Сутринта на 12 септември 1919 г., само 10 месеца след края на Първата световна война, банкери се събират в офиса на компанията NM Rothschild & Sons в Лондон, за да определят справедлива цена на златото. Те са помолени да направят това от Централната банка на Англия, която иска да възстанови статута на града на международен финансов център. Управителят на институцията сър Браян Кокейн иска "открит пазар на златото, на който не само всеки продавач да знае, че получава най-високата цена, която светът може да плати, но и всеки купувач да знае, че ще се сдобие с благородния метал на възможно най-ниската цена в света".

В 11 часа на 12 септември Ротшилд определя начална цена на златото от 4.92 британски лири, или 20.67 долара за унция. Четирите други компании, които са поканени да участват, искат да купят цялото злато, което се предлага, и цената се качва с 2 пенса в резултат на търсенето. Така се ражда т.нар. "лондонски златен фиксинг", по който и до днес се определя цената на благородния метал.

Почти 95 години по-късно фиксингът остава глобален индикатор за златодобивната индустрия, за централните банки, бижутерите и за целия финансов сектор, който търгува с кюлчета злато. Петте компании, които първоначално определят фиксинга, вече са заменени от пет банки: HSBC, Дойче банк, Скотиабанк, "Барклис" и "Сосиете Женерал", като всички те са членки на Лондонската асоциация на участниците на пазара на благородни метали. Самият процес при определянето на фиксинга леко се е променил; ако Ротшилд не беше продал през 2004 г. мястото си и не се беше оттеглил от определянето на златния фиксинг, то участниците може би още щяха да се събират в заседателната зала със стени с дъбова ламперия и британското знаме на масата, вместо да провеждат конферентни разговори.

Поддръжниците на златния фиксинг смятат, че неговото дълголетие показва, че той е ефективен и полезен. Според увеличаващия се брой на критиците той е непрозрачен, старомоден и уязвим за пазарни машинации. Натискът за реформа на лондонския златен фиксинг идва от няколко посоки. След като се появиха доказателства за злоупотреби с ЛИБОР, регулаторните органи се заеха внимателно да проучват и други важни финансови показатели за евентуални признаци на слабост. Федералното управление за финансов надзор на Германия поиска документи от Дойче банк като част от проверка на пазара на ценни метали. Банката реши да обяви за продажба през януари т.г. мястото си при определянето на златния фиксинг на златото. Поставяйки под съмнение справедливостта на фиксинга, експерти заподозряха тайно споразумение. Надушвайки скандал, американски адвокати заведоха три колективни съдебни иска през март по обвинения в измами при определянето на златния фиксинг. Така мястото при определянето му от символ и престижен актив може да се превърне в пасив. "Повечето от работещите в тази сфера биха искали фиксингът да си остане, тъй като работи добре", споделя Натали Демпстър от Световния съвет по златото. "Необходима е реформа. Това, което беше приемливо преди 5 години от гледна точка на прозрачността, днес вече не е приемливо".

Всеки ден в 10.30 ч. и в 15 ч. лондонско време представители на петте банки се събират на конферентен разговор. Председателят - на ротационен принцип всяка година се сменят представителите на банките - определя първоначалната цена на златото, която е близка до пазарната. Всяка банка се свързва по телефона с клиентите си - финансови институции, производители на злато и купувачи/продавачи - и след това обявява дали има интерес от продавач, купувач, или няма. Ако само продавачите проявяват интерес, то цената се намалява, и обратното. Ако обаче има желаещи както да продават, така и да купуват, то банките казват колко кюлчета злато искат да изтъргуват. Кюлчетата са 400 тройунции (12.4 кг), като всяко от тях е около 531 600 долара и е по текуща цена от 1329 долара за тройунция. Председателят обявява цена, след което банките съгласуват поръчките си, докато разликата между заявките "продава" и "купува" доближи 50 кюлчета. В този момент се фиксира цената. Разговорът обикновено продължава не повече от 15 минути.

Процесът по фиксирането на цената на златото е много по-различен от определянето на другите пазарни показатели. Например, лихвата по ЛИБОР се определя на базата на лихвите по кредитите, предоставени от международните банки, а базовите индикатори за чуждестранните валути се основават на резултатите от електронната търговия в рамките на т.нар. 60-секунден прозорец. Защитниците на златния фиксинг казват, че той дава моментна картина на равновесната пазарна цена, в чието определяне участват всички заинтересувани играчи на пазара. "Името му е неуместно избрано, но фиксингът е истински еталон, подкрепен от физически изтъргуваното злато", казва Рона О'Конъл, шеф на отдела за анализи на пазара на метали в Thomson Reuters GFMS.

