Прекарахме цялата нощ във вторник пред телевизора в очакване на искрица надежда, на добра вест, търсехме усмивка на нечие лице. Умирахме с всяка изминаваща секунда.

Всяка секунда по един работник долу, в мината, умираше. Чухме лошата новина, че броят на липсващите миньори нараства. Информационните агенции първо съобщиха за 17 загинали миньори, после за 201, за 205... Броят им още расте. До сряда сутрин все още нямаше точна информация за това колко миньори е имало в мината по време на инцидента. По обяд вече бе съобщено, че са били 787.

Един от оцелелите предложил да си събуе ботушите, за да не цапа носилката, докато го транспортират към болницата. Бе намерено тялото на един от загиналите миньори - Кемал Йълдъз, само на 15 г.

Министърът каза, че броят на жертвите не е важен. Но не каза кое е по-важно. Обявиха тридневен национален траур и ние плачем за загиналите ни миньори.



Ето така се грижим за работниците си



Вече знаем какво се е случило. Пожарът, избухнал след експлозията на трансформатор в мината в Сома, взе за заложници стотици миньори.

Няма точна информация колко и как са те. Тази трагедия не е първата и най-вероятно няма да е и последната. Но всяко такова нещастие ни казва, че не сме се поучили от другите в миналото. Отдавайки всяка трагедия на съдбата, отлагаме момента, в който да си вземем поука. Смъртта е съдбата на миньора - нима това се отнася до всеки? Нима този, който го казва, е безсмъртен?

Всички знаем, че рискът за сигурността в мините е доста по-висок, отколкото на други работни места. Всеки проблем или неразумна постъпка могат да предизвикат сериозен инцидент или трагедия. Инспекциите и контролът трябва да се правят винаги с тази презумпция, рисковете трябва да се намалят чрез стриктни мерки за сигурност. Властите трябва да заемат по-агресивна и активна позиция по този проблем.

Най-болезнен може би е фактът, че инцидентът е бил почти неизбежен. Депутатът на Народнорепубликанската партия от Маниса Йозгюр Йозел, който е особено активен в областта на човешките права, заяви в предаване на Си Ен Ен Тюрк, че е внесъл предложение за парламентарна анкетна комисия, която да разгледа оплакванията на миньори и техни роднини, и че предложението му е било отхвърлено от депутатите на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Йозел също така твърди, че депутат от Маниса от управляващата партия заявил, че държавата е категорична по този въпрос. Йозел заключава, че случилото се в Сома не е инцидент, а по-скоро убийство.



Не сме ли отговорни и ние?



Нека погледнем истината в очите - и ние сме отговорни за това убийство, защото подкрепяме ПСР толкова години, подкрепяме нейните действия за демократизация и цивилизованост, защото бяхме така заслепени от заплахата от военно управление на държавата, че не успяхме да осъзнаем, че правителството почти не обръща внимание на социалните въпроси, че не го критикувахме за липсата на мерки за сигурност.

С други думи - положителните резултати на макрополитическата сцена ни попречиха да забележим отрицателните аспекти в други сфери.

Разбира се, че е важно и препоръчително държавата да приватизира публичните институции за по-голяма производителност и ефективност. Но ефективният държавен контрол е задължителен, за да имат смисъл тези усилия. Този контрол е особено важен в секторите, в които е по-вероятно да се случват трудови злополуки.

Трудовата злополука, случила се в ситуация, в която няма ефективен контрол, е въпрос на избор, не е съдба.



Неотдавна в интервю собственикът на минната компания



Алп Гюркан заяви, че е намалил цената на добив на тон въглища от 140 долара на 23.80 долара. Той отдава този успех на факта, че мината се управлява от частна компания. Но ако стилът на собственика означава намаляване на мерките за защита на човешкия живот, увеличаване на работното време и наемане на младежи под 18 г., държавата също е отговорна за тази трагедия.

Аз също съм отговорен за нея. Отговорен съм, защото никога не поставих под съмнение икономическия растеж, защото не обръщам голямо внимание на смъртта на работници, защото не се интересувам от това как работи икономическата система и защото сведох демокрацията и цивилизацията единствено до ограничаване на властта на военните и на бюрокрацията. Сома доказва за пореден път, че трябва да има демокрация не само в политиката, но и в икономиката.

Движим се по посока на партийна държава в правосъдието и законодателството, същият проблем възниква и в икономиката.

Неизбежните последици от мобилизирането на икономиката за създаване на богат елит, който да подкрепя политическия дневен ред, са свързани и с увеличаване на броя на трудовите инциденти и разпределение на публични средства сред проправителствени фигури.

ПСР, която в политическия живот изкопира еднопартийната система, прави същото и в икономиката. Тази партия дава нови ресурси и възможности за поддръжниците си чрез държавния апарат. Накратко, това задълбочава структурните проблеми.

Няма нужда да говорим повече. Телата и лицата на миньорите, които бяха спасени, казват всичко. Трябва да се срамуваме, ако все още сме хора.