"Смятам, че става дума за някакво доста сериозно недоразумение", каза началникът на премиерския кабинет Мария Дивизиева, след като прокуратурата й повдигна обвинение, че е помагала да бъдат незаконно присвоени пари от еврофондовете. За неосведомената публика няма съмнение, че (особено в първите години), европейските средства отиваха за проекти "по предназначение" и ако бъдат разровени сега, едва ли ще се намери читав. Няма съмнение обаче, че посредством прокуратурата някой изпрати на Дивизиева послание, тя го разчете, разбра го и видимо се притесни.

За съжаление нашумялото разследване срещу председателя на Софийския апелативен съд ген. Веселин Пенгезов, полк. Петър Петков, който оглавява Военноапелтивния съд, и Дивизиева остави привкус на наказателна репресия, скрита под маската на борба с корупцията. Историята е христоматиен пример за мръсотията в съдебната власт. За това как се случват назначенията,



как се води борбата между котериите



и как единственият водещ критерий за заемането на висок пост от магистрат е лоялността му към силните на деня.

Разследването за злоупотреба с пари от оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК ) по проект за софтуер на военните съдилища в София и Плевен за над 700 хил. лв. се води цели 4 години. Започнало по инициатива на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който през 2010 г. подава сигнал, от който следва ревизия. По това време Цветанов и Пенгезов водят открита битка от тв екрана. Тогава МВР провежда през ден зрелищни акции с ефектни имена и громи корумпираната съдебна система, че освобождава престъпниците. Самият Пенгезов пусна от ареста Антон Петров-Хамстера, близък до Алексей Петров, сочен от Цветанов за "Октопода", след което се превърна в "съдията на мафията". Той пък се оплака от натиск по дела, разказа за телефонни обаждания. Тогава Цветанов развя въпросния европроект, разказвайки най-общо как Пенгезов е заобиколил закона, като е раздробил обществените поръчки под праговете за провеждането на конкурси.

Сигналът срещу председателя на апелативния съд отива в специализираното звено в Софийската градска прокуратура, което се занимава със злоупотребите с еврофондове. За наблюдаващ прокурор е определен Стоил Тойчев, който работеше и по делото за бюлетините от Костинброд.



Разследването се точи 4 години,



за което прокурор Тойчев днес дава интересно обяснение - провеждал е всички процесуално-следствени действия (разпити, събиране на доказателства и т.н.) сам, без помощта на разследващ полицай или следовател. Това е доста любопитен факт, при положение че огромната част от делата се работят от МВР. На въпроса дали му е оказван натиск, Тойчев отговаря уклончиво - не, но е имало намеци. Обаче натискът най-вероятно е бил огромен.

Така се стига до май 2014 г., когато мандатът на Пенгезов начело на съда изтича и Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да избира нов председател. В този момент делото е извадено, повдигнати са обвинения, стига се чак до началника на кабинета на министър-председателя. Пенгезов е прав за едно - делото, както подозира, послужва да бъде елиминиран от надпреварата за съдебен шеф, вади се в точно определен момент. Само че същото важи и за него - едва тогава той си отвори устата и започна да разказва как депутатът от ДПС Делян Пеевски му пращал емисари да му казват как иска да завършат определени дела (срещу бившия народен представител от партията му Митхад Табаков, влязъл в затвора за 5 години, и срещу Октай Енимехмедов, който нападна Ахмед Доган). Пеевски дал да се разбере, че иначе ще види втори мандат през крив макарон. В отговор пред агенция ПИК неуспелият шеф на ДАНС заяви, че не познавал Пенгезов и не се интересувал от него, но нямало да спре да се бори с такива като него.

"Не очаквах да ме изпердашат.



Просто вдигнаха ме във въздуха и с карфичката -



така, като пеперудка - бум! И сега мога да пърхам само" - описа огромната си изненада Пенгезов, напълно откровено. Очевидно е очаквал друго развитие на нещата. И тъй като по този проект са работили още доста хора, те също започнаха да падат като круши в ръцете на прокуратурата. Първо Петър Петков, после Мария Дивизиева, най-вероятно ще има и други. Изненадващият обвиняем по това дело е Дивизиева - дясната ръка на Орешарски, близка приятелка и доскоро съдружничка на Моника Станишева, кадър, минал през три правителства и няколко предизборни щаба. Бившият министър на държавната администрация, неин някогашен шеф, а след това съдружник - Николай Василев, я нарече "съпътстваща щета". Мнозина виждат в нея неизбежна жертва. Постът й обаче е твърде висок, за да таксуваме като случайност обвинението срещу нея сега. Възможността за още една политическа интрига, при това на най-високо място, се използва. И подхранва неофициалните твърдения, че между ДПС и БСП има сериозни търкания, които рефлектират в противоречиви и объркващи нареждания към премиера. Прицелването в началника на кабинета му е знак - към Станишев, Станишева, Орешарски.

Самата прокуратура дори не си прави труда твърденията й да изглеждат достоверни. Първоначално заяви, че между бившата шефка на ОПАК и Пенгезов е имало среща, на която са се уговорили как да фалшифицират документи, за да може съдилищата да получат парите по проекта. Впоследствие обаче стана ясно, че подобно рандеву не е имало. Така дойде версията, че двамата общували чрез посредник, с когото се виждали многократно. Специални разузнавателни средства по това дело няма, така че отпада възможността разговори, доказващи престъплението, да се появят като доказателство. Прокуратурата казва, че разполага с протоколи от всички срещи между представители на ОПАК и съдилищата по този проект. Имало подписи на Дивизиева, но



кой води протокол, когато се уговаря за престъпление?



"Когато става ясно, че така плащането няма да бъде признато, управляващият орган и бенефициентът заедно измислят схемата. 80% от проекта реално са подменени една година след датата, като реално са документирани обществени поръчки, които не са провеждани. Те са фиктивни и документирани впоследствие", твърди прокурорът.

Факт е, че в проекта за софтуер на съдилищата има доста съмнителни моменти. Отказът на ОПАК да превежда финансирането е достатъчно ясен сигнал за нередности. А ако твърденията на прокуратурата за фалшифицирани документи са верни, излиза наяве по-важният въпрос: За колко други проекта ОПАК си е "затворила очите" по този начин и ще бъдат ли разследвани те също? И дали няма вероятност да се окаже, че подобни трикове са били по-скоро правило, отколкото изключение при усвояването на евросредства?

Тази история е прекрасен повод да се пита главният прокурор наистина ли ще прекрати делата, с които се държат в зависимост магистрати, или по стара традиция ще си ги пази за "черни дни". Самият той заяви, че държавата е на това дередже, защото се работи и мисли от избори до избори. А дали забелязва повишената активност и на прокуратурата именно около избори?