Фиксингът не е особено изгоден за банките, които обикновено взимат от клиентите си между 5 и 10 цента за унция над базисната цена. Това, което членството в Лондонската асоциация на участниците на пазара на благородни метали предлага, е потенциална възможност за печалба от големи клиенти, подобно на централните банки, тъй като те показват обвързаност с пазара. Има ли и други финансови предимства за всички участници при определянето на златния фиксинг, сред които са банките и техните клиенти, които получават информация директно по телефона или в разговор по интернет? В статия, публикувана миналата година в Journal of Futures Markets Андрю Каминсчи и Ричард Хини, които са преподаватели в Университета на Западна Австралия, разглеждат влиянието на следобедното определяне на фиксинга в Лондон върху големите фючърсни контракти за злато в периода между 2007 г. и 2012 г. Двамата установяват, че в първите минути след определянето на фиксинга обемът на търговията с деривати, обвързани със златото, се повишава с 50%. Това подсказва, че някои участници на пазара получават информация, преди тя да бъде обявена публично, което обикновено се случва няколко минути по-късно. Посоката на търговията е "в значителна степен пророческа" за това накъде ще тръгне фиксингът, а понякога точността превишава 90%.

Авторите смятат, че "информиран трейдър" има предимство пред другите участници на пазара с 0.1%; а от гледна точка на доходността "това доста превишава търговските разходи и може да бъде считано за съществено". Статията, озаглавена "Изтичането на информация при определянето на фиксинга", не обвинява никого, че действа неправомерно, но в нея се казва, че разкритията могат да накарат регулаторните органи и обикновените инвеститори да се притеснят. "Ако имаш петима брокери на фондовата борса, които се събират в средата на деня, за да организират закрит търг на ценни книжа, а резултатът от него има силно влияние върху цените на акциите, то мисля, че няма да е лошо да се направи проверка", казва Андрю Каминсчи.

Банкерите отричат, че е възможно по време на определянето на фиксинга да има изтичане на информация. Те настояват, че целта на фиксинга е да покаже реалната ситуация при търговията със злато, да оцени реалното търсене и предлагане, а също така да поддържа търговията и да увеличи комисионите.

Никой не отрича, че съществуват възможности за арбитраж или че на пазара за злато се наблюдава активна търговия по време на определянето на фиксинга. Много деривати са вързани към цената, получена в резултат на фиксинга. И така финансовите институции - от банките до хедж фондовете - може да имат стимул да увеличават или да намаляват цените преди началото на разговора за определяне на фиксинга, или докато той тече. "Всички на пазара разбират, че това е игра, която се играе от големите играчи", споделя бивш трейдър на ценни метали в инвестиционна банка. "Никога обаче не съм смятал, че има злоупотреба. Ако имаше нещо такова, може ли важен продукт, пък дори и некачествен, да съществува толкова дълго време?"

Липсата на публична информация за определянето на златния фиксинг го прави уязвим към критики. Не съществуват никакви стенограми от конферентните разговори, нито пък подробности за цените и обемите на търговия. Сред най-яростните критици на фиксинга е Роса Абрантес-Мец, която е преподавател в бизнес училището "Щерън" към Нюйоркския университет. Тя е консултант на регулаторните органи по финансовите показатели, а също така е и съветник на адвокати, които завеждат колективни съдебни искове. Абрантес-Мец изброява много слаби места на икономическите индикатори: от липсата на контрол до факта, че "петима участници на пазара си обменят информация за цените, докато в същото време се осъществяват търговски операции". За да докаже съмненията за тайни договорки, тя провежда специално разследване, но то все още не е готово и не може да бъде публикувано.

През февруари т.г. агенция "Блумбърг" цитира някои от предварителните изводи на Абрантес-Мец, според които "данните отговарят на изкуствено ценообразуване" и че "е напълно възможно да има съгласуване на действията между участниците". Този материал на "Блумбърг" е цитиран по три от заведените в САЩ колективни съдебни иска срещу тези, които определят златния фиксинг.

Представители на петте банки, които участват в определянето на златния фиксинг, категорично отричат незаконни действия, но отказват да коментират статията. Според банкер реакцията им е показателна сама по себе си. Никакъв коментар не дават и от Лондонската асоциация на участниците на пазара на ценни метали, чиито членове са водещи банки. "Мълчанието не говори добре за индустрията", казва Ейдриън Аш от BullionVault. Той добавя, че "това поражда недоверие към фиксинга".

