|
| Людмила Векова |
- Г-жо Векова, данните на КФН показват, че след кризисната 2008 г. и последвалия ръст на доходността през 2013 г. има срив спрямо 2012 г. Защо?
- Не може да се говори за срив. Инвестиционните резултати са дългосрочен процес - има периоди на нарастване на постигнатата доходност, както и такива на движение в негативна посока. Важна е дългосрочната тенденция, а тя е положителна. Активите, управлявани от всички пенсионни дружества, в т.ч. и на "Пенсионноосигурителен институт" станаха сериозен ресурс, който трябва да бъде инвестиран при много сериозни инвестиционни ограничения, а българският пазар не предлага съответстващи възможности за инвестиции. От друга страна, налице са и сериозни ценови колебания - и на българския, и на чуждестранните финансови пазари при някои от инвестиционните инструменти. Комбинацията от тези фактори е причина за известно намаление по отношение на инвестиционните резултати през 2012 г., като това не се отнася за всички дружества.
- Любопитно е, че при някои дружества доходността е паднала наполовина спрямо 2012 г.
- Може би заради ценовите колебания, но същевременно това е въпрос и на правилни инвестиционни решения на дружествата - не всички са успели да насочат управляваните активи към достатъчно ефективни вложения и да реализират висока доходност. По отношение на "Пенсионноосигурителен институт" този проблем не съществува - за периода 2009-2013 г. нашият универсален пенсионен фонд е на първо място с постигната средногеометрична доходност от 6.29%. А според данните към 31 март 2014 г. за двугодишен период управляваните от нас пенсионни фондове са на първа позиция по постигната доходност. От своето създаване дружеството провежда разумна и балансирана инвестиционна политика. По-високите резултати биха могли да се свързват и с поемане на по-висок риск. Ние сме изключение, защото добрите инвестиционни резултати са постигнати при сравнително по-ниски нива на риск. Като най-младото лицензирано дружество нашата идея е да наблягаме на динамичен ръст - в последните години темповете на нарастване на осигурителни лица и на активи са доста над средните за пазара. За 2013 г. нарастването на осигурените лица средно за пазара е 2.34%, а при нас е 35.16% за 2013 г. По-сериозното ни постижение е ръстът на нетните активи на пенсионните фондове на ПОИ АД - при среден за пазара годишен темп за 2013 г. от 19.84% при нас този показател е 79.34%. Нарастването на обема на управляваните активи и ограничените възможности на българския пазар неминуемо водят до това, че трябва да излезем и на външни пазари. Подготвяме се за това, но доста предпазливо, дори консервативно. Залагаме на дългосрочната сигурност и стабилност, а не на междинни високи резултати.
- Трябва ли да се даде по-голяма свобода на фондовете, за да инвестират с по-малко загуби?
- Нашето дружество не е имало проблема на останалите пенсионни компании със сериозния срив в началото на финансовата криза заради по-късния ни старт. Личната ми позиция е, че ако по време на кризата бе въведен дори временен режим, за да бъдат леко облекчени инвестиционните ограничения, пенсионните дружества щяха да реализират много по-малки загуби. Идеята на стриктните ограничения е да има дисциплиниращ ефект, но в определени периоди е възможно да се приемат стъпки за тяхното смекчаване.
- При третия стълб има сравнително по-голяма свобода и има по-добри резултати.
- Да, но и тук има строги инвестиционни ограничения. Основният показател, който привлича хората при доброволните пенсионни фондове, е реализираната доходност, като през последните години до голяма степен бяха възстанови постигнатите преди кризата равнища. За двегодишен период (31.03.2012-31.03.2014 г.) среднопретеглената доходност на доброволните пенсионни фондове е 7.65%, като за ДПФ ПОИ този показател е 12.95%. Финансовата и икономическата криза най-сериозно се отразиха върху активите на доброволните фондове, тъй като голяма част от договорите с вноски за сметка на работодателите бяха прекратени или временно замразени. Съществен е броят и на хората, които поради загуба на работата си спряха да внасят личните си вноски. В същото време не трябва да се забравя, че това е най-добрата възможност човек да си осигури по-добри доходи след пенсиониране, тъй като при задължителните фондове натрупаните средства зависят от размера на вноската, а тя се определя от държавата. Смятаме, че това може да е стимул хората да пренасочат част от спестяванията си от банкови депозити към доброволните фондове. Тенденцията по депозитите е за намаляване на лихвите, а ние се опитваме да поддържаме добри нива на доходност. За дружествата обаче се говори само като има проблем, а те успяха да преодолеят всички кризи от 1994 г. насам. Има нерешени законови проблеми, които рефлектират върху нас и нашата дейност. Има важни законови промени, които трябва да бъдат инициирани и приети в Кодекса за социално осигуряване в частта допълнително пенсионно осигуряване. Пенсионните дружества имат обща позиция по много от тях. Но в последните 4-5 години не е направено нищо, за да се подобри законодателството в тази посока. И от Управление "Осигурителен надзор" на КФН няма необходимата активност за приемането на законодателни решения на съществуващите проблеми.
