре утъпкани от първите посткомунистически емигранти. Някои може да решат да се установят трайно в родината, където все пак разполагат с пустеещи жилища. Трудно е да се прогнозират миграционните настроения, но полският консерватор в Европарламента Ришард Легутко определи в дебата на 15 януари вътрешните емигранти в ЕС като "двойни жертви" - първо, на лошите условия на живот в своята родина, които ги принуждават да я напуснат, и второ, на лошото отношение в държавите, където търсят по-добри условия.



Първата последица за България и Румъния



от по-стриктното прилагане на Директива 2004/38/EО ще бъде безсрочното замразяване на приемането им в Шенгенската зона, защото по-богатите държави ще имат нужда от механизъм, който да регистрира началото на тримесечния срок на пребиваване. Ако бъдат премахнати вътрешните граници за българи и румънци, няма да се знае кога влизат в Германия или Белгия, например, за да бъдат "поканени" три месеца по-късно да напуснат. Официално никое правителство няма да признае, че това е причина да откаже приемане на двете държави в зоната без вътрешни граници, но всички ще могат да се възползват от удобството да следят и регистрират движението на българите и румънците (особено на техните роми) и да ги пъдят по ускорена европейска процедура, без риск да бъдат обвинени в етническа дискриминация.

Започва нова игра на котки и мишки в ЕС, в която ролите се разпределят според имуществения ценз. Всички ще се водят европейци, но занапред всеки ще трябва по-добре да си знае мястото. Бедността не е болест, но ще бъдем под карантина, докато не намерим сили сами да си излекуваме проблемите. За да не възникне подозрение за дискриминация, директивата ще трябва да се прилага и за другите бедни европейци, а не само за българите и румънците. Така набелязаните за изгонване от Германия и от други проспериращи държави поляци, италианци, испанци, португалци, гърци и пр. ще има за какво да ни "благодарят".

Може би това е имал предвид президентът Росен Плевнелиев, който в интервю за Би Би Си през март заяви: "През близките години очаквам вълна от завръщащи се в България българи. Говоря с тях навсякъде, където ходя по света. Бях във Великобритания и разговарях с тях, бях в Катар преди седмица и разговарях с тях. Сега сме точно по средата на този процес. Движим се в правилна посока, подобрявайки демокрацията, инфраструктурата и правовия ред - и те ще се върнат". Или ще ги върнат... Но защо и от Катар, който не е в ЕС?