Харесаха ми пръчките. Особено тези в ръцете на сестри Толмачови. Не приличаха на пилони, около които да увиваш тялото си по прашки. Бяха повече като байонети. Сякаш казваха - знаем, че ще се опитате да ни се подигравате, но ние сме готови да отвърнем.

Харесвам и конските опашки. Първо, докато руските близначки пееха с долепени гърбове, конската опашка беше само една. И когато двете се раздалечиха, опашките станаха две. Също като една федеративна страна, която внезапно се разцепва на две. Нищо чудно, че украинката Мария Яремчук изпя: "Тик-так, чуваш ли ме как тиктакам?" Сестри Толмачови все се усмихваха, но не може да не сте се разтревожили как се чувства Яремчук, докато ги слуша да пеят: "Може би някой ден ще си моя."

Шведката не беше лоша, но не бе и наполовина добра като шведите през 1974 г. ("АББА" - бел.ред.), заради чиято победа майка ми, която е шведка, не спря да ни черпи с лимонада. Но тазгодишният победител не е красива блондинка. Тазгодишният победител на музикалния конкурс, който се гледа от стотици милиони хора, е с брада и е облечен в рокля.

Когато Кончита Вурст спечели, поне съдейки по "Туитър", се възцари световен мир. Вурст заяви, че победата "се посвещава на всеки, който вярва в световния мир и свободата". "Никой не може да ни спре", добави тя.

За човек, който се облича като жена и ходи с брада, може да се каже какво ли не, но не можеш да кажеш, че не е смел. Вурст говори от името на всички, които се чувстват изолирани от мнозинството и които трябва да се борят, за да се чуят гласовете им.

За мнозина във Великобритания "Евровизия" е версия на Европа. Това е свят, в който ужасно много пари се пръскат на вятъра за ужасно безсмислени неща. Свят, в който не можеш да наричаш нещата с имената, с които си ги наричал, и в който политици с огромни възнаграждения си прекарват времето в регулиране на формата на морковите.

Всъщност това е светът, описан в една книга, излязла миналата година "Г-н и г-жа евродепутати и техните помощници". В нея са представени г-н и г-жа евродепутати, които се возят в лимузина с шофьор. Когато евродепутатът иска да изпрати писмо, асистентът му носи плик за писмото. После асистентът го предава на куриер, който от своя страна го предава на пощальон. С други думи - четирима души са нужни, за да се изпрати едно писмо. Между другото, това не е сатирична книга. Това е детска книжка за оцветяване, издание на ЕП.

Трябва да бъдем част от Европа. Разбира се, че се нуждаем от това. Нуждаем се заради търговията и бизнеса, ако не за друго. Но повечето от нас нямат никаква представа какво всъщност е ЕС. Девет десети от британците не могат да назоват кой е техният евродепутат. Не знаем дали тези хора изобщо вършат някаква работа.

Страхувам се, че не само травеститите на този свят "никой не може да ги спре". Това се отнася и за всички, които смятат да гласуват за смешни политици, издигнати например от Партията на независимостта на Найджъл Фарадж, чиито имена не знаят. Но смятат да гласуват за тях просто защото им писнало. Ще го направят, защото никой не защити добре идеята за Европа. Някой трябва да го стори.

Не можем да кажем, че не сме предупредени. Дори и Вурст пее, че сме "предупредени". Нека само се надяваме, че предупреждението не идва твърде късно. (Със съкращения)