- Какви законодателни промени предлагате?
- Отдавна се обсъжда въпросът с мултифондовете по отношение на доброволното осигуряване. Изплащането на пожизнени пенсии е свързано с формирането на пенсионните резерви, а все още не е установен начинът на формирането им. Има доста нерешени проблеми с фазата на изплащане на пенсиите. Казваме, че все още предстои, но наближава моментът и колкото по-рано се решат проблемите, толкова по-добре. По отношение на инвестиционния режим има възможност за някои облекчения. Имаше идея да се инвестира в инфраструктурни проекти, но тя бе замразена заради липсата на инициатива от страна на държавните структури.
При задължителните фондове проблемът е, че има известно забавяне на преводите на осигурителните вноски от страна на НАП. Това е в ущърб на осигурените лица, тъй като за периода на забавянето тези средства не им носят доход. Необходимо е предприемането на по-активни стъпки за решаването на проблемите, които са в основата на това забавяне, тъй като размерът на средствата, които стоят като неперсонализирани и поради това не се превеждат към дружествата, все още е значителен. По-старите дружества споделят, че получават вноски с давност от порядъка на няколко години, а това лишава хората от един сериозен доход, който нараства с времето на забава. Това са пропуснати ползи за осигурените лица. Смятам, че трябва да се инициира сериозна обществена дискусия за това да се превеждат навреме осигурителните вноски към дружествата. На практика дори липсва информация от страна на НАП какви средства стоят като неразпределени към отделните фондове.
- Може ли нормативно да се реши този проблем?
- Предприети бяха стъпки в това отношение и от страна на НАП, но съществуват и други възможности за по-бързо решаване на посочения проблем. Необходим е по-активен диалог между пенсионноосигурителните дружества и НАП, за да може да бъдат намалени пропуснатите ползи за осигурените лица.
- Тежестта на втория стълб трябваше да расте по-бързо. Как се отразява това на осигурителната система?
- Идеята на пенсионната реформа бе чрез пенсионните доходи, получавани от трите стълба, да се получи заместване на трудовия доход от порядъка на това, което се счита, че е нормално - 70-80%. Обсъждаше се 40-45% да е от първия стълб, 20 до 25% от втория и над 10% - от третия. Така че размерът на пенсията да осигури висока степен на заместване на трудовия доход. За съжаление идеята на пенсионната реформа бе видоизменена много сериозно - поради рязкото намаление на вноските за първия стълб и влошеното финансово състояние на държавната пенсионна система бе задържан темпът на нарастване на вноските за втория стълб. Трябва да има политическа воля за тази реформа, защото тя е една от най-болезнените, а ще има негативно приети решения от хората - пенсионната възраст, ранното пенсиониране, привилегированите категории, при които има абсолютно нарушение на осигурителния принцип за съответствието между осигурителния принос и плащането, инвалидните пенсии. Ние сме много зависими от това, което се случва в първия стълб, и голяма част от добрите решения се спират заради финансовото му състояние - над 60% от средствата на фонд "Пенсии" се покриват от бюджета, тоест там осигурителният принцип на практика не функционира. Едно увеличение на вноската във втория стълб веднага ще доведе до по-сериозни проблеми в и без това сериозното финансово състояние на първия стълб. За съжаление философията на пенсионната реформа поради необосновани политически решения беше силно деформирана. Българският пенсионен модел е успешен като идея и това не е наша оценка, а на международните организации, но са необходими конкретни стъпки за неговото развитие.