Ветерани във финансовия сектор отказват да говорят за машинации. Филип Клапвийк, който е управляващ директор в базираната в Хонконг консултантска компания Precious Metals Insight, се отнася скептично към всякакви обвинения в таен заговор. "В случая с ЛИБОР наистина имаше общи интереси. Но при златния фиксинг има различни банки, като някои от тях притежават много злато, а други - по-малко. Много се съмнявам, че тези играчи имат толкова общи интереси", казва той.

С изключение на германското Федерално управление за финансов надзор, което предостави малко подробности от направената "проверка" на пазара на ценни метали, никой друг не проговори. Американската комисия по фючърсна търговия и британската Агенция за финансов надзор не обявиха намерения да разследват как се определя цената на златото.

Петте банки, определящи златния фиксинг, обаче решиха да проведат собствено разследване на механизма за определяне на цената на благородния метал, като се спазват основните правила, установени миналата година от Международната организация на комисиите по ценни книжа. "Това обаче не е достатъчно", казва Браян Люси, преподавател по финанси в дъблинския "Тринити колидж" и експерт по операциите със злато. Въпреки че според него идеята за продължителни измами на пазара е "пропита с теория на конспирацията", има нужда да се направи анализ за това по какъв начин реагират пазарите, докато се определя фиксингът.

Ще продължили ли да съществува златният фиксинг още пет години, за да отбележи своя 100-годишен юбилей? Няколко експерти от финансовите пазари смятат, че той ще бъде заменен и трябва да бъде създаден по-надежден показател, който да се основава на данните от електронната търговия. Компании, които използват ежедневно фиксинга, за да търгуват със златото на клиентите си, като японската "Сумитомо", са на мнение, че това ще бъде грешка. "Твърдо вярвам в златния фиксинг, тъй като той позволява на всеки да прави сделки по базова цена", казва Боб Такай от "Сумитомо". Той обаче е съгласен, че е необходима повече прозрачност. Натали Демпстър от Световния съвет по златото предлага да бъдат направени подобрения, като предоставянето на информация за електронния процес на определянето на цената, разпространението на данните в реално време и създаването на външен надзор. Ако банките не реагират достатъчно бързо, то регулаторите могат да направят това. "По един или друг начин реформа ще бъде направена", казва тя.

------------------------------------------- ЗА КАРЕ

В продължение на десетилетия лондонският златен фиксинг има две основни характеристики. Едната е престижът, който дава мястото в органа, определящ цената на златото, като той може да се окаже неустоим за тези, които са извън него. Пример за това е банкерът милиардер Едмонд Сафра, който през 1993 г. купи банката Mase Westpac основно заради мястото, което тя има в съвета за определяне на фиксинга. Втората характеристика е, че определянето на цената винаги е било запазено за западните финансови институции.

Това, че Дойче банк продава мястото си, показва, че нито една от двете характеристики вече не е особено важна. Германската банка обяви, че излиза от ценообразуването на златото през януари т.г. За разлика от края на 90-те години и началото на 2000 г., когато Скотиабанк, "Креди Сюис", "Сосиете Женерал" и "Барклис" бързо разграбиха местата в "златната петорка", сега има малък интерес от северноамерикански и европейски институции. Споровете около финансовите индикатори намалиха привлекателността на фиксинга.

Не всички банки обаче имат подобно отношение към златния фиксинг. Основният претендент за мястото на Дойче банк, според добре запознати източници, е британският клон на южноафриканската Standard Bank. Не е случайно, че точно това подразделение беше продадено на Промишлено-търговската китайска банка за 765 млн. долара. Държавната китайска банка е най-голямата в света по активи и има милиони клиенти, които търгуват със злато. Амбициите й да разшири портфейла си с ценни метали са добре известни във финансовия сектор. Ако китайците купят мястото на Дойче банк и ако другите банки, определящи фиксинга, одобрят, това ще потвърди последните тенденции на физическия пазар на злато. След като през 2012 г. свърши продължилият 12 г. скок на цената, то западните инвеститори започнаха да оттеглят инвестициите си. Голяма част от златото, което се търгува, отива на Изток - към Индия и особено към Китай. Миналата година Китай стана най-големият потребител на злато в света, като търсенето достигана 1190 тона - петорен ръст в сравнение с 2003 г., според данните на Thomson Reuters GFMS. Китайците, за разлика от западняците, често купуват бижута като инвестиция, а не като украшение. Освен това са популярни монетите и малките златни кюлчета.