Найлоновите пликове се превърнаха в огромен екологичен проблем в много страни. Всички сме чували за вредите от тях. Тези, които не се рециклират, нанасят особено големи щети в морските области. Те се разграждат за около 100-200 до 500 г. и със сигурност ще живеят много по-дълго от нас. Повече от 60% от всички отпадъци по морското дъно са пластмаса. Освен че нанасят непоправими щети на околната среда, за производството им се изразходва много петрол.
Редица европейски държави вече взеха мерки за "борба с найлона". Наскоро и Европейският парламентът постави ясни цели на държавите от общността - до 2017 г. да намалят употребата на найлоновата напаст наполовина, а до 2019-а вече да са постигнати 80% съкращения.
Всъщност европейските държави водят битката отдавна.
Още през 2002 г. Ирландия въвежда допълнителна такса за всяка найлонова торбичка в размер на 0.15 евро. Ефектът е светкавичен и за изключително кратко време употребата на полиетиленови пликове намалява с внушителните 90%. След още едно увеличение през 2007 г. (до 0.22 евро) търговците окончателно се ориентират към торби от биоразградими продукти. Белгия през 2007 г. забранява употребата на найлонови торбички с декрет.
От 2009 г. във Великобритания торбите за еднократна употреба (найлонови и хартиени) се заплащат. От същата година и големите магазини в Румъния не предлагат безплатни найлонови пликчета -
за всяка торбичка от неекологичен материал се събира такса
в размер на 0.20 леи (0.10 лв.).
От началото на 2011 г. използването на полиетиленови торбички е забранено и в Италия. Магазините могат да предлагат заместители от материали, щадящи природата - плат, хартия и др.
И България води екологична политика и найлончетата тип потник се заплащат. По данни на Министерството на околната среда и водите у нас се купуват годишно по около 3 200 000 000 бройки. Всеки българин използва средно по 1 найлонова торбичка дневно. 80% от тях се използват еднократно. Ако завържем една за друга тези найлонови торбички и ги опънем като въже, дължината му ще е равна на два пъти и половина разстоянието до Луната.
Смята се, че една от алтернативите на пластмасовите торбички са хартиените.
Но дали това наистина е решение?
"Хартиени или найлонови торбички" е много стар въпрос. Изглежда като съвсем лесен избор, но има невероятен брой детайли, скрити в употребата и в жизнения цикъл на всяка чанта - много повече от това, което виждаме на пръв поглед.
Нека видим откъде идват кафявите торби. Хартията за тях се произвежда от дървесина - от много, много дървета. Тази промишленост е внушителна, а процесът на производство е дълъг, мръсен и враждебен към околната среда. Дърветата се избират, маркират се и се изсичат. В резултат цели екосистеми са напълно унищожени.
Мегамашини и камиони изнасят трупите, а в по-отдалечени райони се използват и хеликоптери. Тази техника се нуждае от изкопаеми горива, за да работи и да се придвижва. След като трупите се съберат, те трябва да съхнат най-малко 3 години, преди да се използват. Още техника е необходима, за да се премахне кората, дървесината да се нареже и да мине през топлинна обработка под огромно налягане. След това сместа се "сварява" с варовик и киселина и след няколко часа "готвене" някогашната гора се превръща в каша. За получаването на 1 тон целулоза са необходими 3 тона дървени стърготини.
Следващият процес е измиване, избелване и оцветяване на целулозата. И за трите етапа са нужни хиляди литри чиста вода. За да се получи хартия, трябва да се смесят 1 част от вече приготвената целулоза и около 400 части вода. Сместа се "отцежда" от водата през мрежа от бронзова тел. Целулозата, вече превърнала се в хартия, се навива на огромни рула.
И това е само за направата на хартията. Трябва да добавим и цялата енергия - химична, електрическа, изкопаемите горива, необходими за всички машини, пренасящи дървесината, превръщането й в хартия и разпространението на крайния плик до обикновения консуматор.
Ето защо най-чистият вариант е да се откажем и от хартиените, и от найлоновите торбички и да заложим на пазарските мрежи и чанти за многократна употреба. Пък и доста от големите вериги магазини вече ги предлагат.
(по материали на Грийнливинг.бг)
Проблемът не е, че найлоновите торбички се разграждат бавно, а че ние живеем кратко.
И всъщност защо ги наричаме найлонови когато материалът, от който са направени, не е найлон?