20 май 2007 г. Първи избори за европарламент у нас. ДПС получава почти колкото коалиционния си партньор тогава БСП, и колкото начинаещата ГЕРБ. |
Десетина дни преди европейските избори социолозите оповестяват евентуални резултати. На върха са ГЕРБ и БСП, големият спор е дали едните ще изпреварят с малко другите. Социологическата скала надолу е скучна, ДПС е трета с три пъти по-малко проценти от тях. Финалът обаче е изравнен с фотофиниш - двете големи български партии печелят почти еднакъв брой гласове с уж малката турска. Гръм и мълния! "Първият въпрос е как стана така, че ДПС се очерта като първа политическа сила. Това е звездният миг на ДПС", казва в изборната нощ Ахмед Доган. Добавя, че България и партията му не са готови движението наистина да е първа политическа сила. Формално то не става такава, но в обществото започва масово оплакване на доживяното чудо - ДПС е изравнила ръст с мастодонтите от политическите ни полюси.
Това не е поглед в бъдещето, а спомен от прясното минало. Случи се през 2007 г. на първите европейски избори у нас. ГЕРБ финишира с 21.6%, БСП с 21.4%, ДПС - 20.2%. Всички в изборната нощ трепереха дали в крайна сметка движението няма да победи. Българското общество
не се отличава с излишък на памет,
затова не е учудващо, че такъв сценарий публично не се обсъжда. Но един човек ни го подсказа тези дни - Лютви Местан: "Какъвто и да е резултатът от евровота, едно е сигурно - оттук нататък години наред България ще се управлява от коалиционни правителства. Това предполага партиите от класическата триада да възпитат една нова култура на политическия диалог." Кои са партиите от класическата триада? Браво, познахте - първите, които са далеч пред другите в изборното класиране и тежат поравно, за да образуват "класическа триада".
Ако слушаме социолозите, подобен вариант сега е невъзможен. Но само защото ги слушаме. Ако разсъждаваме с главата си, ще видим, че политическата ситуация е сходна с 2007 г.
Тогава БСП и ДПС бяха управляващи (заедно с НДСВ) с прилежащите плюсове и минуси. Вотът дойде в средата на мандата им. ДПС мобилизира електората си, БСП не успя заради вихрещете се корупционни скандали и отблъскаващата за избирателите тройна коалиция. Социалистическата партия взе едва 415 000 гласа. ДПС спечели 392 000, въпреки че бе въведена уседналост и не разчиташе на урни в Турция. ГЕРБ, която набираше скорост, без да стигне пик на популярност, привлече 420 000.
Заради проблемите на БСП, безразличието на електората към Европейския парламент, а и факта, че Бойко Борисов (ГЕРБ) все още не бе разпознат напълно като месия, избирателната активност бе изключително ниска - 28.6%. Именно тя увеличи дела на турския електорат. "Атака" се представи добре (трима евродепутати), НДСВ спечели мандат, което попречи на ДПС да получи полагащата им се равна квота с ГЕРБ и БСП. Взе 4 вместо 5 мандата, но финишира с едва 30 000 гласа по-малко от ГЕРБ. Доган с право изживя "звезден миг".
А сега да поразсъждаваме с днешна дата. Пак имаме преференция, пак ДПС са лишени от гласовете в Турция. Имаме ли основания за нова доста ниска избирателна активност - да, електоралният интерес не е голям; БСП и ДПС отново са управляващи, ще има отлив на червени гласове заради съюза с ДПС,
също и поради скандала "Пеевски"
(той носи същите, че и по-големи имиджови вреди, както през 2007-а); ГЕРБ е силна, но Борисов е развенчан месия. Могат ли трите пак да бъдат поравно? Могат и още как.
ДПС разчита традиционно на 350 000 - 400 000 гласа. За да е равна сега с БСП, социалистическата партия трябва да се сгромоляса, да намали повече от два пъти резултата си от май миналата година (950 000 бюлетини). Може ли да се случи такава шокираща драма? Разбира се, и това се е случвало - през 2005 г. на парламентарния вот БСП спечели 1.1 млн. гласа и две години по-късно, при изравняването с ДПС, се срина точно толкова. Не забравяйте, сега АБВ също ще отхапе електорат.
Да поразсъждаваме и за ГЕРБ. Партията има 1 млн. актив от миналия май, може ли също да се срине драстично? Да, при много ниска активност. Много ниската активност ще значи, че ГЕРБ не е могла да мобилизира периферията си. Всъщност периферия в една или друга посока се мобилизира при гръмовни скандали (случая "Кочан и порциите" 2009 г., "Костинброд" 2013 г.). Към момента не знаем дали ще има такива скандали, но ако няма в полза на ГЕРБ, партията ще регистрира съществен отлив.
Единствено спокойна може да е партията ДПС. Отлив при нея няма откъде да дойде. Партията на отцепника на Касим Дал взе 57 000 гласа в коалиция с НДСВ миналата година - толкова, това са числата.
Напротив, в полза на ДПС
работи истерията срещу Делян Пеевски, тъй като има вероятност тя да мобилизира турския електорат зад най-голямата турска партия.
С една дума - гответе се за разговор "ДПС първа политическа сила". Не се стряскайте, вече се е състоял. Ако някой изненадано викне "ДПС ни превзема", то ще значи, че е бил сляп да забележи преживени очевадности.
Признавам, примерът в началото на текста е неподходящ. "Звездният миг" ще е обговорен с наратива на Лютви Местан, не на Доган. Зарята вече почна: "Аз съм последният политик, който ще отрече хубавите неща, построени от предишното управление"; при позитивен вот кабинетът ще "премине от стратегия на оцеляването към стратегия на ефективното управление"; "Да, определено Орешарски се ползва с нашето доверие, което включва и доверие в правото му да прецени с какъв екип да работи - дали да продължи с този, или да предложи съответни промени" (пред "24 часа"). Правилно схванахте - ДПС е с всички, поставя условия. Това е триада.